От древността до днес има редица неразгадани мистерии. Все още няма ясен и категоричен отговор как са построени пирамидите, какво е станало с кораба "Мери Селест", защо са изчезнали заселниците в колонията Роаноук или какво точно се е случило в Розуел, Ню Мексико, през 1947 година.
Такава загадка остава и инцидентът в прохода Дятлов през 1959 година, при който загиват девет души.
Група от осем мъже и две жени тръгва към Уралските планини в СССР, за да изкачи връх Отортен. Водач на групата е Игор Дятлов, на двайсет и три години.
Те са опитни планинари и познават добре дивата природа на Урал. Въпреки това този преход се оказва техният последен.
На 25 януари 1959 г. младежите пристигат с влак в Ивдел - град в северната част на Свердловска област.
На следващия ден се отправят към Вижай, последното населено място на север, откъдето започва преходът им.
На 28 януари 1959 г. Юрий Юдин се отказва от експедицията, защото се разболява. Така по маршрута продължават само девет души.
На 31 януари групата стига до подножието на билото и започва да се готви за изкачването.
Туристите водят дневници и снимат с фотоапарати.
Преходът е замислен за около дванайсет дни. Дятлов се уговаря със спортния клуб да изпрати телеграма, веднага щом групата се върне във Вижай.
Обещаното съобщение обаче не идва. Близките и приятелите на младежите започват да се притесняват. Към края на февруари е обявено издирване.
На 26 февруари спасителите откриват палатката на склона на Холат-Сяхл. Тя е затрупана със сняг.
Вещите, оборудването и обувките на туристите са оставени вътре. Прави впечатление, че палатката е срязана отвътре.
В снега се виждат следи от стъпки, които водят към близката гора. Всичко подсказва, че се е случило нещо внезапно.
В гората, край висок кедър, спасителите намират останки от огън.
Там лежат и телата на двама от туристите - Георгий (Юрий) Кривонишенко и Юрий Дорошенко.
Двамата са в снега само по бельо, при минусови температури.
Около тях има много изпочупени клони - знак, че някой се е катерил по кедъра, за да търси нещо или да се скрие.
По планинския склон между кедъра и лагера на групата лежат още три тела.
Позите на Игор Дятлов, Зинаида Колмогорова и Рустем Слободин подсказват, че са се опитвали да се върнат към палатката.
Те са облечени по-добре от Кривонишенко и Дорошенко, но нямат обувки, ръкавици и шапки.
В следващите два месеца са открити телата и на останалите четирима - Людмила Дубинина, Александър Колеватов, Николай Тибо-Бриньол и Семьон Золотарьов.
Те са намерени в дере, навътре в гората, под няколко метра сняг.
След като са намерени първите пет тела, започва официално разследване по случая.
Аутопсията не установява наранявания, които биха причинили смъртта на туристите.
Заключението е, че са починали от хипотермия.
Телата, открити в дерето, обаче насочват следствието в друга посока.
Дубинина, Тибо-Бриньол и Золотарьов имат тежки травми.
Въпреки счупените кости по телата няма външни рани, което подсказва, че върху тримата вероятно е действала огромна сила.
При четиримата, открити през май, има и други странности. Дубинина е без език и без очи.
Золотарьов няма очни ябълки. При Колеватов липсват веждите.
Според съдебния лекар Възрожденни нараняванията са причинени след смъртта, защото телата лежат в поток.
Установено е, че част от дрехите на скиорите са радиоактивни.
Според разследването върху тях е паднал радиоактивен прах от атмосферата или са били в допир с радиоактивни вещества.
Откъде идва радиацията, така и не се изяснява. Замърсени са пуловерите на Дубинина и Колеватов, а при него - и шалварите.
Разследването не стига до ясен извод. Според една от версиите групата е нападната и избита от местните манси, защото е навлязла в земите им.
Следователите разпитват няколко манси. Версията отпада - в снега има следи само от туристите и никакви белези от борба.
Тъй като виновник не е открит, разследването е прекратено през май 1959 година, няколко седмици след откриването на последните четири тела.
Документите по случая са засекретени. Когато стават достъпни за обществеността в края на ХХ век, част от тях липсват.
Липсата на ясен отговор ражда конспиративни теории. Заради засекретените документи мнозина търсят вината в съветската държава.
Според една от версиите КГБ е прикрил истината.
В нощта, когато загива групата на Дятлов, други туристи на около петдесет километра южно забелязват в небето оранжеви кълба.
Свидетелствата им обаче се появяват години по-късно и не фигурират в разследването от 1959 година.
Някои обясняват кълбата с изстрелвания на междуконтинентални балистични ракети Р-7, тъй като последният лагер на групата е под траекторията между космодрума Байконур и Черна губа - съветски полигон за ядрени изпитания.
Заради радиацията по дрехите се появява и твърдение, че туристите са пили вода от замърсен сняг.
Трети обвиняват снежния човек или НЛО. И до днес няма общоприето научно обяснение за смъртта на деветимата.
На последната снимка в камерата на групата се вижда неясно светло петно в тъмното. Дали това е НЛО, е трудно да се каже.
Кадърът е силно размазан. Светлината може да идва от фенер, огън или пък нещо друго.
През февруари 2019 година руските власти възобновяват разследването на инцидента.
Разглеждат се само три версии - лавина, снежна плоча или ураган. Версията за убийство е изключена. През юли 2020 година прокуратурата обявява за причина лавина.
Година по-късно швейцарските учени Йохан Гом и Александър Пузрин показват с компютърен модел, че и малка снежна плоча може да причини подобни травми.
През 2022 година двама планински водачи заснемат в прохода остатъци от две снежни плочи, които новият сняг заличава за около час - обяснение защо спасителите от 1959 година не намират такива следи.
Тезата има и сериозни противници, сред които е българската изследователка Теодора Хаджийска: според нея смъртоносните травми са получени около момента на смъртта, а не от тежестта на снега.
Планинският проход, където скиорите опъват последния си лагер, е наречен на името на Игор Дятлов.
През 1999 година в Екатеринбург е създадена фондацията "Дятлов". Неин основател е Юрий Кунцевич.
Тя настоява за възобновяване на разследването и поддържа музей, посветен на паметта на загиналите туристи.
Инцидентът в прохода Дятлов остава една от най-трайните загадки на ХХ век.
На 1 юли 2016 г. в Соликамск е открита паметна плоча, посветена на Юрий Юдин, единствения оцелял от групата, починал през 2013 г.
