Иън Бремер: Студена война няма и няма да има, но това не е добре

| от |

130205_ian_bremmer

Иън Бремер, президент на Eurasia Group и професор по глобални изследвания в Нюйоркския университет. Списание „Тайм“

Съществуват цели четири причини, поради които украинската криза не отговаря на определението за Студена война. Но това означава, че положението ще продължи да се влошава.

Откакто започна украинската криза, много западни политолози започнаха да твърдят, че ние се движим към нова Студена война. Преди няколко дни руският министър-председател Дмитрий Медведев изрази сходни опасения, заявявайки: „Ние бавно, но твърдо се движим към втора Студена война, която не е нужна на никого“.

Но аз съм готов да заявя напълно отговорно: случващото се не е Студена война и никога няма да прерасне в нея.

Студената война подразбира наличието на два блока, които със зъби и нокти се борят за нещо наистина значимо. Тази борба може да има само два изхода – без алтернативни варианти. Съществуват цели четири очевидни причини, по които украинската криза не отговаря и няма да отговаря на това определение.

Първо, европейците не подкрепят напълно американците. Те естествено ще се радват, ако Украйна се ориентира към Европа, но не са готови да воюват затова. Германците даже не поискаха да изгонят руснаците от като цяло символичната Г-8. Ако говорим за наистина значими неща, то Русия може да предложи търговия, банков сектор, индустрия, недвижимост, природен газ. Европейците за нищо на света няма да подкрепят сериозни санкции, защото не желаят да рискуват отношенията си с руснаците. Полша и Прибалтийските републики могат колкото си искат да призовават НАТО към по-решителни действия, но те са малцинство. Ако положението се влоши още повече, на САЩ ще им бъде трудно да получат европейска подкрепа.

Второ, китайците не подкрепят чак толкова много руснаците. Да, Путин по-миналата седмица тържествено подписа в Шанхай газов договор на стойност 400 милиарда долара. Но това не прави Русия и Китай политически съюзници. Китайците не подкрепиха руснаците в Съвета за сигурност на ООН за Украйна: те се въздържаха, което беше откровен шамар за Москва. Газовата сделка, над която се работеше в продължение на 10 години, беше сключена най-накрая, защото руснаците, отчайвайки се, се съгласиха на отстъпки. Китайците правят бизнес с всички и не отхвърлят никакви идеи. Украинската криза е много изгодна за тях, докато те стоят настрана – и именно така смятат да се държат и занапред.

Трето, руснаците не са чак толкова силни. През последните 25 години Русия беше в упадък – демографски, икономически, дипломатически, географски и военен. Темповете на икономически растеж остават ниски, а през тази година ще настъпи рецесия. Установяването на контрол над голяма част от украинската територия щеше да им струва скъпо. Трябва да добавим, че ако се огледаме и си зададем въпроса: какви съюзници има Русия, списъкът ще изглежда несериозно: съседи като Беларус, държави парии като Венецуела и отделни личности като Башар Асад и Едуард Сноудън. По-добре да не разчиташ на такива приятели. Следователно, ситуацията днес съвсем не е такава, каквато беше по време на Студената война. Русия може да мъти водата около себе си – в Украйна и Молдова, но това не означава, че тя е готова да нахлуе в страните-членки на НАТО /например, в Полша/. Сравненията с Хитлер и Судетите, което направиха Хилари Клинтън и принц Чарлз, са просто нелепи. Да, Путин може да не ни е приятен и да не харесваме какво прави. Вероятно, той не уважава човешките права. Но той не може да стане Хитлер – просто не му достига икономически потенциал.

Четвърто, – и това може би е най-важното – американците не се интересуват от тази криза. Украйна не ни вълнува. Президентът Барак Обама неотдавна каза, че Афганистан не е идеалната страна и ние не възнамеряваме да я правим такава. В това изречение „Афганистан“ спокойно може да бъде заменен с „Украйна“. Ние сме сърдити на руснаците и смятаме да усилим санкциите. Въпросът е в това, колко далеч сме готови да отидем? Казваме, че, според нас, украинските избори са преминали добре. При това в Крим нямаше никакви избори, а по-голямата част от избирателните секции в Донецк и Луганск бяха затворени заради руските опълченци. Лично аз не бих определил подобни избори като успешни – разбира се, ако вас ви вълнува териториалната цялост на Украйна. Ако тя не ви вълнува и вие просто искате да дадете отпор на руснаците, тогава има смисъл да хвалите подобно гласуване. Украйна не ни е съюзник и ние не сме готови сериозно да се застъпим за нея.

Следователно това, което виждаме, не е Студена война. Но това далеч не означава, че всичко е добре.

Същите тези характерни черти на положението, които правят невъзможна Студената война, означават, че обстановката ще се изостря. Кризи, като украинската и конфликтът в Сирия, не могат да се разрешат бързо. Трябва да добавим, че едни страни извличат от тях изгоди, оставайки настрана, а другите не смятат опасността за достатъчно сериозна, за да вземат мерки. В свят, в който няма глобален лидер и дори двама съперничещи си лидери в лицето на САЩ и Русия – подобни конфликти ще се разрастват по-силно и ще тлеят по-дълго, отколкото преди. Освен това, те ще продължат да се множат, защото много малко страни са готови да им се противопоставят.

 
 
Коментарите са изключени за Иън Бремер: Студена война няма и няма да има, но това не е добре