Ан Епълбаум: Сблъсъкът на източните и западните ценности в ЕС

| от |

655-402-an-epylbaum

Ан Епълбаум е американска журналистка от полски произход, съпруга на полския външен министър Радослав Шикорски. „Вашингтон пост“

При всички положения това събитие се превърна във водораздел, безусловна победа за Европа.

На 25 май Петро Порошенко победи на първия тур от президентските избори в Украйна. Той спечели повече от 55% от гласовете – и украинците бяха наясно, кого избират. По време на своята предизборна кампания Порошенко се обяви за интеграция на Украйна в европейските организации. След победата си той потвърди своите намерения да постигне тази цел. Украйна се намира на ръба на финансова катастрофа и се бори с фактическо нахлуване: добре въоръжени чеченски войници вече пристигнаха в източните части на страната, за да окажат помощ на проруските опълченци. Въпреки това в своята реч, която той произнесе след обявяването на резултатите от гласуването, Порошенко заяви, че не желае само да „сложи край на войната, да сложи край на хаоса“, но и да „донесе европейските ценности“ в своята страна.

Преди 25 години, на 4 юни 1989 се проведоха още едни избори, но този път в Полша, които също се превърнаха във важно събитие и безусловна победа за Европа. Въпреки че те бяха частично фалшифицирани, всички места в парламента, за които се разрази честна битка, бяха спечелени от демократичната опозиция. Последният опит на Комунистическата партия да си осигури легитимност претърпя поражение: за пръв път от приключването на Втората световна война /1939-1945/ на власт в страната дойде некомунистическо правителство.

Също сблъсквайки се с финансова катастрофа – за щастие не бяха заплашени от чуждестранна интервенция – поляците бяха водени от същите мотиви, които водят днес украинците. Ако през 1989 г. бяхте попитали поляците в каква страна искат да живеят, вие щяхте да чуете следния отговор: „В нормална“. „Нормална“ значи европейска. Поляците искаха да видят в своята родина европейска демокрация, европейски капитализъм и в крайна сметка европейско процъфтяване. Те не искаха алтернативни модели и не се опитваха да намерят „трети път“ между Изтока и Запада. Те не искаха да се превръщат в Украйна, плаваща в неизвестна посока в постсъветското пространство. Поляците искаха да приличат на Великобритания, Франция или Германия.

Четвърт век по-късно те почти са постигнали това. Нито Полша, нито която и да било друга посткомунистическа страна не са постигнали богатството и процъфтяването, на което се радват техните западни съседи – за да се избавят от наследството на комунизма ще им е необходимо още много време – но те вече имат съпоставими политически системи, сходни икономики и идентично осигуряване на сигурност по границите. Във всеки случай те живеят днес по-добре, отколкото през 1989 г.

Украйна също иска да постигне това. Полша вече е в състава на Европейския съюз. А как стоят нещата при останалите нации, които бяха обозначавани по-рано с термина Западна Европа? Повечето от тях искат да излязат от Европа.

В същия този ден, когато украинците гласуваха за „европейските ценности“ – точно преди четвърт век за тези „европейски ценности“ гласуваха и поляците – още едни избори изведоха на преден план необичайно враждебно настроена група антиевропейци. Милиони френски граждани гласуваха за Националния фронт, антиевропейска партия с антисемитски корени, позволявайки й да спечели изборите за Европейски парламент във Франция. Няколко дни по-рано милиони британски избиратели гласуваха за Партията на независимостта, още една антиевропейска политическа сила, начело с харизматичния лидер Найджъл Фараж. Върхушката на тази партия е странна коалиция от мошеници, ексцентрици и откровени расисти. Датските, холандските, австрийските и унгарските избиратели изпратиха в ЕП кандидати със сходни възгледи, така че сега те ще могат да формират пълноценна крайнодясна коалиция.

Лидерите на тези две партии не само отхвърлят „европейските ценности“, но и изразяват своята солидарност с човек, символ на всичко, от което искат да се отърват поляците и украинците. По време на своето посещение в Москва лидерът на Националния фронт Марин Льо Пен изрази своето възхищение от „патриотизма“ на руския президент Владимир Путин. Фараж също определи Путин като световен лидер, от който най-много се възхищава. И Льо Пен, и Фараж не са сами в своето преклонение към руския „модел“ – корупцията, манипулация на медии, неуважение към границите и върховенството на закона. С други думи европейското крайнодясно крило решително иска да постигне това, което Украйна така решително иска да избегне.

Има много обяснения за тази тенденция. Да, французите и британците протестираха срещу неефективността на своите партии. Да, ЕП със своя безжизнен мандат и прекомерни разходи престана да бъде институция, с която се съобразяват. Да, изборите в ЕП често се превръщаха в инструмент за протестен вот. И никой няма да спори, че през последните няколко години Европейският съюз прие много погрешни решения, включително решението за създаването на валутен съюз, което унищожи икономиките на някои от неговите членове.

Вероятно има още едно обяснение за тази тенденция, което не се крие на повърхността. Тези, които нямат демокрация, стабилност и „европейски ценности“ много искат да ги имат. А тези, които ги имат с времето престават да ги ценят – вероятно те не са способни да ги оценят. Джон Адамс е написал веднъж, че „няма демокрация, която да се е самоубила“. Днес навярно сме много по-близо до това, отколкото си мислим. Някои европейци вече са взели в ръка отровата. Въпросът е дали останалите страни ще им попречат да изпият смъртоносната доза.

 
 
Коментарите са изключени за Ан Епълбаум: Сблъсъкът на източните и западните ценности в ЕС