Бял многопалубен кораб, високи комини, огромно гребно колело, което бавно гали водата, музика от салона и широка кафява река, която сякаш няма край.
Такава е всеобщата романтична представа за корабите по Мисисипи.
Те присъстват в книгите на Марк Твен, във филмите за американския Юг, в музиката и рекламите, а "Proud Mary" на Creedence Clearwater Revival и по-късно на Айк и Тина Търнър издига "голямото колело, което продължава да се върти" в символ, разпознаваем далеч извън Америка.
За хората от XIX век параходите са товарни и пътнически кораби, понякога плаващи хотели, и рисковано превозно средство.
Те преобразяват икономиката на голяма част от Съединените щати.
Мисисипи е естествената транспортна ос на вътрешността на Северна Америка.
Заедно с Мисури, Охайо, Арканзас и останалите си големи притоци тя образува обширна система от водни пътища.
Преди появата на парните кораби обаче течението на реката определя посоката на търговията.
Земеделска продукция, дървен материал и други стоки сравнително лесно се спускат с плоскодънни лодки към Ню Орлиънс, но връщането срещу течението е бавно и трудно.
Затова повечето лодки изобщо не се връщат обратно.
В Ню Орлиънс ги разглобяват и продават за дъски, а екипажите им се прибират по суша.
Положението се променя в началото на XIX век, когато параходите започват редовно да се движат и срещу течението.
Мисисипи престава да бъде предимно еднопосочен транспортен коридор и се превръща в истинска водна магистрала.
През първата половина на века параходите ускоряват търговията нагоре по реката и свързват Средния запад с Ню Орлиънс.
Още към 1840 г. градът е второто по натовареност пристанище в САЩ и едно от най-големите в света.
Защо са нужни огромните колела
Класическият мисисипски параход не прилича особено на морски кораб.
Причината е самата река - пълноводна, но променлива, с плитчини, пясъчни наноси, подводни дървета и постоянно изменящ се фарватер (безопасен за плавателните съдове проход във водното пространство).
Теченията местят пясъчните коси, разрушават бреговете и натрупват нови препятствия, поради което корабите се строят с плоско дъно и малко газене.
Характерното им задвижване е с гребни колела.
Параходите със странични колела (sidewheelers) имат по едно голямо колело от двете страни на корпуса, а тези с кърмово колело (sternwheelers) - едно колело отзад.
Докато колелото се върти, лопатките му една след друга загребват вода и тласкат кораба напред.
Тази система постепенно изчезва от морските кораби, но остава особено подходяща за плитките речни води.
Плаващите дворци
С нарастването на конкуренцията някои речни кораби започват да предлагат не само транспорт, но и истински лукс.
Един от най-забележителните примери е "J.M. White", построен през 1878 г. за линията между Ню Орлиънс и Грийнвил в щата Мисисипи.
Той е дълъг около 98 метра, разполага с 2800 конски сили и може да превозва 250 пътници в първа класа и до 10 000 бали памук.
Интериорът включва витражи, позлатени полилеи, редки дървесини, сребърни съдове и концертен роял.
Музеят "Смитсониън" определя кораба като шедьовър на пищния стил, наречен "steamboat Gothic"(параходна готика).
Точно тези кораби създават представата за Мисисипи като сцена.
По реката пътуват търговци, плантатори, работници, музиканти, комарджии и авантюристи.
На долните палуби се трупат памук, зърно, дървен материал и други товари, докато пътниците от първа класа вечерят и слушат музика в богато украсените салони.
Но луксът е само част от картината. Пътниците на палубата обикновено са много повече от тези в каютите и пътуват евтино, често без легла и подслон, непосредствено сред товарите.
Романтиката е опасна
Старият речен параход е всичко друго, но не и безопасното туристическо преживяване, което днес свързваме с този образ.
Конструкцията му до голяма степен е дървена, а на борда работят парни котли под високо налягане.
Пожарите и експлозиите са чести, а реката е опасна и сама по себе си.
Подводните дървета са най-честата причина за произшествия.
Според историка Луис Хънтър до 1849 г. те, заедно с другите речни препятствия, стоят зад почти три пети от авариите на параходите по западните реки.
Затова лоцманът е една от най-важните фигури на борда.
