shareit

Как Путин изкова сделката за „Южен поток“

| от |

Джим Ярдли, „Ню Йорк Таймс“

По-малко от две седмици след като руският президент Владимир Путин анексира Крим, той спечели и една друга награда от отсрещната страна на Черно море. Депутатите в България дадоха начален тласък на закон, разчистващ пътя на голям газопровод от Русия.

Тръбата, известна като „Южен поток“ беше най-важният европейски проект на руския президент с две основни цели – запазване на зависимостта на ЕС от руския газ и гарантиране на руското влияние в крехките бивши съветски републики.

Законопроектът от 4 април беше доста мистериозен. Той обаче наруши редица европейски правила, които Путин така или иначе не искаше да спазва. И докато българският енергиен министър го пишеше, документи разкриха скритата ръка на Кремъл, която не включваше само държавната компания „Газпром“, но и самият руски енергиен министър.

Начинът на Путин

От години руският президент тормози и придумва България, най-бедната държава в Европейският съюз, да изпълнява руските заръки по отношение на „Южен поток“. И за момент изглеждаше, че е успял. Той обаче допусна и една фундаментална грешка – подцени реакцията на Запада относно кризата в Украйна. Притиснат от санкции и ниската цена на петрола, на който разчита икономиката на страната му, президентът беше принуден този месец да спре проекта.

Путин успя да спечели влияние в чужбина разширявайки лостовете на шуробаджанашкия капитализъм, с който стана толкова популярен и в собствената си държава. След тайна среща между българският министър-председател и ръководителя на „Газпром“, договорите за тръбата бяха дадени на компания, контролирана от член на вътрешния кръг на Путин и политически свързани български фирми.

Също както и на други места по света руският президент ухажва и българската проруска крайнодясна партия, която защитава руските интереси, като се противопоставя на плановете за търсене на природен газ.

„Не става въпрос само за „Южен поток“ и само за България“, коментира Божан Стоянов, заместник-министър на енергетиката през 2013 г. „Руснаците налагат поведение, при което хората са готви да изкопаят дупка във вулкан в сърцето на своята държава без изобщо да се притесняват къде ще отиде лавата, стига да им се плаща“, допълва още той.

До 2011 г. Путин очакваше проектът за тръба да струва повече от 40 млрд. долара и четири години производство, но планът му се препъна в България. Геоложки проучвания показаха, че има вероятност страната да лежи върху подземно море от природен газ, който би бил достатъчен да е самостоятелна за години напред. Толкова, че да пренебрегне дори предимствата на Южен поток.

В средата на същата година българският премиер Бойко Борисов осигури разрешение на американската компания „Шеврон“ да търси природен газ на територията на страната. Почти веднага добре организирана кампания се опита да спре проучванията още преди да са започнали. Тя беше отчасти подхранвана и от приближени на партия „Атака“, една от няколкото крайнодесни партии, които Путин култивира в Европа. Нейният лидер Волен Сидеров заяви, че той никога не е получавал директно спонсориране от Москва.

По време на предсрочните избори в България през май 2013 г. руският президент имаше силна позиция. Не само това, руснаците вече инвестираха сериозно в България. „ВТБ Кепитъл“, инвестиционното крило на втората по големина държавна банка в Русия, отвори офис в София, поставяйки бивш български финансов министър и неговият брат на ръководни постове. „ВТБ Кепитъл“, която отказа да даде коментара си за тази статия, тогава имаше участие в купуването на дялове в множество фирми заедно с Корпоративна търговска банка (КТБ), известна като любимата банка на българските енергийни олигарси. ВТБ дори придоби 9,9% от собствеността на самата КТБ.

Самите избори в България се оказаха в полза на руския президент. Те създадоха несръчно коалиционно правителство между две проруски партии – социалистите и партията на етническите турци. И тъй като двете заедно не можеха да съставят мнозинство, те разчитаха на „Атака“ за създаването на кворум.

