Леми Килмистър неведнъж e казвал, че ако не го бяха изгонили от Hawkwind, щеше да свири с тях до старини и собствената му банда нямаше да съществува.
Името ѝ се ражда от грешка на канадски граничари, от една обидна дума и от страха на един мениджър, че групата никога няма да бъде пусната по телевизията.
Леми влиза в британската банда Hawkwind през август 1971 година. Групата свири космически рок - дълги хипнотични композиции с електронни шумове и текстове за звезди и машини.
Води го приятелят му Дик Мик, с когото се сближават покрай наркотиците.
"Решихме да опитаме, макар че Леми никога дотогава не беше свирил на бас", казва основателят на Hawkwind Дейв Брок. "Затова свиреше на баса като китарист и си създаде стил, който беше само негов."
През 1972 година Леми изпява Silver Machine, най-големия хит на Hawkwind, който стига до трето място в британската класация.
Между него и останалите обаче зейва пропаст, която Брок обяснява с едно изречение: "Леми взимаше успокоителни и амфетамини, а ние всички бяхме на ЛСД." Той дели стая с Леми по турнетата и помни, че басистът не мигва с дни, а веднъж заспива с отворени очи над книга.
Песента, на която ще кръсти бъдещата си група, Леми написва през 1974 година по време на американска обиколка. Нощува в хотел на булевард "Сънсет" в Западен Холивуд, който музикантите наричат "Къщата на безредиците".
Посред нощ взема назаем акустичната китара на Рой Ууд от групата Wizzard, също отседнала там, и около четири часа пее на балкона на седмия етаж, докато преминаващите шофьори спират колите си, за да го чуят.
"В седем сутринта още бях буден и виех с цяло гърло", спомня си той. Hawkwind записват парчето през януари 1975 година и го слагат на обратната страна на сингъла Kings of Speed.
На английски жаргон "спийд" означава амфетамин, а "мотърхед" - човек, пристрастен към него. "Каква ирония", подхвърля Леми. Самият той има по-невинно обяснение за значението на думата: мотърхед е човек, който не млъква.
През май 1975 година Hawkwind са на турне в Северна Америка и пресичат границата между Детройт и канадския град Уиндзър.
Брок кара, а Леми спи до него и по думите на шофьора "малко му течаха лигите". "Граничарите сигурно са си казали: ето ги дългокосите хипита, сега ще ги хванем. Отвориха вратата и Леми падна навън!"
Намират у него пакетче бял прах и решават, че е кокаин.
Леми е задържан, останалите уреждат гаранцията, а Брок моли мениджъра да качи китариста Пол Рудолф, бивш член на Pink Fairies, на първия самолет, за да има кой да свири на баса.
"Полицията ме обвини в притежание на кокаин, а аз имах амфетамини. Сгрешиха и трябваше да ме пуснат", разказва Леми в едно от интервютата си.
Леми пристига навреме за концерта в Торонто, но веднага след това остава без група. "Беше изгонен с гласуване, четири гласа срещу два", признава Брок. Той и цигуларят Саймън Хаус искат да го задържат, а саксофонистът Ник Търнър поставя условие: или Леми, или той.
На Брок се пада да му съобщи лошата новина: "Леми беше много разстроен, прегръщахме се, плакахме, после се прибра в Англия."
Арестът е само капката, която прелива чашата. Леми постоянно закъснява, мениджърът ги е предупреждавал да не се опитват да пренасят нищо забранено през границата, а в Hawkwind се страхуват, че арестуван басист ще им затвори пътя към американските сцени.
Самият Леми го казва без заобикалки в автобиографията си: "Групата ме изгони, защото взимах не тези наркотици, които трябва."
Пред "Ролинг Стоун" уточнява, че ако бяха намерили у него ЛСД, нямаше да има никакъв проблем, защото в "най-космическата банда на света" всички боготворят психеделичното преживяване.
Брок твърди, че дори след уволнението не се е скарал с Леми. През 2007 година го кани за кум на сватбата си, но басистът постъпва в болница със сърдечни проблеми.
В Лондон Леми основава нова група с китариста Лари Уолис и барабаниста Лукас Фокс и я кръщава Bastard, "копеле".
Мениджърът го предупреждава, че с такова име групата никога няма да се появи в Top of the Pops, нито където и да е другаде по телевизията.
Леми я прекръщава на последната песен, която е написал за Hawkwind.
Над второто "о" слага две точки, защото, по думите му, така изглежда по-зловещо. "Свих идеята от Blue Öyster Cult. После Mötley Crüe я свиха от нас и така нататък", казва той през 2011 година.
Motörhead свирят за пръв път на 20 юли 1975 година в лондонската зала Раундхаус, а през октомври в Хамърсмит Одеон подгряват концерта на групата, от която Леми е заимствал точките.
Леми описва звука, който търси, като "шумен, бърз, градски, груб, нахален, параноичен, амфетаминов рокендрол".
До 1976 година на мястото на Фокс и Уолис идват барабанистът Фил "Мръсното животно" Тейлър и китаристът "Бързия" Еди Кларк. През 1977 година тримата презаписват Motorhead. Дебютът им в Top of the Pops е през октомври 1978 година.
На 9 юли 1981 година групата се връща там с концертния вариант на едноименната си песен, който стига до шесто място в британската класация.
Шест години след предупреждението на мениджъра в предаването звучи песен, чието име на жаргон означава човек, пристрастен към амфетамини, и върху всяка плоча на групата остава точно онова, заради което Hawkwind изгонват Леми.