Той трябва да познава фарватера, но и да знае наизуст плитчините, скалите и потъналите дървета, да следи силата на течението и по цвета, вълните и завихрянията на водата да разпознае какво се намира под повърхността
А при следващото плаване част от наученото вече може да не е вярно, защото реката се е променила.
Към опасностите се прибавя и една страст на епохата - състезанията между параходи.
Капитаните се надпреварват кой ще достигне пръв следващото пристанище, пътниците залагат пари, а екипажите понякога увеличават налягането в котлите до опасни стойности.
Най-прочутата надпревара е през 1870 г., когато "Робърт Е. Лий" побеждава "Натчез" по пътя от Ню Орлиънс до Сейнт Луис.
Марк Твен и реката
Никой не допринася повече за романтичния образ на Мисисипи от Марк Твен.
Той познава я познава не като турист, а като професионален речен лоцман.
Преди Гражданската война Самюъл Клемънс (истинското име на писателя) води параходи по Мисисипи - професия, която изисква изключителна памет и умение непрекъснато да "чете" реката.
Дори литературният му псевдоним е израз от корабоплаването.
"Mark twain" е възглас при измерването на дълбочината и означава два фатома - около 3,7 метра вода.
Самият Твен твърди, че го е взел от капитан Айзая Селърс след смъртта му, но изследователите се съмняват в това.
Селърс умира едва през 1864 г., когато Клемънс вече подписва статиите си така, а през 2012 г. колекционерът Кевин Макдонъл открива същото име в хумористичен скеч от 1861 г. в тогавашното нюйоркско списание "Vanity Fair".
Човекът, който има най-голям принос в превръщането на Мисисипи в част от американската литературна митология, носи име от моряшкия жаргон.
Железницата измества парахода
Разширяването на железопътната мрежа през втората половина на XIX век постепенно отнема част от пътниците и товарите на речните кораби.
Влакът не зависи от нивото на водата, може да пресече завоите на реката и да достигне места без пристанище.
След това се появяват автомобилът, модерните шосета и авиацията.
Класическият пътнически параход постепенно престава да бъде необходимост.
Незавидна е съдбата, сполетяла и великолепния "J.M. White". Проектиран за 10 000 бали памук, той никога не превозва повече от 5067.
Строежът му струва 220 000 долара, а след епидемиите от жълта треска и с бързото разрастване на железниците корабът носи само загуби
През 1886 г. "J.M. White" изгаря край пристан в Луизиана.
Корабоплаването по Мисисипи обаче не изчезва. То просто приема съвсем различен вид.
Днешната Мисисипи - тласкачи вместо плаващи дворци
Съвременната Мисисипи остава една от големите транспортни артерии на Съединените щати, но характерният за нея кораб вече не е белият параход с гребно колело, а мощният речен тласкач, който бута композиции от баржи.
По реката се превозват големи количества зърно, соя, торове, въглища, петролни продукти, химикали и други насипни и наливни товари.
Мисисипи продължава да изпълнява основната си историческа функция - да свързва икономиката на вътрешните щати с Ню Орлиънс и Мексиканския залив.
Променили са се корабите, но не и значението на реката.
Голямото колело продължава да се върти
Старите речни кораби все пак не са изчезнали напълно.
Техният образ оцелява в туристическите и круизните кораби, в старите параходи, превърнати в музеи, и в съвременни съдове, нарочно построени в стила на XIX век.
Това е един от случаите, при които остаряла транспортна технология се превръща в културен символ.
Днес никой не би построил товарен флот с парни машини и гребни колела.
Но когато трябва да бъде изобразена Мисисипи, почти неизбежно се появяват белият кораб, високите комини и огромното колело.
Днешната Мисисипи е река на баржи, шлюзове и пристанищни терминали, но в културната памет тя остава реката на Марк Твен.
Именно този вече почти митологичен образ използва Джон Фогърти, вокалистът и автор на песните на Creedence Clearwater Revival, когато през 1968 г. пише "Proud Mary" - песен за въображаем речен кораб по Мисисипи.
Параходите от XIX век постепенно изчезват, но Proud Mary продължава да плава.
"А big wheel keep on turnin" остава подходяща метафора за цяла една епоха: корабите са вече история, но голямото им колело продължава да се върти в американската памет.
