Историята пази имената на завоевателите, но паметта на народите често избира други герои. Франция почита Верцингеторикс - вожда на галите, който слага оръжие пред Цезар при Алезия и шест години по-късно е екзекутиран в Рим, след като е преведен през града в триумфалното шествие на победителя.
Подобна участ сполетява и шотландския национален герой Уилям Уолъс. Той губи решаващата си битка, предаден е от свои сънародници и умира на ешафода в Лондон, но именно неговото име остава символ на първата война за независимост на страната.
Уолъс е роден вероятно около 1270 година край Пейзли в Ренфрушър. Според поемата на Слепия Хари баща му е сър Малкълм Уолъс от Елдърсли, но в собствения му печат върху писмо до Любек от 1297 г. е назован "син на Алан Уолъс".
През 1296 г. английският крал Едуард I сваля от власт и хвърля в затвора шотландския крал Джон де Балиол, след което се обявява за владетел на Шотландия.
Шотландците не се примиряват с това. Заражда се спорадична съпротива.
През май 1297 г. Уолъс и група от около трийсет души подпалват град Ланарк и убиват английския шериф.
Подкрепен от сър Уилям Дъглас ("Смелия"), Уолъс се насочва към Скоун, прогонва оттам английския съдия и напада гарнизоните между реките Форт и Тей.
Шотландският стюард Джеймс Стюарт, Робърт Брус и други събират войска, но тя е принудена да капитулира при Ървайн пред силите на сър Хенри де Пърси и сър Робърт де Клифърд през юли 1297 г.
Това обаче не сломява Уолъс и той продължава борбата.
Обсажда Дънди, но скоро изтегля хората си оттам, за да се изправи заедно с Андрю де Морей срещу английска армия, настъпваща към Стърлинг под командването на Джон де Варен, граф на Съри и Хю де Кресингам.
Англичаните не успяват да склонят Уолъс да се предаде. На 11 септември 1297 г. войските им решават да преминават по тесния мост над река Форт.
Уолъс и Морей, заели позиция по южния склон на Аби Крейг, задържат хората си, докато значителна част от английската армия не премине на отсрещния бряг.
Тогава атакуват с такава внезапна ярост, че почти всички преминали са убити или изтласкани в реката. Англичаните отстъпват, разрушавайки моста.
За известно време Шотландия е почти напълно свободна от окупаторите.
През октомври и ноември същата година Уолъс предприема набези в Нортъмбърланд и Къмбърланд в Северна Англия.
След завръщането си в Шотландия той е посветен в рицарство и провъзгласен за настойник на кралството.
От името на крал Джон де Балиол, който по това време е пленник в Лондон, Уолъс реорганизира армията и урежда държавните дела.
Той действа разумно и решително, като се ползва с подкрепата на епископа на Глазгоу Робърт Уишарт, сър Джон Стюарт (брат на стюарда), сър Джон Греъм от Дъндаф, сър Джон Комин ("Червения"), Робърт Брус и други.
Част от шотландските благородници, които имат имения в Англия или чиито близки Едуард държи като заложници, се отнасят сдържано към водачеството на Уолъс. А положението му на бойното поле до голяма степен зависи от тях.
В началото на 1298 г. графът на Съри се завръща и деблокира държаните от англичаните замъци Роксбърг и Беруик, но по заповед на Едуард не напредва повече.
Самият Едуард пресича река Туид на 3 юли и се насочва към Стърлинг със значителни сили, включващи тежка кавалерия, стрелци с лък, както и ирландски и уелски наемници.
Уолъс отстъпва бавно, като опустошава земите по пътя си, за да попречи на войските на Едуард да се снабдяват с провизии по време на похода.
Армията на Едуард е изтощена от глад и на ръба на бунт. Английският крал вече е готов да прекрати похода, когато рано сутринта на 21 юли, близо до Кърклистън, научава, че Уолъс го очаква край Фолкърк.
