Венеция, май 1592 година.
В дома на Джовани Мочениго гост със среден ръст и кестенява брада, на вид около четирийсетгодишен, се подготвя да замине за Франкфурт.
Това е Джордано Бруно - странстващ философ, когото благородникът е поканил да го посвети в изкуството на паметта.
Той няма да стигне до Франкфурт: слугите на ученика му ще го задържат, а на следващия ден Мочениго ще го предаде на Инквизицията.
Процесът срещу него ще продължи почти осем години и ще завърши на кладата.
Изкуството на паметта
Филипо Бруно се ражда в началото на 1548 г. в Нола край Неапол. Постъпва в Доминиканския орден през 1565 г., на седемнайсет години.
Заменя рожденото си име Филипо с монашеското Джордано. Тайно изучава трудовете на Коперник и става негов последовател.
През 1576 г. напуска манастира, след като възгледите му пораждат подозрения в ерес.
Бруно разработва собствен метод за запаметяване, основан на образи, асоциации и подреждането им.
Слуховете за способностите му достигат до френския крал Анри III и той повиква Бруно в двора си, за да разбере дали необикновената му памет се дължи на природна дарба, или на магия.
Бруно демонстрира метода си и убеждава краля, че способността идва от усвоено изкуство. Философът се прочува, а Анри III му дава платено място на извънреден преподавател в Париж.
Не сме центърът на Вселената
Бруно приема учението на Коперник за движението на Земята, а от неоплатоническата традиция, включително от Марсилио Фичино, заимства идеите за световната душа и за връзката между човека и космоса.
Развива обаче собствена, по-радикална космология: според него Вселената няма край, няма един-единствен център и съдържа безброй светове.
За Бруно това има и религиозен смисъл: безпределната божествена мощ не може да се побере в един ограничен свят.
Безкрайната Вселена е проявление на тази мощ. Това е философски довод, а не заключение от астрономически наблюдения.
Британската историчка Франсис Йейтс отива по-далеч: в книга от 1964 г. тя представя Бруно като маг и мистик, за когото Коперниковото учение е преди всичко религиозен символ.
Тезата ѝ остава спорна. Каквото и да означават за самия Бруно, за Инквизицията безбройните светове са ерес.
Монахът и догмата
Освен за представите си за Вселената, Бруно е съден и за идеи, които засягат самите основи на католическата вяра. Той поставя под философско съмнение Въплъщението - съединяването на божествената и човешката природа в Христос.
Пред съда той се опитва да покаже, че съмненията му не са вероотстъпничество.
Обвинен е и в отричане на девствеността на Мария, но във венецианските си показания заявява, че приема църковното учение по този въпрос.
Прераждането
Вменяват му във вина и вярата, че след смъртта душата може да премине в друго тяло, дори в животинско.
В съчинението му "Кабала на Пегасовия кон" персонажът Онорио разказва за предишните си превъплъщения, включително като магаре.
Чрез този сатиричен разказ Бруно разглежда преселението на душите и връзката между човека и животните.
Прераждането, или метемпсихозата, се разминава с християнското разбиране за индивидуалната душа, съда след смъртта и възкресението.
Пред Инквизицията Бруно твърди, че само допуска преселението на душите като възможност.
Живата Вселена
Всички тези спорове произтичат от философията му за жива Вселена, проникната от божествено начало. В нея природата, душата и Бог са неразделни.
Според него световната душа оживява и подрежда космоса, а материята и формата са едно цяло. Затова отделните неща възникват и загиват, но основата, от която произлизат, остава.
В посвещението към комедията "Свещникът" той изразява мисълта, че всичко се изменя и нищо не се унищожава. Защитава и идеята, че човекът е част от природата.
Хората, животните и растенията имат обща духовна основа.
Ученикът, който предаде учителя си
Бруно се връща в Италия през 1591 г. по покана на Мочениго и с надеждата да получи свободната катедра по математика в Падуанския университет.
През 1592 г. на нея е назначен Галилео Галилей, когото Римската инквизиция ще съди през 1633 г.
Техниките на Бруно за запаметяване изискват дълго упражнение и сами по себе си не правят паметта безгрешна.
Мочениго смята, че Бруно крие от него най-ценните си знания. Оплаква се, че учителят му не го е научил на обещаното.
Когато философът решава да замине, за да отпечата съчиненията си, Мочениго подозира, че Бруно иска да прекрати уроците.
Тревожат го и религиозните му възгледи. На 23 май 1592 г. Мочениго подава до Инквизицията донос, в който обвинява учителя си в ерес. С него започва процесът срещу Бруно.
Философът и Инквизицията
Подсъдимият оспорва част от обвиненията и обяснява, че някои негови идеи са философски разсъждения, а не богословски твърдения.
През февруари 1593 г. е откаран в Рим, където делото продължава още близо седем години. Разпитват го, събират свидетелства и проверяват книгите му.
Съдбата му зависи от това дали ще се отрече от възгледите, които съдът обявява за еретични.
През 1599 г. инквизиторите свеждат обвиненията до осем положения, чийто точен списък не е запазен.
Бруно първоначално прави отстъпки, но ги придружава с уточнения и писмени защити.
На 21 декември 1599 г. заявява, че няма от какво да се отрича и не желае да го направи.
Последен опит да спаси бившия си събрат прави Доминиканският орден: двама от най-висшите му представители разговарят с Бруно, но не успяват да го разколебаят.
През януари 1600 г. Инквизицията, в присъствието на папа Климент VIII, разпорежда той да бъде предаден на светските власти като неразкаял се еретик.
На 8 февруари 1600 г. му е прочетено решението на трибунала. Според германския учен Каспар Шопе, който описва сцената в писмо, Бруно отговаря на съдиите: "Може би вие произнасяте присъдата срещу мен с по-голям страх, отколкото аз я посрещам."
Без право да говори
На разсъмване на 17 февруари 1600 г. след почти осем години затвор и процес Джордано Бруно е изведен на площад "Кампо деи Фиори" и съблечен.
Езикът му е обездвижен с метално приспособление, което му пречи да говори.
Вързан е за стълб и кладата е запалена. Съчиненията му са забранени; последните му думи няма да бъдат чути.
Част от космологичните представи на Бруно съответства на открития от следващите векове: Слънцето е звезда, а около други звезди също обикалят планети.
През XIX век бившият доминиканец се превръща в символ на свободната мисъл и мъченик на науката, въпреки че католическата църква така и не го реабилитира заради учението му. В нейната памет той все още е еретикът Бруно от Нола.
