Не като от баба, а от баба

По Коледа обикновено си говорим за добри дела, благотворителност и традиции. Това е златното време на корпоративната социална отговорност, на даренията и на обществените каузи.

Сега обаче ще ви разкажем за една българска компания, започнала с добрите дела много преди да падне първият сняг, а именно – в сезона на лютеницата.

В края на лятото „Филикон-97“ прави нещо, което бизнесът обикновено не прави – наема хора в пенсионна възраст, заради опита и експертизата им, които да приготвят традиционната българска лютеница във фабриката на компанията в Пловдив.

Възрастните хора, участвали в създаването на едросмлените лютеници „Нашенска“ и „Балкански вкус“, са една пета от всички служители в есенната кампания на пловдивския производител. Впоследствие на постоянен щат остават 7 души между 60 и 70 години – четирима мъже и три жени. Те получават възнаграждение според изискванията на трудовото законодателство на позиции, които не изискват голямо физическо натоварване.

Всеки, който познава пазара на труда в България знае, че това не е обичайна практика. Работодателите обикновено предпочитат млади хора, дори и те да нямат богат трудов опит. Младите се адаптират по-бързо, знаят езици, справят се по-добре с технологиите.

Има сфери обаче, за които търсенето на хора от третата възраст и назначаването им на трудови договори се оказва ползотворно и за двете страни.

За възрастните това е възможност както за допълнителни доходи, така и за социализация – да се срещат с други работещи, да са извън дома си и да получават сигурни доходи към пенсиите си.

Традиционната технология на производство във фабриката за лютеница се оказва добре позната на тяхното поколение, което години наред е правило зимнина, изпробвало е рецепти и продукти, затваряло е буркани.

Това е пример за сфера от живота и пазара на труда, в която пенсионерите се вписват като характер, знания, манталитет и отношение към работата. „Филикон-97“ е наследник на държавна фабрика в плодородния тракийски район със 70-годишна традиция – за подобни предприятия връзката с миналото, когато храната е била нещо качествено, е много важна.

Социалната кампания по осигуряване на работни места за хора в пенсионна и предпенсионна възраст на пловдивския производител е нещо ново за България и е доказателство, че завръщането на възрастните хора на пазара на труда не би трябвало да бъде екзотика или сезонен компромис. Това е сериозна възможност за бизнеса на фона на емиграцията на младите, недостига на кадри, особено в индустрията, и застаряването на населението.

Пловдив е един от най-динамично развиващите се райони – само за две години заплатите са нараснали с 30%, а безработицата е „нездравословно“ ниска – около 3%. Това изправя работодателите пред тежки проблеми.

На фона на липсата на работна ръка и високата конкуренция при заплащането, професионалната етика се превръща в абсолютно ключов елемент – и тук възрастните хора определено не са за подценяване. „В нашето производство сме имали служители с над 40-годишен стаж и добре знаем какво означава преданост и лоялност, както и какво означава работата да е вторият ти дом“, коментира търговският директор на „Филикон-97“ Иван Калибацев.

Според него поколението на по-възрастните се отличава с по-различни трудови навици от това на по-младите работещи: „Хората от по-възрастните поколения имат свой морал, трудова етика. Вълнуват ги и ги мотивират други неща“. За разлика от пенсионерите, хората в работоспособна възраст са много по-капризни по отношение на личното си време. Особено през лятото, в пика на производството и обирането на реколтите, е трудно да бъдат убедени да не си вземат отпуска, например.

Иван Калибацев казва, че проблемът дори не е толкова в заплащането и признава, че има технически позиции, за които буквално не се намират служители. За неквалифицираните места обаче трудът на пенсионерите е решение, при това с голяма социална стойност.

„Нашенска“ и „Балкански вкус“ се консервират в шестоъгълни бурканчета именно в периода септември-октомври, когато доматите, чушките и патладжаните са съвсем пресни. При тази лютеница „няма лъжа“, обяснява още Иван Калибацев, защото „няма как да произвеждаш точно този традиционен продукт от зеленчуци, които нямат сок“. Затова и в случая възрастта не е толкова важна, колкото човекът да е „читав“, „лоялен“ и да разбира процеса на производство.

Друг е и въпросът, че когато лютеницата е направена от ръце, които имат опит и отношение към работата – тя е по-вкусна.