На следващия ден англичаните настъпват. Заварват Уолъс на внимателно избран склон, прикрит отпред от поток.
Английската кавалерия многократно атакува четирите "шилтрона" (кръгови бойни формации) от шотландски копиеносци.
Англичаните прогонват от бойното поле шотландската конница, но не успяват да пробият шилтроните и понасят значителни загуби.
Тогава обаче в боя се включват стрелците с лъкове. Техните смъртоносни залпове разстройват редиците на копиеносците, а последвалите атаки на кавалерията ги принуждават да побегнат.
По време на преследването са избити хиляди шотландци. Уилям Уолъс се оттегля на север с оцелелите, като по пътя подпалва Стърлинг и Пърт.
Тъй като не може да изхранва войската си в Шотландия, крал Едуард се завръща на юг и на 8 септември достига Карлайл.
Военният авторитет на Уолъс е накърнен и през декември 1298 г. той се отказва от поста на настойник на кралството, а на мястото му застават Брус и Комин.
Има сведения, че през 1299 г. Уолъс заминава за Франция, след което се завръща в Шотландия, за да действа като самостоятелен водач на партизанска съпротива.
След есента на 1299 г., надеждните сведения за дейността му са изключително оскъдни.
Въпреки това започнатото от него въстание продължава до 1304 г., когато повечето шотландски благородници се подчиняват на английския крал.
Не е ясно доколко тази съпротива се дължи на влиянието на Уолъс, но той е единственият водач, на когото Едуард никога не предлага условия за капитулация и когото се опитва да залови с най-голямо упорство.
На 5 август 1305 г. Уилям Уолъс е арестуван близо до Глазгоу след като е предаден на англичаните от шотландския благородник Джон де Ментейт.
Отведен е в замъка Дъмбартън, а след това в Лондон.
На 23 август 1305 г. в Уестминстърската зала на Уолъс е предявено обвинение за измяна.
Съдебен процес в истинския смисъл не се провежда - като човек, обявен извън закона, той няма право на защита.
Уолъс отхвърля обвиненията с аргумента, че никога не е давал клетва за вярност към крал Едуард, но е осъден на смърт.
В същия ден той е обесен, разчленен, а накрая обезглавен. Тялото му е разсечено на четири части, изложени в Нюкасъл, Беруик, Стърлинг и Пърт, а главата му е поставена на Лондонския мост.
След смъртта му обаче шотландската съпротива продължава. През 1306 г. Робърт Брус вдига въстанието, което в крайна сметка извоюва независимостта на Шотландия.
Уилям Уолъс никога не се е женил. Няма сведения той да е имал деца. Не са запазени нито негов портрет, нито описания на външния му вид от негови съвременници.
Много от легендите за Уолъс произлизат от рицарски роман в стихове от края на XV век, смятан за дело на поета, известен като Слепия Хари.
Макар най-популярните от тези предания да не са подкрепени от документални доказателства, те свидетелстват за трайното място, което Уолъс заема във въображението на своя народ.
Върху скалата Аби Крейг, близо до Стърлинг, се издига внушителен паметник на Уолъс (построен в периода 1861 - 1869 г.).
Историята на Уилям Уолъс привлича и вниманието на Холивуд. През 1995 г. Мел Гибсън влиза в образа на легендарния шотландец във филма "Смело сърце", за чийто сюжет трябва да отбележим, че борави твърде свободно с действителните събития.
Камъкът на съдбата - символ на шотландската монархия, който Едуард I отнася от Скоун през 1296 г. - прекарва седем века под трона в Уестминстърското абатство, в съседство със залата, където е осъден Уолъс, и се връща в Шотландия едва през 1996 г.
Днес той е в музея на Пърт, но по силата на споразумение може да напуска страната единствено за коронация в Лондон, както става през 2023 г. с Чарлз III - компромис между две нации, които от 1603 г. имат общ владетел.
