Дали атаките от 11 септември 2001 г. биха били още по-ужасяващи, ако се бяха случили днес? Кой знае. В днешния ултратехнологичен свят публикации в Instagram и TikTok от самите сгради и изображения, изпращани от жертвите до близките им, щяха да залеят публичното пространство.
Ужасът, изпитан от съвременниците на събитията, едва ли би могъл да бъде увеличен. 2977 души загинаха в най-смъртоносната еднодневна атака на територията на САЩ след битката при Антиетам. Технологиите могат да променят начина, по който възприемаме една трагедия, но не и нейния мащаб.
Двадесет и пет години по-късно оцелелите продължават да живеят със своята скръб, а поколението, което е било твърде малко, за да помни събитията, се опитва да разбере мащаба им.
Десетки хиляди снимки и часове видеозаписи показаха на света как двата самолета се врязват в кулите на Световния търговски център, как сградите се срутват и как друг самолет удари Пентагона, докато четвъртият - Flight 93 - падна в Пенсилвания след опит на пътниците да овладеят самолета.
11 септември постави началото на ерата на "глобалната едновременност". Целият свят наблюдава събитията в реално време. Смята се, че два милиарда души - около една трета от човечеството - са видели атаките на живо или са гледали новинарските репортажи през същия ден.
Самият терористичен акт е замислен като спектакъл. Изборът на Световния търговски център и Пентагона - символи на американската икономическа и военна мощ - има за цел да привлече възможно най-голямо внимание.
Атаките са извършени в часове, предполагащи събитието да може да бъде наблюдавано едновременно в голяма част от света. Три технологии правят това възможно. Първата е World Wide Web.
Макар интернетът да е все още в началните години на своето масово разпространение, новинарски сайтове, блогъри и обикновени граждани публикуват снимки, свидетелства и реакции.
Така възниква и нов вид гражданска журналистика. Хората не просто гледат телевизионните репортажи, а сами създават хроника на случващото се.
Втората е развитието на електронните медии и сателитните връзки.
След войната в Залива през 1991 г. телевизиите вече могат да предават събитията на живо от далечни места. На 11 септември това позволява на милиони хора да наблюдават едновременно едни и същи кадри.
Около 80% от американците научават за атаките първоначално от телевизията, докато само около 3% от интернет потребителите посочват интернет като основен източник на новини.
Третата е дигиталната фотография. Фотографите вече могат да заснемат, обработват и изпращат снимки за минути. Историята на Бил Бигарт символизира този преход. На 11 септември той прави 304 снимки - 150 на филм и 154 дигитални.
Загива при рухването на Световния търговски център. Последната снимка на дигиталната му карта е направена седем секунди преди Северната кула да се срути.
Според вдовицата му 11 септември се оказва повратният момент, след който фотографията окончателно преминава към дигиталната ера.
Технологичната революция обаче има и тъмна страна. След атентатите американското правителство значително разширява наблюдението над населението. Patriot Act дава широки правомощия за събиране на комуникационни данни, а през 2002 г. е създадено Министерството на вътрешната сигурност.
Тези промени поставят началото на система, която днес включва лицево разпознаване, все повече камери на публични места, проследяване на автомобили и използване на данни от смартфони и други устройства. Ежедневието на съвременния човек е белязано от постоянен конфликт между сигурността и личната неприкосновеност.
Едно от най-тежките последствия от 11 септември са "вечните войни". През 2001 г. САЩ и съюзниците им започват войната в Афганистан, а през 2003 г. - инвазията в Ирак. Предполагаемите оръжия за масово унищожение на Ирак така и не са открити.
Снимките на изтезанията в затвора "Абу Граиб" допълнително подкопават международната симпатия и засилват недоверието към американската политика в Близкия изток.
Медийната стратегия на "Ал Кайда" - превръщането на масовото насилие в зрелище - по-късно е възприета и от "Ислямска държава", която нееднократно споделя и разпространява видеозаписи на насилие като инструмент за пропаганда и терор.
След 11 септември насилието срещу цивилни постепенно се превръща в още по-често използван инструмент. Когато целият свят става свидетел как най-могъщите държави действат безнаказано, сведенията за насилието не просто информират - те се превръщат в оръжие на пропагандата.
Най-неприятният парадокс е, че технологиите, които през 2001 г. помагат на света да види реалността, днес допринасят за загубата на доверие в изображенията. Интернет пространството е изпълнено с манипулирани снимки, миймове, дезинформация, изображения, генерирани от изкуствен интелект и фалшиви видеа.
Конспиративните теории около 11 септември също допринасят за началото на мащабните процеси на дезинформация в интернет.
И до днес много хора се съмняват във визуалните и институционалните доказателства за атентатите, спекулират по отношение на мотивите зад тях и допринасят за културата на недоверие, която по-късно се проявява в други конспиративни движения и в политическата употреба на понятието "алтернативни факти".
Непосредствено след 11 септември технологиите имат и обединяващ ефект. Милиарди хора по света виждат едни и същи изображения и преживяват един и същ шок.
Това преживяване напомня на идеята на Маршал Маклуън за "глобалното село" - свят, в който електронните медии свързват човечеството и засилват усещането за общност и взаимност.
Но философът Ги Дебор предупреждава за обратната опасност: общество, в което усещането за реалност на преживяното постепенно е притъпено от постоянното наблюдаване на медийни изображения.
Именно това е един от най-важните уроци на 11 септември. През 2001 г. светът наблюдава едни и същи събития и за момент се чувства по-близък. През 2026 г. изображенията са навсякъде, но истината за тях става все по-трудна за установяване.
Двадесет и пет години по-късно живеем в свят, в който всички постоянно сме свидетели на идентични факти и обстоятелства - но далеч не наблюдаваме една и съща реалност.
