Австралия продължава да е един континент с тайни. Благодарение на новите заселници и доставката на хора, местните аборигени нямат много време да се запазят или да продължат да разказват каква е била културата преди години. Техните истории са запечатани, но и до днес историци смятат, че има какво да се разкаже. Една от любимите истории, които пази децата далече от блата и реки, е наличието на Бунайп. Според легендата, аборигените знаели, че има мистичен звяр във водоемите. Неговата физика показва, че може да прилича на нещо средно между морски обитател, но с някои специфики на сухоземно животно. Преди векове се намирал под водата и никога не се показвал. Разбира се, аборигените разказват историята на заселниците и скоро започва да се вижда точно това, което те са искали - мистичният Бунайп.
Първите следи от него се появяват през далечната 1818 г. в Нов Южен Уелс, където легендата се повтаря отново и отново, като успява да улови още повече почитатели, които да се чудят какво точно се случва. Скоро самата дума ще влезе дори в австралийския разговорен речник. И докато австралийците наистина се притесняват от легендата, някои учени са на мнение, че най-вероятно вдъхновението е дошло от малко тюленче. Думата, поне на езика на аборигените трябва да означава "дявол", "демон" или евентуално "зъл дух". По-запознатите с Уемба-Уемба - техният официален език, смятат че превода не е правилен и най-вероятно някой от новите заселници никога не са разбрали какво наистина се случва. Митичният велик човек - аборигенската идея за мистичното същество и създател на света - първо прави планините и реките, а след това човекът и всички останали животни.
Около средата на XIX век думата бунайп има значението на нещо имитиращо или опитващо се да подражава на оригинала. Точно тук идва и забавната част, защото в днешния речник се смята, че това е нарицателното за особено глупав човек, в някои случаи е кръвна обида, която не трябва да се използва. И ако това е значението днес, в миналото е било нещо като проклятие, което може да разказва много страшни подробности, често особено неприятни за аудиторията. Според местните, това създание е било изключително грозно, миризливо и се криело в дълбините и мътните води, чакайки да се появи преминаващата плячка. Описвано е с дълъг врат, кръгла глава и тяло, което прилича на елипса, освен това издавало ръмжащи до ревящи звуци, преди да се спусне и да нападне плячката си. Същата най-често била човек, но според аборигените - жените и децата били много по-сладки и предпочитани.
Един от английските затворници, които успяват да избягат от затвора в Мелбърн още в началото на XIX век ще живее и ще се крие при аборигените. Въпросният Уилям Бъкли си спомня, че това било амфибно същество със сива козина, която покрива гърба - нападало жени и ги изяждало. Онези, които са чували легендата, продължават да я разказват, но има и хора, които са успели да видят мистичното същество и по техните думи, има някои разминавания. Всеки следващ разказвач добавя по нещо от себе си, докато историята най-накрая не се превърне в нещо изключително страшно. В някои истории се смята, че прилича на куче в други случаи е описвано и като тюлен.
Понякога е с големината на кон, понякога е с големината на малко куче. Животното има плавници, мустаци и две очи, а в някои редки случаи разказвачите дори добавят наличието на рога. Историята се променя във времето и за мнозина това е човекояден хищник, но в последствие се превръща в тревопасно, което бяга от хората. Заради огромните разминавания в историите, повечето учени са на мнение, че това просто е фолклор и такова същество никога не е обитавало земята.
Какво тогава са виждали аборигените? Учените изследват тази мистика в продължение на 2 века. За някои в началото на XX век е възможно това да е дроморхитхидае - вече изчезнала праисторическа птица, която носила името "патица-демон". През 2017 г. Карл Брандт разширява спекулациите и смята, че това е птица, която много напомня на американската дива пуйка, но не може да обясни защо са я свързвали с дълбините на водоемите. Мистичното същество е описано в някои дневници от 1845 г. като птица, която снася сини яйца и има цветни гърди. Възможно е да става въпрос и за южния казуар. Австралийският геолог Чарлз Фенер наблюдава много сериозно описанията и през 1933 г. смята, че най-вероятно става въпрос за южните слонови тюлени или леопардовите тюлени, които често успяват да стигнат до река Мъри и реките Дарлинг.
