shareit

Осморката

| от |

Тодор Коруев

Изборите като всяко състезание имат старт, имат и финал. На старта за 43-то Народно събрание застанаха 25 партии и коалиции. Много ли са, малко ли са, ще отсекат социолозите, щото у нас политическите партии са докъм триста. Тия синковци са като гарвани, само чакат избори, да понакълват „живо месо“. Щото сетне идва суша. Прогнозите им – кой ги поръчва и кой ги плаща, и сам Господ не знае. Само дето мътят главите на умните, другите са непоколебими като оня шоп-неверник, който видял жирафа и рекъл: „Е, такова животно няма!“, а третата част от народонаселението вярва на врачки, гадатели и екстрасенси, от които се информира за грядущето на татковината.

Това вещерство обяснява и всенародната слабост (над 32 процента) към Бойко Борисов и към неговата „стабилна България“, която той ще ни поднесе на тепсия. Ако река, че това са хора с „промити мозъци“, ще ме обвинят, че хуля народа си, но тогава си обяснете сами на какво се дължи тая любов към ГЕРБ и към лидера му, такъв какъвто си го знаем – привличащ масите с „Аз съм прост и вие сте прости!“

За старта отдавна забравихме, на финала пристигнаха осем „болида“, сега казват, че били цели 50 партии и то при най-ниската избирателна активност. Малко ли са, множко ли се – ще рекат социолозите, ще додадат по нещичко и политолозите.

Всеки състезател в тая нашенска „Формула 1“ си имаше свой номер. Нечии номера минаха успешно. Социолозите бяха овъргаляли „Атака“ в политическа слама, но Волен се отърси от сламките, вдигна лозунга „С нами Бог“, Йосиф Кобзон го послуша и му пя барабар с целия ансамбъл на вътрешното министерство на Русия с цял генерал диригент. Цъках с език и се чудех на акъла на Росен Плевнелиев, за когото Русия е агресивна държава от 19 век, а пък тя дошла да ни пее предизборно. Другите патриоти – бургазлиите от СКАТ, се хванаха за Николай-Хайтовото „България над всичко!“ и заедно с ВМРО на Красимир Каракачанов надскочиха представата ни за „дясна националистическа коалиция“, за каквато я определят. Кои мислите – все те, социолозите и политолозите. Реформаторският блок направо изтрепа рибата с простичкия доверчив лозунг „Всичко е в твоите ръце!“ и събуди някогашните сини съновидения, които раждат и апетити. А АВБ прескочи едва-едва последното препятствие, за да докаже, че в един парламент може да има повече от едно ляво, което дори да не се нрави на Миков и Станишев, има хора, които ценят другостта. Нецензурираният Бареков влезе в „къщата на духовете“ като французки ключ – готов е както за управляващ, така и за опозиция.

А сега за тия партии, които останаха под летвата: НДСВ не можа да ни върне спокойствието, „Движение 21“ ни научи да внимаваме с малкия текст и единственият мъж в българската политика Татяна Дончева просто постигна постижимото – добра се до субсидията, както и Светльо Витков, който в тая област е рецидивист. „Новото време“, реанимирано от Севлиевски, не натрупа капитал, но ще го запомним с клипа му „Ако можеха да говорят…“ с герои овчици и призив „Подивей!“ Видя се, че зелените партии са подивели – плодят се като мишки, та ще изпреварят по бройка и земеделците с техните крилца и перца.

Ща, не ща стигнах до първите трима в класацията. Третият, който за малко не стана и втори, е ДПС. Тази година партията-фирма се прослави с „овладяването“ на циганския вот в Северозапада и не само там. Сам Лютви Местан се изпуйчи с павликенската Върбовка – известно циганско село не само от разказите на Димитър Томов. Не му е лесно на Лютвито – сега никой го не ще за коалиционен партньор, оставен е да се пържи в маслото си. Карантината май ще бъде дълга – завидяха им, щото преядоха от власт депесарите, стихията им е в обръчите от фирми и задкулисието, всичките тия реки от витиевати приказки на лидера, че движението ще гарантира стабилност с евроатлантическия си профил и без него едва ли България ще я има, са близалки за деца.

Слоганът „Достоен живот в справедлива държава!“ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ е най-малко виновният за провала на коалицията на тия избори. Грешните бездушно вдигнаха рамене: „Такова доверие ни дадоха избирателите!“, а не виждат, че ги натикаха на кучето в кътния зъб. Срамът, който ще берат заради печалните резултати на уж „автентичния представител на лявото“, е болезнена тема, която оставям за друг път. Сега сме в чакалнята и чакаме кабинет на малцинството. Ще го дочакаме ли?

 
 
Коментарите са изключени за Осморката