shareit

Новите претенции на Стария университет

| от Цвети Иванова |

Случва се още с първите крачки, които правим в светилището, наречено Софийски университет. Пулсът се ускорява, главата леко се замайва, а очите се въртят в орбитите си, опитвайки се да обемат огромното пространство, в което сме влезли. Храмът на Университета е само за посветените.

Днес ректорът Атанас Герджиков заяви, че достъпът до това сакрално за българската култура и образование място ще стане по-труден. Според него при сегашния брой студенти няма как 100% от завършилите да имат качествата да са висшисти. Затова от новата учебна година ще се повишат изискванията за прием на студенти в СУ.

Поздравления за демонстрираната проактивност и за констатацията на очевидното! Признанието, че качеството на висшето образование в СУ има нужда от подобрение, е достойно. Заявените намерения за взимане на мерки – не толкова.

Сред идеите на Герджиков е увеличаването на таксите в университета, което по неговите думи няма да бъде драстични.

„Причината за повишаване е, че по новите субсидии, които получаваме, няма как това да не се случи. А и таксите в Софийския университет не са повишавани от 8 години“, каза ректорът. Сигурна съм, че всички сме много далеч от идеята, че живеем в безплатно общество и никакви такси не бива да бъдат увеличавани за нищо на света. Всяка поддръжка изисква средства. Затова плащаме такса вход, когато живеем в жилищна сграда, 50 стотинки за тоалетна, когато използваме обществена такава и 96 лв. за винетка, когато искаме да пътуваме извън столицата.

Но логиката, която се изучава от всички студенти на Философския факултет в СУ, сочи, че всеки искащ и изискващ следва да даде някакви гаранции за резултати. Както банките не отпускат кредити на хора, които не покриват някакъв минимум доходи и както всеки служител, който иска повишение на заплатата, преди това го е заслужил, така и Софийският би следвало да изиска по-високи такси за обучение, ако предлага по-добро или поне еквивалентно на досегашното обучение. Уви, вече десетки години наред образованието, което най-престижният университет в страната предоставя, е в процес на бавен и сигурен разпад. По пътя на някаква извратена корелация, колкото повече студенти кандидатстват и влизат в СУ, толкова по-сакато и формално става обучението там. Очевидно ректорът е забелязал тази тенденция и е решил да пререже порочната зависимост, но е хванал ножицата откъм грешния край.

Софийският е колос, който лежи на стари лаври в центъра на града и само иска, без да може да даде. Възвръщането на неговите жизнени сили изисква нови преподаватели, нови учебници, изпращане и прием на студенти по обменни програми, заимстване на европейски практики и прочие.

Самочувствието на една институция е оправдано, докато същата е в процес на непрекъснато и динамично обновление.

За съжаление, СУ отдавна е изпаднал от тази категория. За да се спре гниенето в учебното заведение, би следвало то да се обърне към това, което предлага, а не към това, което приема. Докато има преподаватели, които изискват единствено покупка на учебниците си, за да бъде взет изпитът по техния предмет, разложението няма да спре. Докато има писане на реферати, курсови и дипломни работи от външни хора, подписани с имената на студентите, проблемът ще се задълбочава. Докато има повтаряне на едни и същи мантри, които вече звучат като фалшив рефрен на фона на съвременния живот, вдигането на таксите дори с 10 лв. просто не е ОК.

Другата идея на новия ректор е да се завишат изискванията към кандидат-студентите.

Само по себе си, в това предложение има резон. Не е редно кандидат-студенти да влизат в Университета, защото са минали курсове или уроци за определена сума при точните преподаватели. И все пак ако има нещо по-важно от трудното влизане по отношение на качественото образование, то е трудното излизане. Предложението на г-н Герджиков предполага цедката да е най-дребна за кандидат-студентите и най-едра за кандидат-висшистите, което е далеч от добрия модел. За сравнение, университетите във Франция приемат по досие почти всички желаещи и след това се започва жестока цедка. Докато първата година в определена специалност има например две групи по 1000 човека, втората вече са 500, третата около 200, магистратурата 100 и завършилите я 20. Така реално влизат например 2000 човека, от които излизат 20. И това са най-ценните кадри. Ако дадени студенти не се справят с определен брой изпити, те повтарят годината. Което, естествено, носи повече приходи за университета.

Софийският е носталгична, сантиментална, ретро учебна институция. Да се разхождаш по гордите му коридори, под огромните, мраморни колони носи усещане за чест и достойнство, но то е илюзорно. Аудиториите, макар и гъмжащи от студенти, имат дъх на отминало величие. Библиотеките носят очарованието на старите книги и дълбоките архиви, но не покриват стандартите за модерност, иновативност и вписване в съвремието. И докато тази гигантска машина за предаване на знания не се събуди и не заработи на пълни обороти в 2016 година, всички претенции на Ректората за по-високи такси и по-малко студенти са нелепи.