Турция, демокрацията и ЕС
Автор на текста, публикуван във в. „Заман“, е Аманда Пол.
Миналата седмица списание „Форбс“ публикува статия със заглавие „Владимир Ердоган: Как турският премиер консолидира властта в стила на Русия“.
През последните 12 месеца върховенството на закона, разделянето на властта, гражданските свободи бяха подкопани или направо смазани.
Също както в Русия, медиите в Турция бяха обявени от неправителствената организация „Фрийдъм Хаус“ за несвободни. Анкара, подобно на Москва, контролира значителни дялове от медиите, особено телевизиите.
Турската съдебна система днес далеч не е независима и повече или по-малко е базирана на старата система „око за око“. Тези, които слагаха белезниците, сега са с белезници на ръцете. Независимостта на почти всеки клон на властта, с изключение на Конституционния съд, е подкопана. Колко дълго този последен бастион на демокрацията в страната ще удържи предстои да разберем. Министър-председателят Реджеп Тайип Ердоган вече сигнализира, че ще опита да сложи край и на това.
Въпреки предупрежденията на многобройните международни организации, че демокрацията в Турция залязва, Ердоган твърди, че тя процъфтява. Почти същото нещо би казал и руският президент Владимир Путин. Очевидната разлика е, че Турция има свободни и честни избори, докато в Русия това не съществува. Ердоган смята, че демокрацията започва и приключва в изборната урна. Както пише списание „Форбс“, Ердоган, подобно на Путин изглежда се е научил „как да разруши недоразвитата и крехка демокрация, да експлоатира властта си и да преструктурира политическата система, която да обслужва неговите интереси“.
Не това е посоката, към която Турция би трябвало да се насочи. Турция е регионална звезда, ролеви модел за другите държави, доверен партньор на евро-азиатските си партньори, държава, която работи за обединението на демокрацията и върховенството на закона. Преди почти 10 години Турция беше в началото на едно пътуване към присъединението към ЕС. Турските политически елити работиха здраво, за да покрият критериите на ЕС, да започнат преговорите за членство. За нещастие, присъединителният процес днес е в кома, а шансовете за неговото събуждане са много малки.
ЕС е нормативна сила, способна да влияе на света като определя правилата и стандартите. През последните две десетилетия блокът промени редица държави, сред които Полша, Латвия, Унгария и Хърватия. Това са държави, които бяха на ръба на колапса, с голяма корупция, малко върховенство на закона и в много случаи контролирана икономика. ЕС има ключова роля и във възцаряването на мира в Западните Балкани след войните през 90-те години. Блокът има успешна рецепта – мека сила и примамка за членство, за да проведе политически и икономически реформи. Меката власт е способността да получиш това, което искаш с привличане, а не чрез принуда.
Досега тази рецепта подейства във всяка държава, в която е предписана, с изключение на една – Турция. За нещастие рецептата вече не действа в Турция, защото ЕС премахна членството от уравнението, има тояга, но няма морковче. Това се случи, защото лидерите на някои държави – членки решиха, че не искат Турция да бъде страна членка и блокираха главите за преговори. Това не означава, че Турция не е труден партньор, защото всъщност е такъв. Но други държави също бяха трудни. Трудни моменти имаше с Хърватия. Те бяха свързани с морските граници и военните престъпления. В този случай ЕС показа огромната си политическа воля да изглади тези проблеми. В случая с Турция това не беше така. В случая с кипърския въпрос, например често изглежда, че някои държави се радват, че този проблем съществува, затова могат да блокират процеса.
Процесът по присъединяването към ЕС се замрази, също като демокрацията в Турция. След това започна да се връща назад. От държава, в която ЕС беше национален проект, Турция се превърна в държава, където нито една страна има ЕС като приоритет. Макар че не обвинявам ЕС за това, което се случи и което продължава да се случва в Турция, вярвам, че ако с преговорите за членство процесът не беше замразен, ситуацията може да е различна./БГНЕС
