CSI: Враца

„Повече от всеки съжалявам, като има убийства, но това го има във всички държави по света. Вие гледате сериали всеки ден, по действителен случай, особено „От местопрестъплението: Маями“, така че не е нещо, което се случва само в България“.

Бойко Борисов, министър-председател на България

Това не се случва в сериалите и дори и там не убиват за един клаксон.

Там убиецът винаги има мотив или престъплението е непредумишлено, без свидетели, и най-важното – накрая винаги има по един Хорейшио, който намира лошите.

Вчера във Враца загина 18-годишен младеж, защото свирнал с клаксона си на двама бабаити, разхождащи се по пътното платно.

Самата идея е немислима – убийство посред бял ден на оживено място, с минувачи, хора, автомобили. Убитото момче не носи оръжие, не скача на бой, не си „го търси сам”.

„Това е случай, който за съжаление е ежедневие във Враца”, казва кметът Калин Каменов.

Гледайте Враца и мислете за цяла България.

Истината е, че такива случаи вероятно са ежедневие и за други градове в страната, в които местните бабаити имат повече власт от цялата държавна власт. В които дори кметът е заплашван от „местните велможи”. На тези места престъпникът се чувства всесилен, а полицията не просто не е ръководена от Хорейшио, но и често следва други, извън законови правила. Затова и никой не й вярва.

На такива места, когато бабаитите излязат с железен бокс и започнат да бият, всички навеждат глави. Най-много да извадят телефона, за да снимат.

Това се случва, защото всички са вдигнали ръце и им пука за другия с едно ниво по-малко от допустимото. Защото въпросът за личното оцеляване е първостепенна грижа, когато то не изглежда подсигурено на национално ниво. Живеем в държавата на местните бабаити– в която всеки батка с мускули и татуировки може безнаказано да извади бокса на улицата.

Докато „тука е тъй”, такива случаи ще бъдат ежедневие не само във Враца и всички мълчаливо ще ставаме съучастници.