shareit

Балканите в режим на очакване

| от |

Кристиан Гейниц, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“

Вниманието на балканците е насочено към политиката, което затруднява правенето на бизнес. Елитите са патологично силни, а институциите са патологично слаби. Населението още не се е оправило от войните, а недоверието не е изчезнало. Това пречи на интеграцията, от която така отчайващо се нуждае региона.

Наскоро Косово отпразнува 7-та годишнина от провъзгласяването на своята независимост от Сърбия, но малцина са с празнично настроение в най-младата балканска държава. Вместо да отидат на рождения ден на своята родина, те бързат да я напуснат и заминат за чужбина. 18 хиляди косовари, които са пристигнали в Германия през последните месеци, представляват 1% от населението на страната. Всички обяснения, свързани с тяхната имиграция са прекалено недостатъчни. Според ООН основната причина е бедността, но това не е нова причина.

Не е удовлетворително и обяснението, според които масовото бягство на косоварите, е свързано със слуховете, че в Германия към тях ще се отнасят по-добре. Още повече, че сред бежанците има голям брой представители на средната класа, които са добре информирани. Като причина се посочва и поскъпването на швейцарския франк.

Вероятно, съществуват няколко причини за масовото напускане, които са обединени под един знаменател: разочарованието от положението в Косово. След юнските избори се появиха надежди за подобряване на ситуацията и мнозина се надяваха, че ще има промени, защото управляващата партия загуби мнозинство в парламента. Но предишните управници си останаха на власт. Именно средната класа се надяваше, че ще бъде сложен край на шуробаджанащината и ще се появят по-добри перспективи. Тези мечти са разрушени, затова мнозина разочаровали се емигрират.

Де факто Косово е стабилна държава, която не е заплашена, по тази причина те нямат почти никакви шансове да получат съответния статут на бежанци. Това се отнася и за останалите държави от Западните Балкани – Сърбия, Черна гора, Македония и Босна и Херцеговина. Тук говорим за „стабилни“ само от политическа гледна точка страни, но по жизнен стандарт те не са такива. Доходът на глава от населението в Косово е 23% от средния показател в ЕС. Дори България, която е на опашката в ЕС, се е добрала до 48%, а в Хърватия и Словения пози показател съответно е 61% и 85%.

Недоверието пречи на интеграцията

От всичко казано до тук следват два извода. Първо, членството в ЕС, както и преди обещава по-висок стандарт на живот и по тази причина остава привлекателно. Трябва да отбележим, че Русия и Китай също предлагат сътрудничество, но те са смятани за прекалено непредсказуеми и егоистични, за да предложат истинска алтернатива на ЕС начело с такъв авторитетен лидер, какъвто е Германия. Европа остава главен ориентир за балканските народи и за това свидетелства настоящия поток от заминаващи. Ситуацията може да бъде описана, перифразирайки девиза, който беше популярен в навечерието на обединението на страната през 1990 г.: „Ще дойде ЕС, ние ще останем. Ако не, тогава ние ще отидем при него“.

Второ, в момента цялото внимание в региона е насочено към политиката, което затруднява икономиката. Дискурсът е обърнат към миналото, властите стабилно държат властта, елитите са патологично силни, а институциите са патологично слаби. Населението още не се е оправило от последиците на войните. Недоверието не е изчезнало, то пречи на интеграцията, от която така отчайващо се нуждае региона. За всичко посочено се харчат много сили отвън, които биха могли да се насочат за развитието на икономиката.

И в това Косово също може да служи за пример. В малката държавица работят Мисията на ЕС /ЕУЛЕКС/, миротворческата мисия на ООН /КФОР/, а също така и Мисията на ООН по въпросите на временната администрацията /ЮНМИК/ – въпреки самоуправлението, предвидено след провъзгласяването на независимостта през февруари 2008 г. Само Мисията на ООН струва 43 милиона долара годишно – това е равно на 12% от износа на стоки от Косово. За Мисията на ЕС работят 2000 души – или казано с други думи – в Прищина е концентрирана най-голямата група от бюрократи на Евросъюза извън Брюксел.

Целта е първо политическа стабилност и едва след това икономическа.

Заради сблъсъците между албанци и сърби, заради слабите институции в най-младата европейска държава подобно присъствие в някаква степен е оправдано. Но чужденците трябва да си зададат въпроса дали не се решават политически задачи за сметка на икономическото развитие.

От политическа гледна точка, Косово е европейска държава в процес на формиране, а от икономическа – развиваща се страна. Обемът на ежегодна финансова помощ за Косово достига 600 милиона долара. Това е една десета част от БВП. Това, което можем да кажем за Косово е валидно и за останалите страни от Югоизточна Европа. Проблемът с бедността в региона може да бъде решен, само ако бъдат използвани ефективно материалните средства и човешките ресурси. Например, в сферата на образованието или за развитието на малкия и среден бизнес.

Държавният апарат не трябва да се раздува, което кара младите да търсят своето щастие преди всичко в областта на безполезната бюрокрация. Ако преобразованията не успеят, тогава и занапред косоварите ще „гласуват с краката си“. /БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени за Балканите в режим на очакване