Осем фургона, теглени от по шест коня, тръгват от Портсмут към Лондон, а на всеки от тях пише "Съкровище".
Дами окичват колоната с две сини копринени знамена, на които е избродирано "Буенос Айрес, Попъм, Бересфорд, Победа", а по целия път до Английската банка оркестри свирят "Боже, пази краля".
Там товарът е претеглен: близо двайсет и осем тона испанско сребро в монети и кюлчета на стойност около петстотин и седемдесет хиляди лири.
Тълпите по улица "Странд" през септември 1806 година ликуват за град, който вече не е в британски ръце.
Повече от месец преди парада войниците, взели това сребро, са капитулирали в Буенос Айрес, но вестта пътува с платноходи и загубата е потвърдена в правителствения вестник "Лондон газет" едва в края на януари 1807 година.
Британците ще изгубят града още веднъж.
Свободната търговия, заради която воюват, ще им бъде предоставена малко повече от три години след парада, без нито един изстрел и благодарение на Наполеон.
Буенос Айрес е един от фронтовете на Наполеоновите войни, на хиляди километри от Европа.
Зад осемте фургона сребро стои самоволната постъпка на един флотски командир.
След като британците отнемат нос Добра надежда от холандците, комодор Хоум Попъм, вместо да пази новата колония, както му е наредено, повежда ескадрата си към Рио де ла Плата - "Сребърната река".
Така се нарича широкото устие между днешна Аржентина и Уругвай, на чийто бряг е Буенос Айрес, столица на испанско вицекралство, което носи името на реката.
Испания воюва на страната на Наполеон срещу Великобритания, а гарнизонът на Буенос Айрес е малоброен.
Попъм от години убеждава министрите в Лондон, че креолите чакат само повод да се отърсят от властта на Мадрид и да започнат да търгуват с британците.
Генерал Уилям Бересфорд слиза на брега с около хиляда и шестстотин души и на 27 юни 1806 година влиза почти без бой в град, чието население е близо трийсет пъти по-голямо от войската му.
Вицекралят Собремонте бяга от града, а хазната, която се опитва да изнесе, попада в ръцете на нашествениците.
"Мисля, че ще бъдете с петдесет хиляди лири по-богат, отколкото последния път, когато ми стиснахте ръката", пише Попъм на командващия британските войски на нос Добра надежда, който му е дал войниците за похода.
Британската власт над града трае четирийсет и шест дни.
Бересфорд обявява свободна търговия и приема клетва за вярност към крал Джордж III от повечето градски власти и институции.
Мануел Белграно, юрист и секретар на търговския съвет на Буенос Айрес, предпочита да напусне града "почти като беглец", отколкото да се закълне във вярност на новия господар.
На отсрещния бряг, в Монтевидео, Сантяго де Линиерс, французин на испанска служба, събира войска и я прехвърля през реката.
На 12 август 1806 година неговите хора, към които по пътя се присъединяват хиляди доброволци, притискат британците в крепостта на главния площад и Бересфорд се предава.
Преди боя Линиерс се врича да дари вражеските знамена на Дева Мария на Розария и след победата ги отнася в храма "Санто Доминго".
С Берлинския декрет от ноември 1806 година Наполеон обявява континенталната блокада и пристанищата в Европа се затварят за британските стоки.
Търговците търсят пазари отвъд океана и с втората експедиция към Ла Плата плават и търговски кораби.
През февруари 1807 година британците превземат Монтевидео с щурм, а през май там пристига новият главнокомандващ, генерал-лейтенант Джон Уайтлок.
Срещу Буенос Айрес той тръгва с около девет хиляди души и в покрайнините на града войските му разпиляват хората на Линиерс.
Тогава отбраната поема Мартин де Алсага, богат търговец, роден в Испания, и първи алкалд - председател на градския съвет.
Три дни, докато Уайтлок се бави, жителите копаят ровове, издигат барикади и превръщат къщите си в укрепления.
Колониален Буенос Айрес е град от ниски къщи с плоски покриви, оградени с парапети, и всеки покрив става огнева позиция.
