shareit

И моята майка също

| от |

Александър Николов

Това е нещо като отговор на нещо като статия, което уважаван от мен вестник, превърнал се в сайт, публикува в раздела си анализи. Няма да го цитирам, защото съм ядосан. Ядосан, че медия, която аз лично сравнявам с FT, публикува текст достоен за Афера.бг. Достатъчно шум се вдигна из социалните мрежи, така че със сигурност сте срещнали въпросното нещо.

Та аз непатриота, учил в чужбина (щото ме приеха, щото го мога и щото го искам), напуснал родината си… Хм. Тук май трябва да кажа, че леко съм роден в Атина, защото родителите ми са се намирали там по разни причини по времето, в което съм се появил. Майката на майка ми е гъркиня, но живя дълги години в България, обичаше я много и там е погребана. Обичаше да казва на шега „Какви българи сте, аз обичам България повече от вас…“. Майката на баща ми по ирония на съдбата прекара последните си години не в родния Благоевград, а в Атина и се пошегува за последно „Аз ще възстановя баланса на надгробните плочи“. Майка ми и баща ми отидоха в Гърция, защото фирмата на баща ми по-лесно работи в Германия от Атина, отколкото от KLETA MAJKA BALGARIQ. Опитах се да преброя роднините си и мога да изредя една дузина страни по света, където са най-близките такива. Канада, САЩ, Италия, Испания. Сестра ми наскоро се предаде като последния мохикан и се установи в Чехия.

И тъй като заминах за френско, малко след като нашите се преместиха в Гърция, така и не получих сарми и сушеница. И не съжалявам. Имаше период, в който се прибирах до София 2 пъти месечно (Жалко, че Sky Europe фалира) и нямам спомен да съм мъкнал куфари с лютеница и луканки. Не ми е жал и за тебеширеноподобната смес, която наричате българско саламурено сирене, но нямам против да се гордеете с него.

Дали съм мил чинии? Още ми се случва у дома. Небългарската ми съпруга ме тероризира, за да покаже превъзходството на своята нация над българската… Но ако ми се наложи по-скоро бих отишъл да мия чинии за 1500 евро, отколкото да пиша „статии“ за миенето на чинии за 500 лева. Всъщност има много по-гадни работи от миенето на чинии. Като малък съм помагал на роднини, които за кратко се опитваха да работят в хотелиерския бизнес и мога да кажа, че миенето на чинии е далеч по-лесно и приятно от далеч по-престижни професии… Но ние българите сме над тези неща. Ние сме мениджъри по рождение, ако ще да е мениджър каси в кварталния магазин.

Майките това, майките онова. С майка ми сме в страхотни отношения, когато сме на хиляди километри и в постоянен конфликт прекараме ли повече от час на едно място. Признавам си, че за моите 32 години не сме живели много под един покрив, което за българския стандарт да живееш при мама и тате до 40-я си рожден ден си е направо престъпление. (Тук се извинявам за обобщението, но е статистически факт, че българите и италианците най-късно пускат полата на мама, а статистиката има едно лошо нещо – обобщава).

Като обобщение: За мен има два вида хора. Такива, които вървят напред (независимо дали става въпрос за преместване от малкия в големия град, от една в друга държава или от една работа на друга) и такива, чиято мечта е да си намерят тиха службица, може и да не се плаща много, важното е да не се работи кой знае колко и да има за хляб и ракия… Аз съм от първите. И моята майка също. И тя праща поздрави на автора и майка му.

 
 
Коментарите са изключени за И моята майка също