Още от древни времени информацията е сила. Нейното притежание може да направи човек богат и могъщ. Шпионажът се превръща в един ефикасен начин за придобиване на ценна информация.
Юлиъс и Етел Розенберг записват имената си в историята на 19 юни 1953 г. като единствените двама американски цивилни, осъдени по обвинения в шпионаж и екзекутирани на американска земя по време на Студената война. Те прекарват последните си месеци в затвора с висока степен на сигурност Синг-Синг в Ню Йорк, преди да отидат на електрическия стол.
Юлиъс Розенберг е убеден комунист. За известно време е лидер в Младежката комунистическа лига на САЩ, където се запознава с Етел Грийнглас през 1936 г., когато е на осемнадесет години. Три години по-късно те се женят и имат двама сина.
През 1940 г. Юлиъс започва работа в Инженерните лаборатории на армейския сигнален корпус в Ню Джърси като електроинженер. Работата във Форт Монмут включва чувствителни изследвания на управляеми ракети, радари и комуникационно оборудване. Професионалният му живот обаче е компрометиран от политическите му убеждения. Той е уволнен през 1945 г. заради връзките си с Комунистическата партия.
През 1947 г. президентът на САЩ Хари Труман подписа изпълнителна заповед, според която всички служители на федералната държавна служба трябва да бъдат проверявани за "лоялност". Твърди се, че до това време Юлиъс Розенберг вече е предал хиляди подробни доклади на своите куратори от Комунистическата партия. Той също така е получил награда от сто долара за вербуване на други лица в шпионския кръг. Смята се, че подробности за първия реактивен изтребител на американските военновъздушни сили, P-80 Shooting Star, са пристигнали в СССР чрез Уилям Пърл, лице вербувано от Розенберг.
На процеса срещу него през 1953 г. Уилям Пърл отрича всякаква връзка с Розенберг. Но кариерата му като високопоставен американски физик приключва, когато е осъден по обвинения в шпионаж и прекарва пет години в затвора.
Народният комисариат на вътрешните работи, съветската НКВД, е вербувал Розенберг през 1942 г. Отговорникът е бившият шпионин Семьон Семьонов. През 1944 г. той е заменен от Александър Феклисов. Когато Феклисов разбира, че зетят на Розенберг, Дейвид Грийнглас, работи по проекта "Манхатън", на Джулиъс е наредено да го вербува. През 1944 г. Розенберг успява да наеме и друг инженер от проекта Манхатън, Ръсел Макнът, който има достъп до чувствителна информация относно обогатяването на уран, за да го превърне в материал за оръжейно производство. На 29 август 1949 г., СССР провежда успешно първия си ядрен опит. Американските служби за сигурност са твърдо решени да разкрият отговорните шпиони.
През 1950 г. разследване на американското разузнаване разкрива, че германският бежанец Клаус Фукс е предавал документи, свързани с проекта "Манхатън" през Втората световна война. От Фукс те получават името Хари Голд. От Голд ФБР получава името Дейвид Грийнглас и на 15 юни 1950 г. той е арестуван и скоро признава за участието си. Той също така замесва сестра си Рут, която според него е била тази, която го е убедила да работи за Юлиъс. Два дни по-късно е задържан и Юлиъс Розенберг.
На 11 август Етел Розенберг дава показания пред съдебно жури и също е арестувана. На 17 август голямото жури връща обвинителен акт, в който са описани 11 акта на шпионаж. Процесът започва едва на 6 март 1951 г. и на 29 март те са осъдени на смърт.
Отразяването на процеса и разследващата поредица, публикувана в National Guardian, довеждат до сформирането на Националния комитет за осигуряване на правосъдие по делото Розенберг. В чужбина се провежда широка кампания в подкрепа на двойката, главно от европейски организации и следвоенни светила като френския философ Жан-Пол Сартр. Семейство Розенберг обаче не получава подкрепа от никоя от водещите еврейски организации или съюзи за граждански свободи. Папата Пий XII, призова президента на САЩ Дуайт Д. Айзенхауер за помилване, но апелът му бе отхвърлен.
През 1995 г. правителството на САЩ разсекретява документи, разкриващи, че Юлиъс Розенберг е бил важна централна фигура в много продуктивен съветски шпионски кръг. Участието на Етел е било или много по-ограничено, отколкото се е твърдяло, или просто не е било документирано. Документи, свързани с процеса, бяха разсекретени и през 2008 г. Те разкриват някои отклонения в показанията, които биха направили осъдителната присъда на Етел донякъде по-несигурна, ако процесът се проведе отново днес.
Синовете на двойката, Майкъл и Робърт Мийропол, са работили усилено през годините, за да се опитат да оневинят майка си, включително с петиция до отиващия си президент Барак Обама през октомври 2016 г. През 1990 г. Робърт Мийропол основава Фонда за деца "Розенберг", фондация, подкрепяща деца на целенасочено преследвани либерални активисти.
