Оброчната църква в Мохач е построена в чест на загинали в битка, но когато е осветена през 1940 г., археолозите все не са открили гробовете им.
Осемдесет и шест години по-късно в храма най-накрая е положена урна с човешки останки, извадени от тези гробове.
Между двете дати стои история за това как една държава изгражда паметта си, преправя я и накрая я подлага на проверка.
Битката
На 29 август 1526 г. армията на унгарския крал Лайош II посреща войските на султан Сюлейман I на мочурлива равнина южно от Мохач.
Унгарците са около двайсет и пет хиляди, османците - между петдесет и седемдесет хиляди.
Унгарската конница осъществява пробив, но се пръсва да плячкосва обоза на противника и му дава време да построи бойния си ред - оръдия, свързани с вериги, и еничари с огнестрелно оръжие зад тях.
До здрач армията на кралството е унищожена. Загиват между четиринайсет и шестнайсет хиляди души - главнокомандващият Пал Томори, двама архиепископи и голяма част от аристокрацията. Кралят се удавя в потока Челе в опит да избяга.
Сражението трае един следобед, разпадането на страната отнема петнайсет години.
Лайош умира бездетен, съсловията избират двама крале едновременно и започва гражданска война, в която единият се обръща за помощ към самия султан.
На 29 август 1541 г. еничарите завземат Буда. Кралството се разпада на три части и това разделение трае близо сто и петдесет години.
Последствията от поражението засягат цяла Централна Европа. По силата на династичен договор от 1515 г. Фердинанд I предявява права над унгарската и бохемската корона и така възниква дунавската монархия, просъществувала до 1918 г.
Пред Османската империя се открива фронт, който не може нито да изостави, нито да овладее докрай, и тя воюва по същата линия още сто и седемдесет години.
Поетът, който оплака поражението
Мохач навлиза като символ в унгарската култура през 1824 г., когато поетът Кароли Кишфалуди нарича полесражението "гробището на националното ни величие".
Оттогава името на градчето и това определение вървят ръка за ръка. Думите на поета не служат само като възпоменание: те превръщат едно военно поражение в обяснение за всичко, което върви зле в страната.
"Много повече е загубено при Мохач" е поговорка, с която унгарците и днес омаловажават дребна неприятност - еквивалент на българското "не е свършил светът".
Изводът е един: няма загуба, която да се мери с тази.
Църквата с празната крипта
След Първата световна война и Трианонския договор Мохач придобива ново значение като символ на националната загуба, разпада и историческото поражение на Унгария.
За четиристотната годишнина в града започва строежа на оброчна църква в памет на загиналите.
Проектите предвиждат и аркада с бюстове на героите, и отделен музей на битката. От тях не се осъществява почти нищо.
Причината е проста: през двайсетте години никой не знае къде точно е станала битката. През 1923 г. край устието на потока Челе се търси тялото на краля, Националният музей провежда спасителни разкопки и намира гробища от XVI век, но не и бойното поле.
1976 година: гробище без кръст
Първото научно издирване на полесражението започва през 1959 г. Ласло Пап, тогавашен директор на музея в Печ, разкопава гробището на изчезналото село Фьолдвар и стига до около сто гроба.
През шейсетте години излизат наяве и масовите гробове край Шаторхей. Идеята за мемориален парк се появява веднага, но напредва бавно.
Паркът е открит на 29 август 1976 г., на четиристотин и петдесетата годишнина, пред десет хиляди души. Начинът, по който е замислен, е показателен.
Четирима творци изработват сто и двайсет надгробни паметника от дърво; трийсет и един от тях са дело на скулптора Пал Кьо, сред тях тези на Лайош II, Пал Томори - и на Сюлейман.
Победителят стои сред мъртвите наравно с победените.
По оценката на изследователи от Института за национално наследство комплексът е издържан без християнска символика и без знаци за героична съпротива, защото тогавашната политика не допуска култ към национални герои.
Къде всъщност е било полето
Търсенето на самото полесражение се извършва от малцина, а част от терена попада в граничната зона с Югославия, което допълнително затруднява разкопките.
Систематичната работа започва през 2009 г.: обходени са двайсет и шест квадратни километра и са окрити над петнайсет хиляди находки.
Повечето от тях сочат землището на Майш като вероятното местополжение на битката. Част от учените оспорва локализацията: тя противоречи на писмените извори, на релефа и на логиката на командването.
Разкопките между 2020 и 2024 г. добавят второ затруднение: в мемориалния парк лежат около хиляда и седемстотин души при десетократно повече загинали. Къде са останалите, не се знае.
2026 година: годината, в която костите се връщат
Годината е обявена за възпоменателна. Реконструкцията на мемориала започва през октомври 2025 г. и обектът е затворен за посетители.
На самата годишнина държавното възпоменание протича в Мохач и Шаторхей: тържествена литургия, поднасяне на венци пред паметника на Лайош II.
В хода на литургията част от костните реликви се полагат в оброчната църква. На самото бойно поле се извършва помен и повторно погребение на извадените останки.
Възстановка, която пресъздава сражението е планирана край Шаторхей.
Какво показва тази годишнина
Паметта за Мохач е сменила четири различни функции за двеста години: през XIX век става обяснение за националния упадък, между двете световни войни - държавен култ с недостроени паметници, при социализма - неутрално гробище без символи, а през последното десетилетие - археологически проблем с открит край.
Всяка епоха използва едно и също поражение за собствените си нужди, а веществените доказателства пристигат последни и не потвърждават нито една от версиите докрай.
