shareit

Ударно, по Ердогановски

| от |

Алберт Аврамов

Турските ВВС удариха с бомби мъничка част от 15-те милиона свои сънародници – кюрди, за да въведат мир, спокойствие и ред в страната. Мир за себе си, спокойствие за правителствената върхушка, и, както това става в продължение на десетилетия – ред сред немирната, непокорна и неподвластна кюрдска общност. Авиацията формално нанесе удара си срещу „мишени“ на Кюрдската работническа партия (ПКК), с която официална Анкара склони да подпише примирие в началото на 2013-та. А мотивацията към подобна стъпка от страна на Ердоган, властелина на днешната ни южна съседка, бе оценена като повече от прозаична – видите ли, те се разбунтуваха срещу „справедливостта“ на ислямско-консервативния президентски режим, отказал всякаква възможност да спасява сирийските кюрди от варварството на Ислямска държава (ИД).

Причините са много, ако вникнем в ситуацията, в Близкия изток. Но отговорите на въпросите, които напират са далеч повече. И в последно време все са свързани с ИД.

На фона на новата, най-свирепа война в региона, Турция май успя да намери по-лесен път за справянето с кюрския проблем. И Ердоган започна да дрънка празни приказки срещу ИД, която почти от сърце подкрепяше не само морално, а в същото време започна да изтребва и по привичка, и поради страх, старите си вътрешни врагове – кюрдите. Страх, лелеяната от него и сподвижниците му неоосманска империя да не се разпадне в зародиш, ако ПКК вземе, че скочи срещу него. Страх и от това, че варварската ИД едва ли ще остави без последствия и отдавна заявилата се като светска държава Турция, стъпила вече върху коловозите на евроинтеграцията. От които май в последно време самият Ердоган видимо се дезинтересира. Затова и удря, премазва и пресира всичко по пътя си към имперското величие. А оттам и естествената му реакция – двойствени игри и гневни репресивни удари. На първо място срещу народа си, естествено.

 
 
Коментарите са изключени за Ударно, по Ердогановски