Планът на Уайтлок е описан в собственото му донесение, отпечатано през септември 1807 година в "Лондон газет".
На 5 юли дванайсет колони тръгват по успоредните улици към реката.
Пушките им не са заредени и стрелбата е забранена, докато не стигнат до последните къщи край брега, а начело вървят ефрейтори с брадви, които да разбиват вратите.
На брега войниците трябва да се качат на покривите и да се укрепят там.
Защитниците на града обаче са ги изпреварили. Всеки стопанин, пише Уайтлок, брани дома си заедно с чернокожите си роби и всяка къща е крепост сама по себе си.
От ъглите бият оръдия с картеч, от прозорците стрелят с мускети, а от покривите валят ръчни гранати, тухли и камъни.
Бригадата на Робърт Крофърд се барикадира в храма "Санто Доминго", където вече година висят знамената на победения Бересфорд, и се предава едва след три часа следобед.
В донесението си Уайтлок оценява загубите си на около две хиляди и петстотин души убити, ранени и пленени.
На 6 юли Линиерс предлага на Уайтлок да освободи всички пленници, включително войниците на Бересфорд, ако британците спрат нападението и напуснат Ла Плата, и предупреждава, че не може да ги опази от гнева на жителите.
На следващия ден Уайтлок подписва капитулацията: войската му трябва да се качи на корабите до десет дни, а Монтевидео да бъде предаден до два месеца.
Последното условие е добавено по настояване на Алсага.
В Англия Уайтлок е изправен пред военен съд, обвинен, че е провалил нападението над Буенос Айрес и без нужда е отстъпил Монтевидео.
Съдиите в болницата за ветерани в Челси заседават от 28 януари до 15 март 1808 година и го признават за виновен по всички точки освен една: заповедта колоните да вървят с незаредени пушки.
След присъдата той е уволнен с позор от армията и обявен за "напълно негоден и недостоен да служи на Негово Величество в каквото и да е военно качество", а по заповед на краля тя е прочетена пред строя на всеки полк в британската армия.
Прокурорът по делото обяснява защо загубата е толкова тежка: с провала на похода са пропаднали надеждите за "нови пазари" за британските търговци и за "нови източници на съкровища".
Първото нашествие оставя в Буенос Айрес хиляди въоръжени местни жители, записани в доброволчески полкове.
От какво значение е това, проличава на 10 февруари 1807 година, когато първенците на града отстраняват от власт избягалия испанския вицекрал Собремонте.
Аржентинският историк Тулио Алперин Донги смята, че така силите в столицата се разместват необратимо, а Пабло Куадра Сентено и Мария Лаура Масони уточняват, че доброволците все пак получават заплата, а офицерите им са от най-заможните семейства.
За откъсване от Испания обаче още е рано.
"Ние, разбира се, искахме стария господар или никакъв", пише Белграно по повод разговора си с пленения генерал Крофърд, който му говори за независимост под британско покровителство.
През 1808 година Наполеон сваля испанските Бурбони и поставя на трона брат си Жозеф.
Пратеникът му в Буенос Айрес иска от Линиерс, французин по рождение и вече вицекрал, да признае новия крал, но Линиерс го отпраща.
На 6 ноември 1809 година британските стоки влизат законно в Буенос Айрес без нито един изстрел.
Испания и Великобритания вече са съюзници срещу Наполеон и новият вицекрал разрешава търговията, чиято загуба прокурорът оплаква в Челси.
Пушките, раздадени за отбраната на града, така и не се връщат в арсеналите на короната.
През май 1810 година командирът на доброволческия полк "Патрисиос" Корнелио Сааведра оглавява Първата хунта, съвета, който поема властта от вицекраля, а доброволческите полкове стават опора на Майската революция, след която през 1816 година е обявена независимостта на Аржентина.
На 2 април 1982 година аржентинските войски слизат на Фолкландските (Малвинските) острови при операция "Розарио".
Името е избрано в памет на защитниците на Буенос Айрес, които през 1806 година се поставят под закрилата на Дева Мария на Розария, в чийто храм още висят пленените британски знамена.
