shareit

В търсене на българския Оланд

| от |

Автор : Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com/)

Френският президент Франсоа Оланд успя да реализира своеобразен рекорд. В рамките на две години неговият публичен рейтинг се срина до най-ниското ниво измежду всички френски президенти, управлявали страната след Втората световна война. Личните му проблеми далеч не са единствената причина за това „блестящо“ представяне. Франция тъне в „социално“ охолство, без то да е в съответствие с икономическите реалности.

hollande_2389408b

Винаги когато стане въпрос за Франция, еврокомисарите стават, съвсем обяснимо, силно изнервени. Непосредствено след началото на финансовата криза в Европа Европейската комисия постави категорични изисквания пред френския бюджет до 2015 година дефицитът да спадне под 3% от БВП. Само да припомня, че през 2010 година французите похарчиха със 7% повече, отколкото можеха да си позволят. Това изискване за бюджетни рестрикции във Франция изглеждаше отново като „мисията невъзможна“. Знаете ли, че трудовото законодателство във Франция представлява документ от 3000 страници

Само си представете какви „експертни“ умения са ви необходими, ако искате да сте напълно изрядни по отношение на трудовото законодателство. Работодателите във Франция са длъжни да покрият до 60 процента от трудовото възнаграждение на работниците за различни осигуровки и данъци. Това е причината, поради която безработицата в страната е на едно от най-високите нива в Европа.

Точно в този момент обаче на „лични драми“ и „фискални разхлабвания“ Оланд направи абсолютно неочакван за всички ход. Президентът социалист предложи категорично „десни“ мерки за стимулиране на икономиката и овладяване на състоянието на публичните финанси. В какво се изразяват те? През 2014 година Оланд обеща да намали публичните разходи с 15 млрд. евро. В периода 2015-2017 година ще последва ново орязване с 50 млрд. евро.

Бизнесът ще получи също облекчения в размер на 30 млрд. евро за сметка на спестени социални разходи. Целта е, разбира се, само една – подобряване на конкурентоспособността. От френската асоциация на работодателите веднага поеха топката и направиха контрапредложение и то е както следва: „Ако за следващите пет години правителството облекчи бизнеса от гледна точка на социалните разходи с 50 млрд. евро, то бизнесът се ангажира допълнително с 1 милион нови работни места.“ Колко лесно било да се реши проблемът с безработицата? Най-добронамерено предлагам на следващата среща на ръководството на БСП всички предложения на политическия им колега Оланд да бъдат най-подробно анализирани. Убеден съм, че точно такъв подход е подходящ и по отношение на подобряване на бизнес климата в България.

Френското правителство преразпределя през бюджета около 57% от брутния вътрешен продукт. По отношение на държавно вмешателство в бизнеса Франция държи второто място в Европа. Точно този подход е довел до нарастване на публичния дълг до 95% от БВП. Френското правителство обеща, че до 2015 година държавата ще ограничи ролята си на преразпределител до 46% от брутния продукт на страната. Това, разбира се, отново е твърде високо ниво. Президентът на Франция прекрасно разбира, че социалната обгриженост за сметка на частния бизнес и трупането на държавния дълг е перфектният коктейл, заради който кредитните агенции ще разкъсат от критика управлението на страната и логично ще намалят кредитния Ӝ рейтинг. Интересен е обаче и следният парадокс. Държавната защита върху частния бизнес прави френските компании най-предпочитани за инвестиране от американските фондове при експозицията им в Европа, въпреки че френските компании имат най-малки марджини (нива) на печалба.

Анонсите на Оланд за агресивна реформа в управлението на публичните финанси и данъчни облекчения за бизнеса засега се приемат със смесени чувства от страна на бизнеса. Според някои анализатори става въпрос за публични трикове с цел частично възвръщане на публично разбития му образ. Аз лично считам, че в момента всички тези ангажименти на президента ще бъдат изпълнени на 100%. Много пъти съм споменавал, че Франция не може да си позволи този охолен социален модел

В момент, когато световната икономика се радва на исторически рекордно най-ниските лихвени нива, високите нива на държавните дългове не изглеждат „фатален“ проблем за публичните финанси. В случая нарочно използвам думата „фатален“. 2014 година ще бъде последната от този цикъл на ниски лихви. Какво става обаче след това? Даже и социалистите осъзнават, че ще последва ефектът на бумеранга. Неминуемо ще се повишат и държавните разходи по обслужването на натрупаните дългове. Това ще бъде непреодолимо препятствие за провеждането на каквато и да е било социална политика. Точно в това е фундаменталната разлика между така наречените десни и леви управления. Десните пледират за социална политика до нивото на „изработеното“ и точно поради този факт те акцентират върху повече свобода за частния бизнес. Левите разбират социалната политика най-вече от гледна точка на популистките обещания, които в края на краищата означават повече държавни дългове и влошаване на бизнес климата.

За мен вече звучи съвсем логично Оланд да бъде поканен като лектор в клуба на десните икономисти в България. В края на краищата няма абсолютно никакво значение коя политическа партия представляваш, когато заемаш най-висшия пост в управлението на държавата. Значение има единствено кое е най-правилното решение за обществото като цяло и точно в това бих адмирирал Оланд. Търси се обаче българският му еквивалент в редиците на БСП. Трябва ли да изпаднем в ситуация, от която трудно ще излезем от гледна точка на това да прехвърляме все повече тежест към бизнеса поради неспособността на държавата да провежда истински реформи. Истинска социална политика е възможна единствено и само когато имаме мощен частен сектор, който ще активира максимално трудовия потенциал на нацията, а не чрез партийно разписани социални програми с цел ухажване на електората.

И така, в търсене сме на българския Оланд. Родният бизнес го иска повече от всички. Нека политическите интриги да си останат в партийните централи. БСП е на ход.

 
 
Коментарите са изключени за В търсене на българския Оланд