Представи си, че си Марк - момче от заможно семейство в Рим около 90 г. сл. Хр. Учителят те приветства не в училищна сграда, а в наета стая, преддверие или някое открито пространство.
Пишеш със специална пръчица - стилус - върху дървени плочки, покрити с восък: нещо като тетрадка за многократна употреба.
Носиш на учителя не цвете, а минервал - дар или монети в знак на благодарност. Името идва от богинята Минерва - покровителка на науките.
Минервалът се поднася по време на Квинкватрия - фестивал в нейна чест в неучебните дни между 19 и 23 март. Денят след празника се смята за обичайна дата за възобновяване на занятията.
Повечето деца в античния свят нямат първи учебен ден в съвременния смисъл. Продължителното обучение е частно и достъпно предимно за момчетата от заможни и свободни семейства - синовете на аристократи, сенатори и богати търговци, макар и някои деца от по-скромни семейства да получават начално образование.
В класическа Спарта синовете на гражданите преминават през обществено организираната система на възпитание, известна като агоге.
В Древен Египет се обучават и бъдещите писари, чиновници и жреци.
Календарът се определя от реколтата
В Средновековието църквата има водеща роля в образованието и ако Марк живееше тогава, щеше да започне обучението си в различен свят - семейството му щеше да го изпрати на училище с надеждата да получи духовен сан.
През ранните векове просветата е запазена предимно за бъдещи духовници, монаси, писари, книжовници и децата на аристокрацията, а през Късното средновековие образованието става достъпно и за повече деца на търговци, занаятчии и чиновници.
Учебният ритъм следва църковния календар и селскостопанския живот, но регионалните различия са значителни.
В редица английски училища годината започва около празника на архангел Михаил по западния календар - 29 септември, докато в по-южни европейски райони започва след гроздобера - около празника на св. Лука (18 октомври).
В земите на днешна Нидерландия учениците ходят на училище най-редовно между Вси светии и Сретение през февруари.
Държавата влиза в класната стая
През XVIII век европейските монархии засилват държавния контрол върху образованието. Католическите монархии ограничават влиянието на йезуитите, а през 1773 г. папа Климент XIV разпуска ордена.
Закриването на йезуитските колегии оставя стотици училища без ръководство и това ускорява държавната намеса в образованието.
Хабсбургската монархия (1774 г.) и Дания (1814 г.) въвеждат различни форми на задължително начално обучение.
В Прусия през 1763 г. Фридрих II постановява децата да посещават училище от петгодишна възраст до навършване на тринайсет-четиринайсет години, като занятията през зимата и през лятото вървят по различен ред.
През 1773 г. в Полско-литовската държава е създадена Комисията за национално образование, която историците смятат за първото ведомство, близко до министерство на образованието.
Училищният календар все по-често се определя от държавата.
Всички на училище
Големият прелом настъпва през XIX век, когато европейските държави една след друга въвеждат задължително начално образование.
Утвърждава се идеята, че всяко дете - бедно или богато, градско или селско - трябва да се научи поне да чете, пише и смята.
Индустриализацията ускорява промяната - модерната държава има нужда от хора, които могат да четат, пишат, смятат и служат в администрацията.
Но не всяка европейска страна избира една и съща дата за начало на учебната година.
С постановление от 3 септември 1935 г. съветското правителство установява 1 септември като начало на учебната година във всички училища в СССР.
В Дания учебната година традиционно започва през пролетта, но през 1958 г. началото ѝ минава в август.
В Германия учениците започват новия клас след Великден, докато през 1941 г. нацисткият режим не премества началото на занятията през есента.
След войната съветската окупационна зона, а след 1949 г. и ГДР, запазват есенното начало, а Западна Германия се връща към пролетния модел и го запазва до Хамбургското споразумение от 1964 г.
Тогава федералните провинции в Западна Германия решават на хартия учебната година да започва на 1 август и да завършва на 31 юли.
Същинското начало на занятията остава различно от провинция до провинция.
България избира 15 септември
Сведенията от XVIII и началото на XIX век сочат, че на едни места се преподава само през зимата, а на други - през цялата година, с почивки по църковните празници. Началото и краят зависят от конкретния учител и местната общност.
Във взаимните училища учителите често биват "спазарявани" за шест месеца - учебната година започва на Димитровден и приключва на Гергьовден.
Варненският и преславски митрополит Симеон свиква през 1873 г. учителски събор в Шумен, който приема "Устав за селските училища у Варненско-Преславската епархия".
В него се предвижда учебната година да продължава девет месеца и да започва на 15 септември - ден след Кръстовден.
Още през 1879 г. Марин Дринов, който оглавява отдела за просвета във Временното руско управление, определя 1 септември за начало на учебната година, но в селските училища занятията могат да започват между 1 септември и 1 октомври и често приключват още в началото на май.
През 1921 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение, с образователните си реформи премества общото начало на учебната година на 15 септември.
Краят за градските училища е 12 юли, а за селските - 15 юни. Така началната дата се превръща в традиция, но краят продължава да се определя от аграрния календар.
Между 1952 и 1957 г. временно се използва 1 септември, тъй като българското образование се преустройва по съветски образец.
После датата 15 септември е възстановена, а властта се опитва да установи единен край на учебната година.
След 1989 г. датата се запазва като традиционно начало на учебната година и постепенно намира място и в нормативната уредба.
Денят е 15 септември, почти две хилядолетия след времето на Марк. Друго дете, Мартин, първокласник в съвременна България, не носи восъчна табличка и стилус, а тетрадки и учебници.
За Мартин тази дата изглежда естествена и вечна. Началото на учебната година никога не е било педагогическо решение - то е зависело от религиозни празници, от реколтата и накрая от държавата.
Затова и датата, която днес не подлежи на обсъждане, е само на по-малко от век и половина.
