shareit

Краят на Ердоган

| от |

Емре Услу, Заман

Имало е много опити за обявяване на приближаване на края на политическата кариера на Реджеп Тайип Ердоган. Според някои на него даже нямало да му бъде позволено да стане администратор на село.

Някои очертават планове за преврат, други разпространяват електронни призиви. И макар че Ердоган по-късно става приятел с генерали, излезли с меморандум срещу него, това не променя фактите около ставащото.

След изборите през 2011 г. Ердоган направи прогноза за това колко дълго неговите противници ще останат в политиката. И определи всяка форма на опозиция като опит за преврат, поради което той разчита на мерките на насилието и потисничеството. Но протестите заради парка Гези, разследванията на корупция на 17 и 25 декември м. г. и ставащото в Кобани не са въобще опити за преврат.

Като старите си врагове и Ердоган се опитва да сплаши и тероризира опозицията чрез проекти за социално инженерство. Като своите стари приятели той е убеден, че ще укрепи властта си като използва държавния апарат срещу противниците и опонентите си. Като старите си врагове той е убеден, че ще удължи престоя си на власт като се противопоставя на своите съперници.

Като старите си съперници той иска да ограничи правата и свободите, за да защити себе си. Напоследък партията за справедливост и развитие /ПСР/ насочи вниманието на парламента към пакет за политическа реформа в правосъдието. Проектът цели много радикални промени както в турския наказателен кодекс, така и в наказателно-процесуалния кодекс. Според проекта достатъчно основание за издаване на заповед за издирване на дадено лице ще бъде основателната причина вместо конкретно доказателство, а правото на защита ще бъде ограничено и адвокатите и обвиняемите няма да имат достъп до доказателствата. В случай на конституционни престъпления имуществото на заподозрените може да стане предмет на конфискация.

Всъщност всяка антидемократична стъпка, която Ердоган прави за защита на своята администрация на практика допринася за неговия край. Още по-лошо, ако той продължава да притиска в ъгъла своите критици и опоненти, неговите действия и избори ще предизвикат улични протести и движения. Ако той бъде свален от власт от улични движения, съдбата на Ердоган ще бъде много по-лоша от тази на старите му врагове. Надявам се, че греша, но ако той продължава да прави същите грешки, той ще стане съсед на Мехмет Али Алабора във Великобритания /той се изтегли там поради обвинения от страна на Ердоган, че бил привърженик на преврат/.

Зная, че медиите, защитаващи Ердоган, ще изопачат тази публикация и ще твърдят, че съм го заплашвал с улични протести. Не, това не е заплаха, а прогноза. Защото броят на водачите, успели да защитят властта си и своята администрация чрез превръщането й в диктатура, заплашващи опозицията и обявяващи за врагове критиците си, е пренебрежимо малък.

По-рано тези, които предричаха края на Ердоган разчитаха на проектни на социалното инженерство. Аз, от друга страна, правя тези заключения като следя проектът на социално инженерство, осъществяван от Ердоган, за да защити администрацията си. Не казвам, че Ердоган се приближава към края на политическата си кариера, но съм притеснен, че този край няма да има демократичен характер. Ако притискаш котка в ъгъла, тя ще те нападне. Ердоган притиска своите опоненти в ъгъла и така ги тласка да излязат на улицата.

Най-голямото постижение на режима на Ердоган беше честното разделяне на икономическото производство между различни заинтересовани страни. Само че последните данни показват, че в момента все по-трудно е да се поддържа икономическия растеж. И ако се увеличава броят на хората, стремящи се да получат по-голям дял от икономическото производство /но производството не се увеличава/, тези, които не са в състояние да получат своя дял ще се почувстват некомфортно. При демократични режими подобна несигурност бива поглъщана от различните партии. Само че Ердоган наруши демократичния характер на управлението. Поради тази причина тези, които се чувстват несигурни, търсят нелегални политически алтернативи и това допринася до нарастването на политиката на улицата.

Ердоган раздели обществото на различни сегменти на основата на етнически и религиозни чувства, за да утвърди властта си по време на първите си два мандата на поста. Но разделените сегменти в момента се обединяват срещу него. А това не е добър сценарий за политическото бъдеще на Ердоган. Ако той иска да защити администрацията си, трябва да засили демокрацията. В противен случай съдбата на Ердоган и ПСР няма да е приятна. /БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени за Краят на Ердоган