shareit

Централните банки сигурно са полудели!

| от |

Един анализ на Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)

Централните банки сигурно са полудели!

Тази констатация започва все повече да се налага сред анализаторите на финансовите пазари. Вече няма абсолютно никакво съмнение, че над глобалната финансова система е надвиснал нов риск – на неконтролируемите равнища на държавните дългове. Надува ли се нов балон, който може да ни потопи в криза, съизмерима с тази от 2009 г.? За голямо съжаление отговорът е по-скоро „да“.

Фондовите индекси и цените на държавния дълг превземат нови и нови върхове, а от друга страна, корпоративният сектор продължава да страда от липсата на свежо финансиране. Причината за тази ситуация е изключително лесно обяснима и тя е поведението на централните банки и „разглезените“ правителства. Глобалното потребление продължава да бъде изключително депресирано и това е основният проблем залипса на устойчив ръст на световната икономика.

На теория правителството може да подкрепи потреблението по два начина: чрез фискални политики (намаляване на данъците и увеличаване на държавните разходи) или чрез монетарни (намаляване на лихвените проценти и увеличаване на паричната маса в обращение). През последните години сме свидетели на агресивно намаляване на лихвите по цял свят, но това не доведе до така мечтаното увеличаване на потреблението. Всички определят депресиращото ниво на инфлацията като

естествено следствие от намаленото потребление

Видимо е, че ситуацията не може да бъде овладяна единствено и само с ниски лихви и емитирането на безкрайно количество държавен дълг. Това е така нареченият японски модел за стимулиране на потреблението. Да, но този модел се прилага от японското правителство през последните три десетилетия и той видимо се провали. Последният истински икономически растеж в Страната на изгряващото слънце бе в периода 1986-1991 г. През тези години икономиката на Япония нарасна с един трилион долара. Точно оттогава започна и голямата японска депресия, вследствие на което през нито една година не бе отбелязан икономически ръст над 1%.

Ще повтори ли Европа японската грешка

Май че отиваме в тази посока. Категорично трябва да се премине към политика на „оставяне на повече кеш“ за малките потребители. Това означава – намаляване на данъците. Е, разбира се, че има различни форми на „оставяне на кеш“. През 2008 г. в САЩ бе приет така нареченият Икономически акт за стимулиране. В края на данъчната година американските семейства получиха по пощата чекове, представляващи връщане на част от платените от тях данъци към държавния бюджет. Макроикономистите бяха пресметнали, че вследствие на този допълнителен бонус при изразходването на всеки 100 долара ефектът за икономиката е с мултипликатор 1,3 – казано с други думи, при очаквано ниво на брутния продукт от 2% вследствие на този стимул се очаква растеж от 2,6%.

В настоящия момент огромните количества ликвидни пари не достигат по никакъв начин до малките потребители, които в края на краищата се оказват най-важният фактор за ръст на средното потребление в глобален план. Всички новоемитирани пари под една или друга форма се връщат единствено и само на финансовите пазари.

В момента сме изправени пред парадокса на повсеместен ръст на цените на всички финансови активи. Цените на акциите и държавните облигации са в небесата. Липсва каквото и да е защитно поведение от страна на инвеститорите. Дилърите и централните банкери са в любовна прегръдка, но те едва ли осъзнават, че тази „споделена любов“ ще доведе до нов финансов крах. Нали знаете на финала кой плаща сметката? Това е средностатистически-
ят човек, който в момента

потребява най-малко, а спестява най-много

Такова поведение отново попада в графата „made in Japan“. Свръхспестяването на средностатистическия човек обаче има и своето логично обяснение. Несигурната икономическа среда, която е функция от прилаганите правителствени политики и разбира се, от поведението на централните банки, е основната бариера за отключването на тези пари.
Харченето на пари от страна на правителствата за инфраструктурни проекти също има изключително много спорни моменти. Като принцип се смята, че този вид държавно харчене отнема твърде дълго време, за да се почувства пряк ефект при една боледуваща икономика. Даже в Германия се дава пример с летището в Берлин, което бе построено за 5 млрд. евро и реализацията му бе просрочена с няколко години.

Най-бързият начин за стимулиране на потреблението е чрез разработване на

стимули за средния потребител

Това трябва да бъде тема номер едно при дебат между политиците и централните банкери. Разбира се, че политиците определено няма да подкрепят идеята за пряко намаляване на данъците или връщане на част от тях в края на годината, защото това ще остави по-малко средства на тяхно разположение. Разбирате ли колко много позитиви има в идеята с връщане на чекове (или директен кеш). От една страна, от тази мярка ще могат да се възползват само коректните платци към бюджета, което ще стимулира плащането на данъци. От друга страна, самата държава отчита този факт и връщайки ви парите, тя ще спечели от ДДС, който ще дойде от увеличеното потребление. Това не е алхимия от типа „и вълкът сит, и агнето цяло“, а реална икономическа мярка за стимулиране на средния потребител.

Светът е изправен пред поредния финансов балон. През последните години новонапечатаните пари, които се намират в балансите на центалните банки, надхвърлят 20% от глобалния брутен продукт. Това не са „изработени“ пари под формата на добавена стойност. Най-странното е, че те почти не достигат до реалните потребители, а са

концентрирани в ръцете на финансовите акули

за надуване на поредния балон.

Финансовите пазари отдавна не отразяват реалното състояние на дадена икономика. Как ще си обясните факта, че испанското правителство в момента може да набере 10-годишен дълг на цена, по-ниска от тази на американското правителство? Ако испанската икономика беше толкова добре работеща, нямаше да има безработица, която надхвърля 20%.

От друга страна, безработицата в САЩ е 6% при ръст на икономиката 3,5%. Има ли отговор по въпроса, господин Драги? Европейските правителства панически се страхуват от това да намаляват данъците. Това е единственият начин средният човек да бъде стимулиран да потребява. Абсолютно не приемам френската теза, че това ще облекчи най-много богатите.
Какво стана с „данък богатство“ във Франция? Какъв бе ефектът за френския бюджете дефицит? „Големите пари“ отдавна знаят как да избегнат големите данъци. Към настоящия момент по офшорни сметки са паркирани близо 29 трилиона долара.

И така, уважаеми политици, намалете данъците или върнете част от тях на средностатистическия човек. По-добра социална политика от тази няма, а също и по-добър стимул за увеличаване на потреблението.

 
 
Коментарите са изключени за Централните банки сигурно са полудели!