Нашият проблем не са бежанците, а лошото отношение на държавата към всички

Нашият проблем не са бежанците, а че държавата ни се отнася толкова лошо с почти всички. Коментар на Иван Радев.

В деня на християнското семейство три деца останаха без баща. Едва ли има значение, че по всяка вероятност не са християни, а просто нещастници, имали лошия късмет да бягат от война и да попаднат във Военна рампа. Човекът имал болки от дни, но никой не извикал линейка.

А колко българи си отиват, Без да дочакат бърза помощ? – ще попита някой. Именно. – ще отвърна аз. Точно това е проблемът. Без значение дали си бежанец, или българин, живеещ в отдалечено село или дори в центъра на София, ако не си член на малка привилегирована каста, нямаш гаранция, че в критичен момент ще получиш помощта, която ти се полага.

В безсилието си, близките ти може и да се разбунтуват. Бързо ще ги усмирят – властта ще им изпрати полиция и жандармерия, както изпратила днес във Военна рампа и както изпраща срещу студентите, които дръзват да ѝ задават неудобни въпроси.

Нашият проблем не са бежанците, а че държавата ни се отнася толкова лошо с почти всички. Защо за коменданти на бежански лагери се назначават хора, които откровено мразят бежанците? Защо има ректори, които ненавиждат студентите си? Защо ни управляват хора, които не се свенят всеки ден да показват среден пръст на избирателите си – понякога и съвсем буквално?

Оставката няма да реши проблема ни. Но пък ако не продължим да я искаме, означава, че сме се примирили с недопустимото и сме изгубили всякаква надежда, че един ден можем да имаме наша си държава.