shareit

„Южен поток“ – байпасът на Путин

| от |

Автор: Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)

Байпасът е операция, при която при значими стес­нения или запушвания на кръвоносните съдове се създава „заобиколен път“ от здрав кръвоносен съд, през който кръвта успява да премине, избягвайки стесненията или запушванията. Всички знаем, че за хората с такива проблеми това е животоспасяваща операция.

Руската газова (кръвоносна) система, насочена към Европа, дава ясни симптоми, че може да се запуши. „Стеснението“ може да бъде диагностицирано от всеки в този момент. Руските „политически хирурзи“ активно подготвят байпас на „проблемното място“. Цената в този случай няма значение. Названието на операцията е „Южен поток“. Според заложените разчети до 2018 г. 15% от руския газ към Европа ще преминава през горепосочените газови артерии. В подготовката на тази операция като част от помощния медицински персонал са наети и много българи.

South Stream gas pipeline

Започвам по този начин, защото в условията на политическа криза в Украйна неминуемо възниква въпросът за влиянието й върху икономическите процеси в Европа и България. Най-зависимите европейски страни от доставките на руски газ са България, Латвия, Литва, Естония, Финландия и Швеция. Без абсолютно никакво значение как ще се развие позицията на Европейския съюз по отношение на руската инвазия в Украйна, трябва едно нещо да се знае със сигурност и това е, че „Южен поток“ ще бъде отложен за неопределено време. Ако подходим прагматично към ситуацията, възниква един логичен въпрос: „По-зависима ли е Русия от европейските пари, отколкото Европа от руския газ?“ За България този въпрос не стои на дневен ред.

Ние сме традиционно неадекватни и очаквано неподготвени поради почти стопроцентовата ни газова зависимост от руските газови артерии, преминаващи през Украйна. Не знам защо някои от родните политици считат „Южен поток“ за някаква форма на енергийна диверсификация, но това е друга тема. Говорителят на компанията, която ще изгради инфраструктурата на газопровода „Южен поток“, която е съвместна фирма между руския гигант „Газпром“ и няколко европейски компании, най-голямата от които е италианската Eni SpA, каза, че те не се бъркат в политическите дела. Разбира се, че всички без изключение приеха този анонс като „коректен“.

Между другото, „Газпром“ усилено търси различни техники за байпас на „украинското запушване“. Това включва и отправено запитване към Европейската комисия за увеличаване на капацитета на доставките по газовото трасе „Опал“ през територията на Германия и Чехия. Разбира се, че Европа незабавно отклони това намерение. Не трябва да има никакво съмнение, че поради този отказ Путин е максимално изнервен, което няма да видите изписано на лицето му, от известно време неестествено опънато. Само преди месец лично руският президент съобщи, че Европа е одобрила използването на пълния капацитет на „Опал“ от страна на „Газпром“. В Брюксел активността на политиците достигна невиждана скорост в посока как да намалее енергийната зависимост от руските доставки на газ.

Горещо препоръчвам българското правителство да заеме централно място по време на тези дискусии. Стига да може да си го позволи, де. Гюнтер Йотингер, еврокомисар по енергийните въпроси, заяви, че в сравнение с газовата криза през 2009 г. Европа е много по-добре подготвена благодарение на сравнително по-меката зима, пълните със запаси газови находища и изградената инфраструктура, свързваща различните газови системи. България? Не е, разбира се. Само бих желал да спомена, че Гюнтер Йотингер спомена за необходимостта от по-тясно обвързване на европейската газова система към доставчици като Алжир, Катар и Норвегия. Трябва да се започне спешното изграждане на терминали за доставка на втечнен газ, а също така и разработването на находищата на шистов газ в Европа.

Евентуалните икономически санкции спрямо Русия ще повлияят негативно върху икономическото развитие на Стария континент. Не е трудно да бъде направена прогнозата, че най-засегнатата държава ще бъде България. На този фон данните за намаляването на износа с 22% през януари ще ни се сторят като захарен памук. Това обаче е друга тема. Европа е във видимо по-силна позиция, отколкото Русия. Ако си представим, че Кремъл анексира Крим, икономическите последствия за Русия ще бъдат драматични. Според някои експерти това ще струва по 1 млрд. долара на месец само за покриване на социалните разходи в отцепената територия. Себестойността на един барел руски петрол е около 75 долара. Ако ОПЕК и САЩ увеличат експортните си квоти и цената на петрола падне под това ниво, Русия ще започне да чувства болезнен недостиг на валутни приходи. Това, разбира се, ще удари директно и руската рубла, което ще оскъпи още повече живота на руснаците. Ореолът на Путин като „твърд играч“ видимо ще бъде разклатен. Повсеместният национализъм, обхванал руснаците, ще бъде значително охладен. Няма съмнение, че „руските хирурзи“ си дават сметка за развитието на този сценарий. Колкото и парадоксално да звучи, чисто икономически Москва не може да си позволи Крим. В прав текст – Путин няма рационален ход, Европа е в изключително силна позиция. А България ще бъде потърпевша без значение как ще се развият нещата оттук насетне.

Каквато и реиндустриализация да е в главите на родните политици, тя задължително преминава през доставка на евтин газ. Похарчените 500 милиона лева за регионално развитие можеха да бъдат използвани много по-рационално като например за създаването на фонд за енергийна независимост. Това можеше да бъде надполитическа общонационална идея. Ефектът щеше да бъде многостранен и дългосрочен. Няма как политическа партия да не подкрепи насочването на държавен ресурс в тази посока, освен ако тя не е зависима от външни влияния. Второ, това щеше да бъде изцяло в контекста на европейската дългосрочна програма за енергийна ефективност. Трето, щяхме да покажем иновативно мислене в посока диверсификация на енергийния ни сектор. Изписаните тонове хартия за енергийна ефективност до този момент доведоха цялата ни система пред тотален колапс.

Не ми се мисли какво ще стане със сектора при едно по-дългосрочно прекъсване на газовите доставки. Нали разбирате, че и плановете за реиндустриализация на икономиката ни просто ще се добавят към тази планина от „безполезни идеи“.

Байпасът в контекста на провеждането на отговорни политики би трябвало да бъде система срещу намаляване на рисковете при неочаквани събития. Байпасът на Путин няма да се получи. В този неуспех ние сме активен участник. Къде е „българският байпас“ срещу енергийните зависимости от Москва? Ами ако се получи запушване на газовите ни артерии? Нали си спомняте, че част от идеята за реиндустриализация и намаляването на безработицата преминаваше през реализацията на „Южен поток“. Сега какво правим, ако Европа наложи тежки икономически санкции. Е, може би „зелените“ партии ще бъдат най-доволни. Няма да има работещи „замърсители“ на околната среда. Е, няма да има и работни заплати, но това за тях е без значение.

Въпреки изключително сложната ситуация смятам, че напрежението в Украйна ще бъде решено само с политически средства. Този мой оптимизъм обаче не може да се пренесе за случващото се в България. Идеята за създаване на фонд за енергийна независимост е повече от актуална. Ако тя бъде заложена в бюджет 2015, съм склонен да преглътна както поредния бюджетен дефицит, така и увеличаващия се държавен дълг. Премиерът е на ход.

 
 
Коментарите са изключени за „Южен поток“ – байпасът на Путин