"Деветдесет и девет процента от находките са боклук или руда", казва Кале Лапинен.
Финландецът започва да обикаля горите около родното си село с металотърсач в края на деветдесетте години, прекъсва за почти петнайсет години и подновява заниманието си през 2017 година.
На 3 септември 2026 година Лапинен улавя дълбок сигнал край Сюсмя, на сто и петдесет километра североизточно от Хелзинки.
Започва да копае дупка, но решава, че е попаднал на руда, и я изоставя.
Няколко метра встрани уредът отново реагира и този път Лапинен копае, без да се отказва.
На дъното на втората дупка лежат десетина сребърни монети, а съдът от брезова кора, в който са прибрани, се пропуква в ръцете му, колкото и да внимава.
Лапинен се връща при първата дупка, намира още сребро и уведомява Финландската агенция за културно наследство.
"Първо дойде смайването, после адреналинът и радостта от успеха", казва той пред обществената телевизия на страната.
На следващия ден археологът Еско Тикала от музеите в Лахти изважда двата съда.
Заровени са плитко, между камъни, на дванайсет метра един от друг.
В тях има около четири килограма и половина благороден метал: хиляди монети, гривна, закопчалка, мънисто и парче сребро за разплащане, което се реже и претегля на везна.
Находката още не е почистена и преброена, но е ясно, че това е най-голямото монетно съкровище от късната желязна епоха, последните векове на финландската праистория.
Предишният рекорд е поставен през 1895 година в Ноусиайнен, в югозападната част на страната, с около хиляда и седемстотин сребърника, които заедно с другите намерени предмети тежат два пъти по-малко.
"Това е една от най-големите находки в кариерата ми", казва Тикала, който работи като археолог от близо трийсет години.
Само като суровина среброто днес би струвало около десет хиляди долара.
Директорката на музеите Туулия Туоми обръща внимание и на брезовата кора: органичните материали от праисторическа Финландия рядко оцеляват, а този съд е запазен по изключение.
По света находката веднага получава етикет "викингско". В Лахти държат да го поправят. "Терминът не означава, че във Финландия е имало викинги", обяснява Тикала.
Финландските археолози го използват само като обозначение за времето от около 800 до 1050 година,но според някои от тях тези земи не принадлежат на скандинавския свят нито културно, нито политически.
Засега не е известно кой е заровил среброто, нито дали двата съда са скрити наведнъж.
Според Тикала по времето на съкровището Сюсмя е търговски възел с връзки в много посоки.
В желязната епоха по тези места не се добиват благородни метали.
Езиковедите извеждат финландската дума за пари "раха" от прагерманска дума за катерича кожа, средство за плащане отпреди монетите.
Кожите са и стоката, която местните жители продават на чужденците и така среброто стига далеч на север.
Част от монетите, чийто произход е установен при първичния оглед, са сечени между 1000 и 1050 година в Швеция, в германските земи и в англосаксонска Англия.
Най-дълъг път са изминали дирхамите, ислямски сребърници от земите на днешна Турция и Иран.
Такива монети стигат до Финландия през цялата епоха на викингите, казва Тикала. Тук среброто не се брои, а се тегли и при нужда се реже като обикновен слитък.
В съкровище, намерено през 1839 година в Лапландия, също в съд от брезова кора под камък, заедно с парите лежи и везна с дванайсет теглилки.
Защо някой оставя такова богатство в земята и не се връща за него, археолозите в Лахти не се наемат да гадаят.
Край находката не са открити гробове, но околността още не е проучена, а през последните десет години в същата област са намерени и други заровени съкровища.
Лапинен и още неколцина любители обикалят тази гора, защото теренът ѝ прилича на мястото на находката в съседната община Асикала.
Данни, че среброто е плячка, засега няма. Туоми изрично благодари на любителите с металотърсачи, които с отговорното си поведение запазват ценни сведения за миналото.
Самият Лапинен мечтае да открие неизвестен некропол в околностите на Сюсмя, чиито скелети да осигурят материал за ДНК анализ на местното население от времето на съкровището.
През 969 година киевският княз Светослав, чиито предци според летописа са варяги, иска да живее в Преславец на Дунав, защото там "се стичат всички блага", от гръцкото злато и унгарските коне до кожите от Рус.
Стоките от севера и среброто на Европа се срещат на българския бряг на реката, а подобна търговия достига и до горите около Сюсмя.
