shareit

“Кралицата на Шотландия“: филмът, който последва съдбата на главната си героиня

| от |

През 1561 г. овдовялата наскоро кралица Мери се завръща от Франция в Шотландия с претенции за законно право на трона над Англия. По това време на него седи един от най-известните английски монарси в историята – кралица Елизабет I. Мери е едва 18-годишна, а Елизабет е на 28.

Следващите 25 години преминават в непрестанна борба между двете полусестри в опит както да надделеят една над друга, така и над своите приближени, които умишлено подклаждат неразбирателството помежду им. Въпреки опитите си да защити Шотландия и да застане начело, Мери се проваля и през 1587 г. кралица Елизабет I подписва смъртната й присъда.

По някаква неведома ирония, подобна е съдбата и на новия филм „Кралицата на Шотландия“ на режисьора Джоузи Рурк, чиято премиера в България ще бъде на 25 януари. Също както своята главна героиня, която в продължение на 25 години води битка за трона и накрая бива екзекутирана, така и филмът се опитва в продължение на 2 часа да покори зрителите, но накрая се проваля и оставя неприятна горчивина, заради множеството нереализирани ползи, които по начало са заложени в продукцията.

MARY QUEEN OF SCOTS

Биографичната драма, разказваща за съперничеството между кралица Мери и кралица Елизабет, в чиито роли влизат Сърша Ронан и Марго Роби, беше силно очакваните филми на 2018 г. по ред причини. Елизабетинската епоха и до днес остава един от най-ярките периоди в историята на Великобритания и продължава да бъде пресъздаван на малкия и големия екран. Кралица Мери и кралица Елизабет са почти митологизирани фигури, чиито ореоли излизат далеч от полето на историческите трудове. Две млади актриси, номинирани за „Оскар“, предприемат сериозни предизвикателства (особено Марго Роби, която вече е в една категория с величия като Бети Дейвид, Кейт Бланшет и Джуди Денч, и трите играли Елизабет през годините).

„Кралицата на Шотландия“ беше поредното заглавие с претенциите за филм с епически пропорции. Но подобен проект изисква редица фактори, за да е успешно. За огромно съжаление на зрителите и най-вече на актрисите в главните роли, редица от тези фактори липсват. А резултатът са 2 протяжни часа, през които впечатление прави само визуалното оформление на филма – костюми, грим и декор.

Основата на филма е биографичният роман „Queen of Scots: The True Life of Mary Stuart“ на Джон Гай, адаптиран от Бо Уилимън („House of Cards“, „The First“).

4371292437_maryqueenofscots_675579

„Кралицата на Шотландия“ се проваля най-вече в това да адаптира една история, изискваща 4-часов кино епос, в рамките на 2 часа. От там се активира ефектът на доминото, от който страдат други два основни компонента – режисура и актьорска игра. Целта на сценария сякаш е била да разкаже колкото се може повече и да засегне възможно най-много пластове. Веднъж имаме историческите събития, в които участват десетки хора от Англия и Шотландия. Това включва бунтове, войни, интриги, политически заговори – все неща, които не могат да бъдат разказани накратко сами по себе си. После са личните драми на всяка от двете кралици. А след това идва и сложната природа на конфликта между двете, който разбираме, че е много остър, но така и не прозираме причината. В адаптацията на Уилимън са събрани прекалено много пластове, действието препуска през определени събития, минава по повърхността и не успява да проникне дълбоко в персонажите на двете най-важни фигури – Мери и Елизабет. Заради опитите да се покрият толкова много теми, накрая двете жени остават бледи и неясни за зрителя, който не е запознат с историята, и се губят в посредственото ниво на филма.

Заслугата за слабостите на „Кралицата на Шотландия“ си поделят най-вече Уилимън и Джоузи Рурк, която е известна предимно с работата си в театъра. Театралните похвати на филма може и да имат за цел да разкрият вътрешните светове на Мери и Елизабет, но ефектът напълно се губи и се отразява в постоянна промяна в заряда на филма. В едната сцена той се покачва до горната граница, защото виждаме ожесточена битка, след което следва лиричен момент, в който на преден фон е нечия битова драма, породена от неизпълнени брачни задължения. На моменти зрителят има чувството, че целта на този филм е да покаже как епичното холивудско кино може да се заснеме с похвати от европейско кино.

Mary Queen Of Scots

Наравно с това, самоцелните режисьорски решения (като сцената между Мери и Елизабет с онези бели платове), ненужното разтегляне на ключови момент (може би, за да се засили напрежението, но на практика се случва обратното), и бледите очертания на главните образи правят конфликта между Елизабет и Мери да изглежда като обикновена махленска свада, причинена от накърнено женско его. За онези, които са запознати с историята, е ясно, че тук става въпрос за два характера, отдавна загубили човешкото в себе си, превърнали се много повече във владетели, отколкото в хора. Кралиците са същества, чийто единствен курс е към по-голямата власт. Но от филма това така и не става ясно, защото няколко сълзи по лицето на Марго Роби не са достатъчни или пък са толкова буквални като решение, че зрителят губи всякакъв интерес да дълбае в персонажа й.

Предвид всичко това, не можем да очакваме Сърша Ронан и Марго Роби да спасят филма. Двете нямат основата в сценария, на която да развият персонажите си. Изпълненията им са добри, но нищо повече от това. Тези кралици едва ли ще се наредят до Джуди Денч, Кейт Бланшет и Бети Дейвис. Марго Роби просто не получава възможността да играе нещо различно от страдаща кралица, която се опитва да запази самообладание, но същевременно плаче като малко дете. Що се отнася до актьорския състав, той изцяло се крепи на раменете на двете актриси. Останалата част актьори във важни за историята персонажи, нямат мащаба да изнесат ролите на гърба си.

010

„Кралицата на Шотландия“ е от онзи тип истории, които изискват да бъдат грандомански направени. С пищни декори, внушителни кадри, звезден актьорски състав, режисьор, който не се колебае, силен сценарии, ефекти, музика… абсолютно всичко, необходимо за един епос. Защото големите истории могат да бъдат побрани само в големите филми. Проектът на Джоузи Рурк обаче така и не може да реши какъв иска да бъде – голям или не. Няма лошо да е второто, дори би било интересно да видим какво ще излезе от това. Но в никакъв случай не може да е и двете. Резултатът е само това, което сполетява Мария Стюарт… и след това чуваме глух удар в земята, който ще отзвучи, но няма да остави следа в историята на киното, каквато Елизабетинската епоха заслужава.

„Кралицата на Шотландия“ е в кината у нас от 25 януари.

 
 
Коментарите са изключени за “Кралицата на Шотландия“: филмът, който последва съдбата на главната си героиня