Новата книга "Нашият Газа: Нераказаните истории" ("Our Gazza: The Untold Tales") е огромен хит във Великобритания. Четивото е съставено от разкази на бивши съотборници, мениджъри и служители на отборите, в които игра Пол Гаскойн. Както можете да се досетите, в книгата става въпрос за футболния гений на Газа и неговото неуморно влечение към шегите и забавата. Уникалната колекция от разкази е изваяна изпод перото на топ журналиста Джон Ричардсън и ще ви накара да се разплачете от смях от лудостта на някогашния английски талант.
В книгата, естествено, става въпрос и за най-емблематичната снимка в английския футбол - тази, на която Вини Джоунс е стиснал Газа за... едно деликатно място. През годините много се е изговорило и изписало за култовата фотография, но повече от три десетилетия по-късно все още има неща, които не се знаят.
След случката Газа изпратил роза на Вини Джоунс, а уелсецът му върнал "жеста", дарявайки му четката от тоалетната в съблекалнята на домакините на "Плъф Лейн".
Три месеца след мача между Уимбълдън и Нюкасъл през февруари 1988-а, Лудата банда спечели ФА къп, шокирайки Ливърпул на "Уембли". На финала Джоунс заклещи в желязната си хватка халфа на мърсисайдци Стив Макман, но това бе нищо на фона на примитивната му постъпка в двубоя срещу Нюкасъл.
Ето какво разказва Вини в "Our Gazza: The Untold Tales":
"Първото нещо, което му казах, когато се приближих до него, беше, че няма да играя футбол, нито пък той. След това, отдалечавайки се, добавих: "Ей, дебеланко, след минута те погвам!". Монте Фреско, вестникарски фотограф, който в крайна сметка направи снимката с мен и Газа, чу това и реши да се концентрира върху нас. Това беше хазарт, който се изплати многократно. Нюкасъл имаше свободен удар, а аз не исках Газа да се включи напред и топката да стигне до него. Докато се шегуваме, той внезапно ми каза: "Днес си изкара своите 100 паунда." Каза го като обида, така че просто го сграбчих за... знаете къде. Стисках и не го пусках.
Мачът завърши 0:0 и предполагам, че всички се радваха на случилото се, защото нямаше много друго, за което да се говори с оглед на качеството му.
В съблекалнята след това момчетата ме поздравяваха каква страхотна работа съм свършила с Газа. Тогава вратата се отвори и един от домакините ни влезе с червена роза и ми каза, че е от него. Помолих го да изчака малко и се втурнах към тоалетната. Оттам взех четката и го накарах да се върне обратно в съблекалнята на Нюкасъл и да я даде на Газа."
Отмъщението на Пол идва няколко месеца по-късно същата година.
"Газа дойде в къщата ми малко след като премина в Тотнъм - спомня си Джоунс. - Стреляхме по глинени гълъби, а в един момент се обърна срещу мен, а пушката и двете ѝ цеви - под носа ми: "Мислиш ли, че се справям добре?", ухили се той. С приятелите ми се разкрещяхме да обърне оръжието в другата посока. "Защо сега не ме хванеш за онази работа?", отвърна ми той. Но в крайна сметка натрупахме огромно уважение един към друг и станахме големи приятели."
Брайън Робсън, друга голяма фигура в английския футбол, разказва за периода си с Газа в Мидълзбро - той като мениджър, а Гаскойн като футболист.
Футболистите на тима от Североизтока нямали търпение да потеглят за първото си гостуване във Висшата лига с лъскавия чисто нов клубен автобус. Но Пол Гаскойн го взел да направи едно "кръгче", катастрофирал и причинил щети на рейса за хиляди лири. Боро потеглил за визитата на Астън Вила с четири часа закъснение, тъй като трябвало да търси резервно превозно средство за своето пътуване до Бирмингам, и губи с 1:3.
Робсън бе видял всичко като футболист - и добро, и лошо по много, но едва ли е вярвал, че като мениджър ще му се наложи да търси сметка и да чете конско на играч, който е задигнал и разбил клубния рейс.
Ето и разказа му:
"Момчетата приеха Пол с радост, защото в момента, когато пристигна при нас, той беше изпълнен с ентусиазъм. Постоянно изпитваше онази неописуема страст към футбола. Но опасността и заплахата идваха, когато му станеше скучно или искаше да направи някоя шега.
Един ден по време на тренировка реши да се качи в автобуса за едно "кръгче" и го смачка до неузнаваемост. Представете си чисто нов, лъскав рейс, който тъкмо бе пристигнал при нас... А Газа не можеше да устои на онази миризма на нова кола, която се усещаше и в салона на рейса. Той възнамеряваше да отиде до местните букмейкъри, за да заложи на нещо, май на коне, но така и не излезе от тренировъчния комплекс. Вместо това се разби в една огромна бетонна подпора.
Когато влезе в кабинета ми след инцидента, ме гледаше с един такъв поглед - като на агънце. Казах му, че се надявам всичките му коне, на които залага, да спечелят гонките си, защото ще трябва да плати щетите, както и че го глобявам с две седмични заплати. Знаех си още когато го взимах, че си слагам таралеж в гащите и ще имам някои неприятности с него, но не съм и предполагал, че ще стигна дотам да му се карам, че е катастрофирал с клубния автобус", разказва Робсън.
Историята му се потвърждава и от Пол Мърсън, който също играеше за кратко в тима от Североизтока в края на 90-те: "Този рейс сигурно струваше "майка си и баща си", защото притежаваше абсолютни всички екстри, които бяха познати на хората тогава. Целият отбор с нетърпение очаквахме да направим първото си пътуване с автобуса, но оглеждайки блестящото бижу на паркинга, Газа забеляза, че ключовете са на таблото. Той скочи вътре веднага. След това запали двигателя и потегли към най-близката улица, която е на е около километър и половина, за да заложи.
Но когато стигна до края на базата, зави надясно и се разби с автобуса в една бетонна стена. Всичко беше смачкано и не можехме да отворим багажното, в което бяха екипите ни. Бързо трябваше да намерим нови фланелки и нов автобус, за да потеглим за Бирмингам. Но Газа се на**а. Толкова чакахме този нов рейс, а той му видя сметката още преди първото ни пътуване."
Подобно на други мениджъри, Робсън се научи да прощава глупостите на Газа, защото знаеше, че вътрешно е страхотен човек, а талантът му като футболист беше безмерен.
Всъщност единствената надвиснала опасност за близка среща на Робсън с известния сешоар на сър Алекс Фъргюсън бил заради 20-годишния Газа и веселия му танц с топката на "Сейнт Джеймсис" през 1987 година в един мач между Нюкасъл и Манчестър Юнайтед.
"Той игра толкова добре през първото полувреме, че виждах как сешоара на шефа ще полети към главата ми. Гледах го как се приближава към мен в съблекалнята и бушуваше отвътре. Казах му: "Тренер, хлапето е добър играч, ще го попритисна след почивката. Мислиш ли си, че искам да играя толкова слабо пред семейството си и пред всичките си приятели от Нюкасъл? А той просто изригна: "Оправете го този!" През второто полувреме го приклещих, но щетите вече бяха нанесени и Нюкасъл спечели с 1:0."
На 33 години Газа за първи път официално бе диагностициран с алкохолизъм. Сега е на 52 и продължава да се бори с демоните си. Все така нестабилен е и слаб физически. Напълно непредвидим - не знаеш какво ще изръси и каква глупост ще направи. Но той си е такъв, какъвто е. Не е лъжица за всяка уста, а историите му са безброй - не за една, а за поредица от дебели книги.
