Халифатът поставя на изпитание идеята за държавност

Джо Бойл, Би Би Си

Самолети, бомби и командоси са на предната линия в битката срещу Ислямска държава /ИД/, но сред първопричините на решаващата битка на идеи проблем създава един от най-големите въпроси в международния живот: какво точно е държава?

Всеки политик, експерт и коментатор са единни за едно нещо – ИД не е държава. Ислямска държава, казват те, е терористична организация.

Позицията е достатъчно ясна. Екстремисти от ИД обезглавяват хора и се записват на видео. Претърсват и опустошават села и градове. Убивали са или заплашват със смърт всеки, който противоречи на тяхното тълкувание на исляма. Те откраднаха територия от Ирак и Сирия. Въобще не става дума, че ще се доберат до членство в ООН или да бъдат приети в някоя друга международна организация.

Следователно американски самолети могат да бомбардират екстремисти от ИД без да нарушават един от основните принципи на международното право, записан в устава на ООН: „Всички членове трябва да се въздържат в международните си отношения от заплахата или използването на сила срещу териториалния интегритет или политическата независимост, на която и да е държава“. Това, в някаква степен, е проблем за действията срещу ИД. Не може да бомбардираш къс земя, без някой да те обвини в нападение срещу „неговия териториален интегритет или политическа независимост“.

Как се става държава?

За да се сдобие с членство в ООН страната кандидат първо трябва да получи подкрепата на Съвета за сигурност, после и на 2/3 от Общото събрание.

За да бъдат признати, ако не успеят в ООН, страните кандидатки могат да бъдат признати от възможно най-големия брой други държави и да заработят като де факто държава.

А ако имат съвсем малко приятели, държавите кандидати могат да започнат да въртят делови отношения – политическото признаване може да дойде по-късно, а може и въобще да не стане необходимо.

Сегашното правителство в Ирак официално поиска помощ за битката срещу ИД. Това дава силно оправдание за бомбардировките срещу ИД в Ирак, поради което те могат да бъдат защитени и в правен, и в политически смисъл.

Но положението със Сирия не е такова. Башар Асад си е президент на Сирия и Сирия продължава да е суверенна държава. Асад не е искал помощ, нито се е съгласил с въздушните удари. Въпреки това американският президент Барак Обама наскоро каза: „Ние се свързахме със сирийския режим, за да ги информираме, че когато действаме срещу ИД в тяхното въздушно пространство, твърдо ги съветваме да не ни преследват. Но извън това няма очаквания по какъвто и да е начин да влезем в съюз с Асад. Той не е заслужаваща доверие личност в страната.“

Сирия се радва на всички официални атрибути на държавността. Но САЩ и техните съюзници не са убедени в легитимността на нейното правителство. Това е достатъчно основание да бъдат пренебрегнати ключовите й суверенни права, и на практика тя да бъде поставена в положението на не-държава.

Западноевропейските страни, включително Великобритания, не взимат участие в бомбардировките по цели в Сирия, макар че те са част от воюващата с ИД коалиция.

Възможно е да се каже, че в контекста на тази история има три различни концепции за държавността.

Сирия. Член на ООН с утвърдени граници, частичен контрол върху територията, не харесвано от Запада правителство, което очевидно няма правото да защитава територията си.

Ирак. Член на ООН с утвърдени граници, частичен контрол върху територията, фаворизирано от Запада правителство, което е в състояние да събере помощ за защита на територията си.

ИД. Едностранно обявен халифат, без членство в ООН, няма определени граници, частичен контрол върху територията, правителство без международно признание, нямащо право да защитава територията си.

Твърденията на ИД не се радват на подкрепа от страна на държави, но това показва, че няма универсално приета дефиниция на държавността. Поставете въпроса „Какво е държава?“ пред политик, правист, социолог и икономист и ще получите четири различни отговора.

Това държави ли са?

Косово. Обявява независимост от Сърбия през 2008 г. след период на управление от страна на ООН. Признато от над 100 страни. Пътят към членство в ООН блокиран от Русия.

Палестински територии. ООП обяви независимостта им през 1988 г. В момента са представени в ООН като „наблюдател, който не е държава член“. Признати от над 100 държави, но без членовете на Съвета за сигурност Великобритания, САЩ и Франция.

Абхазия. Отцепила се от Грузия през 1999 г. Призната от Русия и още три държави. Зависи от икономическата подкрепа на Русия.

Сомалия. Пълноправен член на ООН. Широко признато, но не функциониращо централно правителство. Няколко региона обявиха независимост.

В законите, например, през 30-те години на миналия век беше направен опит за избистряне на същността на държавността в един договор – Конвенцията от Монтевидео. В нея се изреждат четири качества, които трябва да има държавата:

1. Постоянно население.

2. Определена територия.

3. Правителство.

4. Капацитет да влезе в отношения с други държави.

От голямо значение е, че тази конвенция се опитва да окове политиците, постановявайки: „Политическото съществуване на държавата е независимо от признаването от други страни“.

В Конвенцията от Монтевидео има много малко, което ясно би отрекло държавността на ИД или на която и да е друга насилническа група, способна да завземе територия и да подчини населението. Конвенцията просто няма морално измерение.

Но ИД, както вече казахме по-горе, не е оценявана като държава. Как може да й бъде отказано признаване? Не чрез позоваване на каквото и да е правно правило, а чрез позоваване на моралния императив, че насилието и терорът не могат да бъдат награждавани. Политиката осигурява моралността – и субективизма – отсъстващи от правото.

Въпреки това моралното измерение по никакъв начин не е универсално.

Да вземем за пример само Северна Корея, една страна, която затваря хиляди хора по подозрение за нелоялност, често заплашвайки с ядрена война и позволяваща на милиони да гладуват поради недостиг на храни. В момента американски дипломати търкат раменете си със свои севернокорейски колеги из коридорите на властта от Ню Йорк до Женева. За всички практически нужди Северна Корея е държава.

Обратно, Тайван от три десетилетия се радва на благоденствие при управление от избирани правителства, придържайки се към международни договори и уважава правата на гражданите си. Тайван не е член на ООН и е признат от твърде ограничен брой държави. Евфемистично е определян като „островът“. На спортни събития не може дори да бъде използвано името Тайван.

На всеки пример съществува същият по сила, но с обратен знак контрапример. Вместо в хармонична международна общност с определени правила за членство, ние съществуваме по-скоро в смесица от общности, изпълняващи с различна степен на успех все по-променливи стандарти за включване.

Военната битка срещу ИД е разхвърляна, смъртоносна и ужасяваща за тези, които са директно засегнати от нея. Сблъсъкът на идеи, като сравнение, е благовъзпитан, но той до голяма степен заличи митът за универсална идея за държавност. Последствията от това вероятно ще бъдат изпитани от поколенията, които идват. /БГНЕС