"Лунна светлина" (Moonlight, 2016)
Няма за задълбаваме много в този филм. Още ни държи влага от него и знаем, че е най-добрият филм на миналата година. Бари Дженкинс е отличен режисьор, а Махаршала Али напълно заслужено отнесе Оскара за най-добра поддържаща роля. Филмът е не само първият ЛГБТИ филм с изцяло афроамерикански актьорски състав, но и първият филм изобщо. Продукция, която разбива всякакви стереотипи относно афроамериканската раса в Америка, показва борбата на един млад мъж в търсене на неговата собствена идентичност и, не на последно място, това е доказателство, че не всички сюжети за цветнокожи се свеждат до ограничените права през определени епохи.

Un chant d'amour, 1950
Този френски филм е единственият на известния писател Жан Жене. Създаден е през далечната 1950 г. и един от първите, които изследват по такъв открито еротичен начин отношенията между хора от еднакъв пол. Лентата е дълга само 26 минути и в нея няма реч. Героите са трима - двама затворници, които ги дели стена с малка пролука и надзирател воайор, който редовно ги наблюдава. Култовата сцена, в която единият затворник пуши цигара и изпуска дима през дупката, за да може другият да го улови с устата си, и до днес остава сред най-еротичните сцени в този жанр. Както всичко дръзко, и този филм дълги години след създаването си е забранен за показ. Днес обаче славата му е международно призната и той бележи рекордно висок рейтинг.

"Време за раздяла" (Le temps qui reste, 2005)
Франсоа Озон достигна своя връх в кариерата си с този филм. "Време за раздяла" си остава едно от най-добрите му неща. Историята и нейната реализация са оригинални, а ретроспекциите няма как да не ви въздействат. Ромен (Мелвил Попо) е млад мъж, който е диагностициран с рак. Няма какво да направи, освен да чака. Как можеш да направиш остатъка от дните си смислен, когато знаеш, че краят е толкова близо? Като Ромен...

"Милк" (Milk. 2008)
Филм, който в контекста на днешния ден няма как да подминем. Не само заради тематиката, а защото когато говорим за правата и тяхната защита, основният носител е законът. Законът, който се създава от политиците. И докато всеки може свободно да бъде, какъвто пожелае на улицата, то в политиката през 60-те и 70-те това далеч не е така. Трябва голяма смелост. И роденият в Ню Йорк през 1930 г. и по-късно станал първия открито хомосексуален политик в кабинета на щата Калифорния има тази смелост. А биографичният филм по сценарий на Дъстин Ланс Блек е образец по отразяването на темата за правата на ЛГБТИ общността. Излишно е да споменаваме участието на Шон Пен, който грабва Оскара за най-добър актьор през 2009-та.

"Момчетата не плачат" (Boys Don't Cry, 1999)
Този филм се занимава с Т-то в ЛГБТИ и е продукцията с най-дълбоко послание и въздействие, когато говорим за насилите над различните. Брандън Тийна (Хилари Суонк) е младо момче, което има половите белези и на мъж, и жена, заради което става обект на нападки от връстниците си. Запознава се с момиче и двамата започват интимна връзка. Никой не може да приеме това. Тайната му скоро е разкрита и двамата са преследвани. Но желанието на Брандън да бъде момче е по-силно от всичко. Лентата предизвиква фурор с появата си, давайки повод за множество дискусии за защита правата на ЛГБТИ хората. Също така това е един от най-добрите филми на 90-те години и донася на Хилъри Суонк Оскар за най-добра женска роля.

"Уикенд" (Weekend, 2011)
Нищо претруфено и преекспонирано. Обикновена ситуация. Реални хора. Реална ситуация, в която всеки средностатистически човек попада. Барове и клубове. Забивки. Секс за една нощ. Но понякога нещата преминават границата въпреки желанието на двете страни. Един от най-красивите филми не само в сферата на ЛГБТИ връзките. Непретенциозен и истински.

"Синьото е най-топлият цвят" (Blue Is the Warmest Color, 2013)
Да живее европейското кино! Това е едно от най-добрите заглавия от началото на десетилетието. Някои критици го нарекоха "най-добрият филм за любов правен някога" Филмът на Абделатиф Кешиш спечели "Златна палма" на кинофестивала в Кан през 2013-та, а актрисите в главните роли взеха награда за най-добра женска роля. И напълно заслужено. Адел Ексарчополус и Леа Сейду са прекрасни в ролите на двете млади момичета, които се запознават в училище и започват любовна връзка. А зрителят усеща с всичките си сетива обратите, болките и радостите на персонажите. Накрая наистина разбираш защо наистина синьото може да бъде най-топлия цвят. Благодарим ти за синьото, Леа!

"Аз убих майка си" (J'ai tue ma mere, 2009)
Режисьорският дебют на любимия ни френски режисьор - Ксавие Долан. Младата надежда на некомерсиалното кино е само на 16, когато пише сценария на този полуавтобиографичен филм и на 19, когато го създава. И става един от най-младите хора, участвали на кинофестивала в Кан. От там насетне кариерата му върви само нагоре. В дебютната си лента той изследва отношенията между майка и син, всеки от които иска да бъде в помощ на другия, но собствените му проблеми са толкова големи, че единствено може да го наранява. Филм за неблагодарните деца, които всъщност не са продукт само на самите себе си, и за инертните родители, които се улисват в ежедневните грижи и забравят някои основни роли, които трябва да изпълняват преди всичко.

"Карол" (Carol, 2015)
Филмът беше едно от събитията в киното през 2015-та и донесе десетки награди на Кейт Бланшет и Рууни Мара. Първата влиза в ролята на традиционна съпруга и любяща майка, а втората играе млада продавачка в магазин за подаръци. А харизмата между двете се усеща през екрана. Времето на развитие на действието е около Коледа. Сюжетът е прост, съпътстван от обичайните пречки – съпруг, ограниченията на епохата и други. И така трябва да бъде. Защото тайната е в простотата, с която е разказана историята , и с която двете актриси играят.

Завършваме с още един кадър от филма "Планината Броукбек". Обичаме този филм!