В най-разпространената картина на Къщата на мъдростта виждаме учени с чалми, насядали под арка, а зад тях книгите лежат на купчини в ниши.
Енциклопедии и сайтове я поставят до почти всеки текст за прочутото багдадско средище на преводачи и книжовници.
Миниатюрата обаче е от 1237 година, четири века след разцвета му, за сборник със сатирични разкази, чийто герой е красноречив скитник и измамник.
Ръкописът се пази в Националната библиотека на Франция в Париж. Истинска картина на Къщата на мъдростта няма, защото от нея не е оцелял нито камък, нито план, нито рисунка.
С това име е известно средището, което абасидските халифи поддържат в Багдад в края на VIII и през IX век.
Според разпространената представа то е едновременно библиотека и академия, в която учени от различни вероизповедания превеждат на арабски гръцки трудове по математика, астрономия, медицина и философия.
Гръцките оригинали оцеляват и във Византия, но в латинския Запад по онова време почти никой не владее гръцки, а геометърът Евклид, астрономът Птолемей и лекарят Гален са почти непознати.
Именно чрез арабските преводи гръцкото знание се връща в Европа през XII век и влиза в учебните програми на първите университети.
Абасидите управляват огромна империя от Северна Африка до Средна Азия и през 762 година основават Багдад на брега на Тигър.
Там арабите започват да произвеждат хартия, която е много по-евтина от пергамента.
Историкът на изкуството Джонатан Блум пише, че още при халиф Харун ар-Рашид в края на VIII век на нея вече пише халифската канцелария, а през 891 година на пазара на книжарите има повече от сто дюкяна.
Така всеки нов текст бързо стига до читателите в десетки преписи.
Най-известният покровител на преводачите е синът на Харун, халиф ал-Мамун, който управлява от 813 до 833 година.
През X век багдадският книжар Ибн ан-Надим разказва, че Аристотел се явява на владетеля насън и му говори за доброто.
Не след дълго халифът моли византийския император да допусне негови хора да издирят стари гръцки ръкописи и получава първо отказ, после съгласие.
Какво точно е била Къщата на мъдростта, може само да се предполага.
Почти единственият ни извор за нея е огромният каталог на книгите на арабски език, който същият книжар съставя през 988 година.
В него същата институция е наречена ту Къща на мъдростта, ту "хранилище на мъдростта", тоест място, където се пазят ръкописи.
Професорът от Йейл Димитри Гутас смята, че е била точно това: дворцова библиотека, която събира персийски книги и арабските им версии, и "със сигурност не център за превод на гръцки трудове на арабски".
Той отбелязва, че Хунайн ибн Исхак, първенецът сред багдадските преводачи, не я споменава в подробното си писмо за съчиненията на Гален, както не я споменава и никой от събратята му.
През 2023 година турският историк Екмеледдин Ихсаноглу посвещава на въпроса цяла книга и заключава, че образът на академия, дори на университет, е сглобен от ориенталисти през XIX и XX век само по няколко реда от средновековни текстове.
Той обаче признава, че и хората на библиотеката се впускат в издирването на гръцки ръкописи: сред пратениците на халифа във Византия е и нейният пазител.
Трудът на преводачите е щедро възнаграден. Според едно предание ал-Мамун дава на Хунайн толкова злато, колкото тежат преведените от него книги.
В каталога от 988 година има по-скромно, но по-достоверно сведение: трима братя от двора на халифа, богати меценати, плащат на преводачите си около петстотин динара на месец.
Всяка от тези монети съдържа около четири грама и четвърт злато, тоест сумата възлиза на малко над два килограма.
Хунайн е арабски християнин от Южен Ирак. Като млад се подготвя за лекар в Багдад, но наставникът, раздразнен от безкрайните му въпроси, го прогонва.
Хунайн заминава да овладее гръцки и се връща, като рецитира Омир наизуст.
В писмо до свой покровител той разказва как издирва един от трудовете на Гален из Месопотамия, Сирия, Палестина и Египет и стига чак до Александрия, но намира "само около половината в Дамаск".
Работи с няколко ръкописа едновременно: както сам пише, сверява ги, за да направи от тях "едно вярно копие".
Според разказ от XIII век един от наследниците на ал-Мамун хвърля Хунайн за година в тъмница, защото лекарят отказва да приготви отрова за враг на халифа.
В Европа е известен под името Йоханиций: латинският превод на въведението му в медицината е първият текст в "Артицела", сборника, по който се подготвят бъдещите лекари на Запад от XIII до XVI век.
Ал-Хорезми, родом от Средна Азия, пише около 820 година книга за решаване на уравнения, а думата "ал-джабр" от заглавието ѝ дава името на алгебрата.
Друг негов труд обяснява индийския начин на смятане с десет знака, сред които и нулата, при който стойността на всеки знак зависи от мястото му в числото.
Това са цифрите, които наричаме арабски. Арабският оригинал е изгубен, но латинската версия от XII век започва с думите "Каза Алгоризми" и от изкривеното име на автора се ражда думата "алгоритъм".
През 1145 година в Испания един англичанин превежда на латински и трактата му за уравненията.
През февруари 1258 година монголите на Хулагу, внук на Чингис хан, превземат Багдад и го разграбват цяла седмица. Монголите убиват последния абасидски халиф с реална власт.
Повечето хронисти пишат, че го завиват в килим и го прегазват с коне, за да не пролеят царска кръв.
Марко Поло описва друг край: Хулагу затваря халифа без храна в собствената му съкровищница с думите "Яж от съкровището си колкото искаш, щом толкова го обичаш".
В най-известната легенда за падането на Багдад водите на Тигър почерняват от мастилото на хвърлените в реката книги.
Хронист от XVI век пише, че от натрупаните томове се образува мост, по който може да мине конник, само че бърка реката и пише за Ефрат.
Михал Биран от Еврейския университет в Йерусалим нарича тези описания литературен мотив, свързан с обсадата, и установява в статия от 2019 година, че библиотеките в града продължават да работят и под монголска власт.
Самата Къща на мъдростта по това време едва ли още съществува: според изследователя Самет Шенел тя "постепенно изчезва от историческата сцена" още след смъртта на ал-Мамун през 833 година.
Дълго преди монголите гръцката наука е стигнала до Европа от другия край на ислямския свят.
През 1085 година кастилците отвоюват от маврите Толедо заедно с богатите му библиотеки. През следващия век в града се стичат учени от цяла Европа, които търсят арабските книги.
Италианецът Герардо от Кремона превежда там на латински около осемдесет съчинения, сред които "Елементи" на Евклид и "Алмагест" на Птолемей, като за втория използва две багдадски версии, едната направена при ал-Мамун, а другата - на сина на Хунайн.
През 1515 година венециански печатар издава латинския "Алмагест" на Герардо и един екземпляр попада у Николай Коперник, който оборва Птолемей и поставя Слънцето в центъра на света.
Три години след като американски бойни кораби принуждават Япония да отвори пристанищата си, през 1856 година шогунът създава в Едо, днешно Токио, "Институт за изучаване на варварските книги".
Там японски учени превеждат европейски трудове по военно дело, химия и физика, а през 1877 година, вече под друго име, институтът става част от новия Токийски университет.
Университетът, който ориенталистите приписват на Багдад, в Япония наистина се ражда от преводаческо бюро.
