Инвеститорите предпочитат “двойно ирландско”

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

Ако седите на една маса с международни инвеститори и ги попитате дали ще пият узо, то със сигурност ще получите следния отговор: „Не, благодаря! Предпочитам двойно ирландско.“ Искам обаче да отбележа, че в този случай не става въпрос за огнена напитка. Под „двойно ирландско“ инвеститорите разбират специален данъчен режим в Ирландия, при който мултинационалните компании се възползват от ниските корпоративни данъци в страната, установявайки централите си там. Корпоративният данък в Ирландия е 12,5%. Това накара гиганти като „Епъл“ и „Гугъл“ да преместят регистрацията на централите си в Ирландия. За 2014 г. страната на келтите отбеляза най-висок ръст на икономиката си от всички европейски държави – 4,5%. За 2015 г. прогнозата на ЕК е, че икономическият ръст ще бъде в размер на 3,5%. Да, видно е, че „двойното ирландско“ е на мода сред инвеститорите през последната година и половина.

Започвам коментара си по този начин, тъй като Ирландия също попадна в ръцете на „тройката“ международни кредитори през 2010 г. по време на опус­тошителната ипотечна криза. Същата „тройка“, която в момента гърците обвиняват за безизходицата, в която са изпаднали. Ирландците обаче нито хленчеха,

нито поискаха опрощаване на държавните дългове

Единственото, което обещаха на инвеститорите, звучеше горе-долу по следния начин: „Издънихме се и съжаляваме. Дайте ни шанс и ще си върнем целия дълг до последното евро.“ В продължение на четири изключително трудни години за ирландския народ правителството не се поколеба да направи истинските реформи точно по програмата, която бе предписана и на гърците. Да, населението изстрада неимоверно, но ирландското правителство осъзна най-важното и то бе, че реформите не могат да станат за сметка на малките и средните предприятия, които са гръбнакът на икономиката. Безработицата спадна от 12,1% в началото на януари 2014 г. на 10% в началото на 2015 г. Със старта на кризата през 2010 г. само в рамките на една година над 165 000 ирландци напуснаха страната, търсейки препитание. На фона на населението, което е около 4,5 млн., това наистина е доста впечатляваща бройка. Пред камерите на Си Ен Би Си ирландският премиер Енда Кени каза следното: „Гърция може да се поучи от Ирландия. Видимо е, че ние се отнасяме с респект към гръцкия народ и разбираме трудностите му от хуманитарна гледна точка. Гърция имаше нужда от време и Европа даде нужното време на Гърция.“ Наистина ирландският премиер има правото и самочувствието да говори назидателно.

Реализираните бюджетни излишъци точно по начина, по който бяха и предписанията на „тройката“ спрямо Гърция, помогнаха на Ирландия да намали значително своето дългово бреме. В рамките на следващите две години то ще падне под нивото от 100% спрямо брутния продукт на страната. Да припомня само, че предварителните разчети за Гърция бяха за постигане на нивото от 120% спрямо брутния продукт, но до 2020 г. Говоря единствено и само ако бяха изпълнени предписанията на „тройката“.

Защо това е толкова важно?
Контролът върху държавните разходи е най-бързият начин една държава да възвърне загубеното доверие на инвеститорите. В началото на годината Ирландия успешно зае пари от капиталовите пазари за 30-годишен период при годишна лихва в размер на 2,088%. Сумата, която Ирландия взе, е в размер на 4 млрд. евро с падеж 2045 г., като интересът на инвеститорите надхвърли 11,2 млрд. евро. Това презаписване означава само едно – доверие. Според Дейвид Шнауц от Комерцбанк: „Ирландия предлага една солидна история на икономическо възстановяване. Не става въпрос единствено и само за пазарна конюнктура. Става въпрос и за подобряване на кредитния рейтинг и икономическо развитие, което значително надхвърля това на държавите, спадащи към периферна Европа.“ Също така той смята, че тези стойности на финансиране в момента не са достижими за държави с много по-добър кредитен рейтинг като Франция и Австрия.

Сумата, която набраха ирландците, директно бе използвана за погасяване на задълженията на страната към МВФ. В това действие може да бъде разчетено следното послание:

Вече не сме „спасена“ държава

а държава, в която инвеститорите ще се конкурират да инвестират.“ Ирландия е категорично доказателство, че твърдите мерки, които предписват МВФ, ЕЦБ и ЕК, нямат за цел да „заробят“ една държава членка, а единствено и само да помогнат за финансово-икономическото Ӝ възстановяване. Точно затова в Брюксел са „бесни“ на гръцките шикалкавения и на подмятанията на официални гръцки представители по отношение на Португалия и Испания.

Не е маловажен и фактът, че Ирландия нае най-голямата инвестиционна банка в САЩ – „Голдман Сакс“, за продажба на одържавената Алайд Айриш банк по време на финансовата криза. Като „бонус“ от „Голдман“ заявиха, че ще работят безплатно за подобряване имиджа на страната на международните капиталови пазари. Впрочем за това няма абсолютно никаква необходимост. Интересно е също така да се спомене и фактът, че по време на кризата един от най-големите майстори в търгуването на „проблемни активи“ в света Уилбър Рос

направи милиардна инвестиция

във втората по големина банка в Ирландия – Банк ъф Айрланд. Той продаде дяловото си участие впоследствие с колосална печалба, за да придобие дял в закъсалата гръцка Евробанк. Цената по придобиване на акциите бе три пъти по-висока, отколкото е текущата цена на акциите. Убеден съм, че към настоящия

момент той вече дълбоко съжалява

Може ли България да се поучи от двата примера с Гърция и Ирландия? На пръв поглед мнозина ще си кажат, че сравнението не е релевантно, тъй като и двете държави са членки на еврозоната. Да, но това изобщо не е така. От години в България се говори за реформи, но до ден днешен… само се говори. Точно това доведе до вече проблематичната бюджетна спирала, по която се движи страната от години, която всички знаят какво означава – растящи държавни дългове и спадащ кредитен рейтинг. От друга страна, келтските тигри ни показаха как при извършването на истински реформи само в рамките на четири години всичко може да изглежда коренно различно.

Да припомням ли какво означава реформа?

Това е такова управление на публичните системи, което ще намалява количествените и качествените дефицити. Нали вече всички разбраха какво означава дефицит? А какво е качествен дефицит? Това е начинът, по който се управляваше здравният сектор досега – все повече пари се наливат и все по-некачествени здравни услуги получаваме като цяло. В много отношения като размер и население България и Ирландия си приличат. Данъчните системи също, даже България е в по-добро положение. Какво трябва да се направи обаче, че след време инвеститорите да предпочетат „двойно препечена“ пред „двойно ирландско“, зависи от правилните политически решения. Аз лично не ги виждам.