Коледното дежурство изглежда нямаше да е спокойно. Доктора чу гласове на мъж и жена пред вратата, а тъкмо се беше настанил на мекото диванче зад паравана в кабинета си. Представи си ги с лека досада. В трезвата част на мозъка му изникнаха образите: мъжът вероятно е около 35-40 годишен, сив костюм, червено шалче увито около врата, носи шампанско или уиски, а жената е със строга пола, черна кожена чанта, в която можеш да скриеш цялото черешово топче на Крали Марко. Мъжът е със страдащи очи, има хрема а жената е....
Младият мъж потропа на вратата. Отвори я без да дочака отговор отвътре. Преди да влезе, направи знак с ръка на приятелката си да остане отвън. Тя му кимна и приседна на куцата дървена пейка.
- Може ли? - пациентът пъхна главата си през полуотворената врата. Шалчето наистина беше червено.
- Ммм..влезте... - избоботи гласът на лекаря от тъмната част на кабинета.
- Докторе, ще видите ли какво ми е? - пациентът наистина имаше тъжен поглед. Вече беше разкопчал сакото. Рязко вдигна ризата нагоре и погледна умолително доктора.
- Аааааааа! Я веднага се облечете! - каза бялата престилка и отскочи рязко обратно в тъмния ъгъл на стаята.
- Ама то между другото много ме боли! - изтърси с въздишка пациентът и леко се опита да се приближи към доктора.
- Видях ви вече, не е нужно да идвате насам, стойте си там на мястото!!!
- Еми вие нали сте лекар, длъжни сте да помогнете!
- Във вашия случай медицината е безсилна.
- А какво да правя?
- Пробвайте да си закупите прилично гробно място. И то, докато сте с ума си. Иначе има вероятност да ви пробутат някоя плитка и кална дупка.
- Докторе, ще умра ли? - обезсърчено пита пациентът.
- Никой от нас двамата не е безсмъртен.
- А какво ми има!?
- Едра, страшна, кожна екзема. Седнете! - в знак на примирие, докторът предвижи към тъжния поглед една стара табуретка, която някога е била черна на цвят.
- Дребна ли е екземата?!
- Вие глух ли сте?
- А от екзема умира ли се?
- Не. Не се умира. Пошегувах се. Просто реших да се разсея с нещо. Махмурлук, нали се сещате.
Сега съм дежурен, а ужасно ме боли главата - каза доктора и бутна пациента за да стане от табуретката. Престилката зае неговото място.
- Отидете на доктор! - каза мъжът със сивото сако.
- Почти ме разсмяхте!
- Как се лекува?
- Някои предпочитат горещ душ, после да похапнат шкембе чорба, да ударят една бира и да полегнат. Но, нямам такива реквизити, пробвам с ей този коняк да се регенерирам - каза доктора и посочи една полупразна бутилка на бюрото.
- Аз....аз.....ви питах за екземата.
- А да. Екземата - докторът почеса темето си и извади една кутия.
- Еми ще ви пробием една дупка в черепа, ще пъхнем в отвора ето това - показа на пациента една огромна стъклена спринцовка от кутията и я зареди с дълга игла.
- И ще ви изсмучем част от мозъка. След което ще направим анализи. Ако тъпите лаборанти затрият пробата, ще бръкнем отново в мозъчето. Накрая ще се съберем всички като в д-р Хаус, ще се караме и няма да изясним как да ви лекуваме. Има и вероятност, от дупката да станете идиот. Но, може и да не станете. Обаче не гарантирам. Общо взето - има смисъл да се рискува.
- Мдаа. Аз не ви вярвам.
- И правилно. Виждам, че вече сте се настроили на позитивна вълна. Както впрочем и аз. А това е много добре. Даже отлично! Всъщност, като гледам тия обриви, по скоро ми приличате на сифилис. Да, това е диагнозата - сифилис. Сега вече ще се съгласите ли да ви продупчим черепа?
- Сифилис? - пациентът леко залитна и се подпря на бюрото.
- Да, сив, сив, много сив сифилис! Treponema Pallidum бе! - изсъска доктора вече леко раздразнен.
- Не е възможно, аз....
- Я ми кажете, вие отдавна ли сте си купили това сако? И колко време го ползвате, горе-долу?
Пациентът с разтреперан глас и вече наистина със сълзи в очите пита:
- Сифилис ли? Но, аз още не съм ходил до Тайланд..... само планирах да ходя,..... Ама верно е че миналата година бяхме в Куба, ама с приятелката си бях...
- Кажете за сакото - повтори доктора.
- Какво, какво сако? Ааа, сакото. Не, не е старо. Купих го миналата седмица от новия МОЛ.
А вие защо питате за сакото?
- Подарете ми го, на вас и без това няма да ви трябва.
В този момент вратата се открехна и се показа главата на приятелката на мъжа. А той, веднага смъкна ризата си надолу и светкавично наметна сакото върху раменете си.
- Вие можете да изчакате отвън, ако обичате. Тук решаваме сериозни въпроси. Сифилис е това, ей! Не е шега работа! - доктора поклати глава.
- Венко, за какъв сифилис говори доктора!? - попита главата от вратата.
- Той се шегува! Излез мацинко, ей сега идвам! - този път пациентът изпревари доктора.
Докторът драскаше нещо на една рецепта и го подаде на обезкуражения мъж. Той пътьом взе хартийката и изскочи като ужилен от кабинета.
Докторът промърмори след него:
- Тъпак. А казваше, че се е настроил на позитивна вълна. Или пък аз го казах? А кой по дяволите ми е изпил това?
Докторчето взе бутилката "Слънчев бряг"от бюрото и засмука последната порция коняк с възможно най-слонската си глътка. С ръкава на престилката забърса брадичката си и запя с цяло гърло:
- Петко льоооо, ооо капитааанине, Петкольо о о оо, хайдутиииине! Петкольооо, мм капитаанине!
Николай Крижитски