Министър-председател стана технократът Пламен Орешарски, който се видя притиснат между наклонената към Москва коалиция и растящият натиск от страна на Европейския съюз. През юли Алексей Милер, човекът, който Путин избра да ръководи „Газпром“, беше изпратен в България, където обеща да финансира с 3,1 млрд. евро строежа на „Южен поток“ в страната и се съгласи да стане спонсор на ЦСКА София, водещият столичен отбор в професионалния футбол.

Европа обаче също притискаше Орешарски. Европейската комисия започна разследване срещу Българския енергиен холдинг (БЕХ), който трябваше да е партньор на „Газпром“ в „Южен поток“.

Газопровод, който не е газопровод

На 4 април 2014 г., скоро след анексирането на Крим от Русия, българското правителство даде зелена светлина на проектозакон, който освобождава „Южен поток“ от редица регулации на ЕС. Законът беше подкрепен и от двете коалиционни партии, както и от „Атака“ и нейният лидер Волен Сидеров.

Законопроектът постигна този успех с лингвистична ловкост. Първоначалната българска част на „Южен поток“ всъщност няма да е газопровод, а по-скоро интерконектор. ЕС оспори предложените промени, а министри от опозицията поискаха да станат публични документи, свързани с проектозакона. Месец по-късно от тях стана ясно, че „Газпром“ и Кремъл са били директно замесени.

„Това е уникално нарушение на националната сигурност“, заяви Гроздан Караджов, депутат от Реформаторския блок.

Документите включваха и пасажи на чернови на законопроекти, предложени от дъщерно дружество на „Газпром“ и по-късно предадени на служители на енергийния сектор в България.

По-късно в интервю тогавашният енергиен министър Драгомир Стойнев нарече предложенията на „Газпром“ вид лобиране, настоявайки, че „никой не е диктувал условията“.

И въпреки че той беше дързък, не беше достатъчен само той. Черновата никога нямаше да стигне второ, финално гласуване в парламента, най-вече заради ескалиращият конфликт между Украйна и Русия.

На 6 юни американският посланик в България Марси Рийс предупреди български компании да не правят бизнес с фирми, свързани с Генадий Тимченко, приближен на Путин, който е в списъка със санкционирани от САЩ.

В началото на същия месец Европейската комисия предупреди България да спре работата си по потока, тъй като трябва да се разследва дали строителството на тръбата отговаря на изискванията на съюза. В отчаяна нужда за европейски средства министър-председателят спря строежа на газопровода, докато не получи пълното одобрение на ЕС.

Почти по същото време, неочаквана паника връхлетя вложителите в четвъртата по големина банка в страната. Мистериозно масово теглене на пари започна в КТБ, банката партньор на „ВТБ Кепитъл“.

Някои спекулации твърдяха, че „ВТБ Кепитъл“ ще се присъедини към други акционери и ще участва в оздравяването на банката, но след спирането на строежа от Пламен Орешарски, руската банка се е отказала да участва в спасяването.

Финалното развитие на казуса се случи на 1 декември, когато в изявление по време на визита в Турция, Путин обяви, че проектът „Южен поток“ е мъртъв. Той обвини Европа и, според съобщения на медиите в Турция, е казал, че му е „писнало от българи“.

След това германският канцлер Ангела Меркел, най-влиятелният лидер в Европа, направи предположение, че все пак газопроводът може да бъде построен. След срещата си с нея новият български премиер Бойко Борисов каза, че се чувства сигурен, че възраженията на ЕС могат да бъдат преодолени.

Но дори и да не са, според много дипломати Путин вече е осъществил целите си.

„Той спечели голяма победа като спря „Набуко“, коментира бивш американски дипломат, добавяйки, че целта на руския президент е да има влияние в колкото се може повее части на бившия Съветски съюз. /БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени за Как Путин изкова сделката за „Южен поток“