Аз ям месо

| от | |

Антония Антонова, binar.bg

Подобно на повечето хора в България съм расла в двор със свободни кокошки, които са били клани спорадично, след което са тичали обезглавени наоколо, шуртяла е кръв, а падналите им глави са повтаряли „ко-ко-ко“ в апогея на някакъв, навярно научно обясним, постмортален рефлекс. Трупове на прасета, очи на зайци навред.

Такъв е животът, когато не си купуваш пържолата от магазина, а искаш да е с ясен произход. Както напоследък е актуално.

Така или иначе, никога не съм държала особено на месото. И до ден днешен не посягам твърде често към мръвката. Интересно е, че така и не срещнах човек, който да ме кара да се чувствам виновна заради това си решение. Да ми натяква как е правилно да се храня, да ме заставя да изям това или онова кебапче, ако в даден момент не желая да го направя.

Е… Може би само лелките в столовата в предучилищната ме караха да ям пилето с дебелата кожа, а аз не исках и ми беше зле. Но в по-осъзнатите ми години нямам подобен горчив опит. Обикновено даже хората са щастливи, че остава повече месо за тях.

Нямам нищо против това човек да яде или да не яде месо, яйца, маруля, ряпа. Ноктите си, чия, глухарчета. Ето защо приемам принципния подход към храната от страна на хората, на които им е мъчно за животните и не искат да ги консумират физически. Или пък им е непривично да се хранят с нещо, което някога се е движило, имало е душа и е можело да го погалиш. С някой. Разбирам това.

Познавам страхотни хора, които ядат месо и страхотни хора, които не ядат месо. И в двата случая те не натрапват на останалите житейската си философия, не се вживяват в ролята на месии и не се държат, сякаш ти си е*ати боклукът.

Все по-често обаче се срещат отказали се от животинската плът хора, които полагат максимални усиля да изтъкнат начина, по който се хранят и да ти го наложат като правилен. Нима не ви се е случвало да отопите лютеница с кюфте на публично място и отнякъде да се появи някой със суров, назидателен поглед, който набързо да ви дръпне една лекция за това какъв изрод е човекът-мършояд? А колко по-миролюбиво и готино е да не ядеш месо, макар и от време на време да изпадаш в „невинни“ агресивни изблици срещу хора, спонтанно напазарували си кайма за вечеря.

– Ядеш бебето на овцата! При това на голям християнски празник!!! Как ще се почувстваш, ако някой изяде ТВОЕТО бебе???!??!?!?

Не е въпросът с какво се храниш. Това, поне засега, е личен избор. Въпросът е дали го правиш заради себе си, или за да си по-различен от простосмъртните, „зли и прости“ хора, които не се хранят с това, с което ти. За да лепиш етикети и да раздаваш присъди. И да се чувстваш, поне с нещо в тоя живот, значим и прав.

Добре. Нека приемем, че неядящият месо човек е прав. Да приемем, че по презумпция сме тревопасни и това е супер за нас. Че месото е отрова и ще умрем сега, ако го изядем.

Но как е правилно да лансираш своята спасителна проповед? Чрез обвинения, критики и всяване на чувство за вина у околните? Чрез самоизтъкване колко си велик и мъдър, а другите колко са зле? Това е поведение, което се наблюдава непрекъснато в социалната мрежа. Не съм убедена дали и как работи. Ако наистина искаш да помогнеш според вярванията си, поне бъди по-френдли настроен. Джизъс е обичал всички.

Кажи каквото искаш по нормален начин. Не си поствай снимки на одрани зайци по стените и надпис с главни букви в ярко червено „СЛЕДВАЩИЯТ СИ ТИ!!!“. Това само ме провокира да си постна снимка на печен заек с картофи и бира за вечеря.

Въпрос на вкус и на избор, разбира се. Нали така беше? Нека всеки има право на това. Защото да нападаш човек за това, че се храни с месо, е същото като да си злата лелка в училищната столова, която следи кой ще си изяде мазното пилешко бутче. Така де… Грубо е. И не особено хуманно.

Парадоксално е, че повечето проповядващи неяденето на месни продукти хора го правят по видимо агресивен начин, както в мрежата, така и на живо, а едновременно с това твърдят, че месоядството е проява на агресия и е важно да сме в мир със света, всичко живо и себе си непрекъснато. В следващия момент споменаваш някъде с най-чистия си и любовен глас каква невероятна лазаня с телешко си сготвил снощи и получаваш снизходителни подмятания, злобни коментари и прорязващи погледи на неодобрение…

 
 
Коментарите са изключени за Аз ям месо