Велосипедната армия на Южен Виетнам – стратегическата комедия на Пентагона

В началото на 1965 г. малките села около Южен Виетнам започва да се мобилизира и използва всички модерни средства за бързото отзоваване в помощ на страната. Жителите на Южен Виетнам и тези, които могат да бъдат мобилизирани, пристигат в една много странна формация. Те не са в бронирани машини или някаква друга военна техника – повечето използват своите лични велосипеди.

Една година по-рано властите в Сайгон и техните американски военни съветници се опитват да намерят решение на проблема, но доставките закъсняват, а виетнамците от планинските региони са се доказали като много добри колоездачи. Трудно е дори да говорим за някакви марки или колела, оборудвани специално за военни цели.

Истината е, че повечето войници използват най-евтините и достъпни колела, които спокойно могат да ремонтират с подръчни материали, ако това изобщо се наложи. По-голямата изненада за американските военни експерти е, че виетнамците са много по-бързи и познават кратките маршрути, вместо да им се налага да използват шумните автомобили, които издават позиции и привличат вражески куршуми.

Местните използват един от най-популярните методи за пътуване – краката, евентуално с лодка и по още един особено модерен начин, пътуването с колело. Последното е особена рядкост за дълъг период от време, поне докато не се появява капитализма и не започват доставки.

Американската армия признава, че за да има някакъв успех, виетнамците трябва да бъдат много бързи и да намерят начин да се телепортират от една в друга точка. Това е единственият начин за прекъсване на всички шансове на партизаните за засада и изненадващи атаки в джунглите. На теория звучи прекрасно, но какво се случва на практика?

Същият документ попада в Пентагона през август 1965 г. и на този етап няма много решения. Би било трудно да се изпратят хеликоптери на Южен Виетнам, за които ще има нужда от доста време в обучение, а и от определена височина, природата не позволява на никого да засече вражески войник – термо камерите все още не са налични.

Още преди войната, сайгонците решават да тестват една нова система – закупуват 800 обикновени френски велосипеда. Те изчисляват, че ако войниците имат малко по-висока скорост от пешеходната, спокойно могат да неутрализират всякакви маневри на противника. Боядисани са в зелено с жълта и червена ивица – представлявайки националния флаг на страната.

Въпросната окраска е точно на колчето на седалката. Новата технология е приета радушно от регионалните сили, докато американците ги наричат „Пуф-Пуф“. Това е звукът на виетнамец, който изкачва баири и отива на битка. Велосипедите се дават на регионалните и популярните сили – така ги определят, но реално са войниците, които имат антични оръжия, понякога датиращи от Първата Световна война. Едва ли колелото е било голяма изненада за тях самите.

Американските военни съветници смятат, че ако се доставят по-сериозни количества, новите вело сили ще могат да отблъснат противника и дори да спечелят войната. Да, това звучи точно толкова абсурдно, колкото си го представяте. Първата пратка от няколко хиляди велосипеда пристига в по-далечните региони и села, но дали това е достатъчно?

Тук възниква първият голям проблем – повечето планински командири и кметове на провинции, нямат никаква представа как се кара колело. Преподаването отнема седмици, а и не са малко счупените крака, докато бойците свикнат с новата технология.

Войниците на велосипеди не могат да се смятат за нещо ново, през Първата Световна война ще открием, че италианците имат анти-танкова дивизия с веспи, следователно е ясно, че на война можем да използваме всичко, което се движи. След Втората Световна война е очевидно, че велосипедът работи, но бензиновият двигател може да покрие много по-сериозна дистанция.

Стратегическата картина във Виетнам е малко по-различна. Северен Виетнам обожава велосипедите. Комунистите имат огромен брой от най-различни велосипеди. С тях пренасят муниции и медицински средства по прословутата пътека на Хо Чи Мин. Могат лесно да съкратят пътя между Лаос, Камбоджа и Южен Виетнам – никога не влизат в бой с тях, но за транспорт са перфектни. Защо не са получили по-модерна техника? Отново говорим за трудна доставка, а и СССР не иска да се намесва толкова пряко.

Снабдяването на Южен Виетнам става благодарение на самолети и хеликоптери, следователно там няма нужда от това средство за придвижване. Пентагона има още по-големи очаквания от местната армия, която ще яхне новите колела. Виетнамец на велосипед с тежко бойно снаряжение трябва да изминава между 80 и 160 километра на ден. Не говорим за леки рамки от алуминий или карбон, а за чиста стомана с тегло от 12-15 килограма. Да добавим и още 20-30 килограма като бойни принадлежности и тегло на водача от 60-65 килограма и бързо ще стигнем до математическото заключение, че това е напълно невъзможно. Средната скорост трябва да е около 16 км/ч и това би било възможно на равен път, но в джунглата такива няма. Американските инженери дори мислят специално оборудване, което да позволи бързо слизане от колелото и влизането в битката.

През март 1965 г. американските ВВС искат от Пентагона да направи проучване за подходящите велосипеди за сражение в региона. Изпратени са учени в Южен Виетнам, които да изследват региона и да преценят как е най-добре да процедират. Командир Бен Хардуей е на мнение, че велосипедите могат да сменят колите, които и без друго не издържат особено много в тази бойна линия.

Американците преминават някои граници на разузнаването и дори предлагат велосипеди за по-тихи и невидими мисии – слава богу, никой не е направил стелт велосипед. Анализите им показват, че мостовете бъдат унищожени, всеки може да вземе колелото на гръб и да премине спокойно канали и реки – явно трябва да се превръщат и в амфибии. Един велосипед дава много по-малко шансове за активирането на мина, за разлика от джип или друга бойна техника – това поне е истина.

Що се отнася до носенето на оръжие, не е чак толкова трудно да се сложи на гръб, но никой не е стрелял от колело по противника, това е невъзможно, а и откатът ще събори стрелеца бързо. Американците доставят велосипеди с дамски рамки, защото е по-лесно да се скочи в движение и да се започне престрелката.

Повечето американски велосипеди идват с по-сериозни багажници и позволяват пренасянето на 30-калиброва пушка, 60-милиметрови огнехвъргачки и други. Виетнамците никога не ги използват и решават, че моторите ще могат да пренасят по-тежкото оборудване.

Американските съветници дори предлагат въвеждането на цивилни велосипеди за правенето на патрули под прикритие в селата. За целта ще карат с по-дълги дрехи, за да не се вижда оръжието и ще се опитат да не умрат от топлинен удар, когато температурите достигнат нови рекорди през лятото.

Плановете за употребата на бойните велосипеди може да се смята за съвършена идея, но има една единствена подробност – виетнамците не са особени оптимисти. След първите потопи и дъждовния сезон, нито един велосипед не може да се движи свободно в калта. Информация за употребата около делтата на Меконг е плачевна, доставените транспортни средства стоят непокътнати и дори децата не искат да ги карат.

Никой не се е сетил, че велосипедите се забелязват много по-лесно и след първите няколко засади, повечето войници отказват дори да патрулират. Трима от петима съветници ще потвърдят, че велосипедите са ефективни в битка, това поне е версията на американските гости, но истината е, че нито един виетнамец не се чувства особено сигурен. Единствената употреба на велосипеда ще може да бъде открита при куриерите, но те самите карат в приятелски територии и не се налага да се изправят пред никакви рискове, засади или мини.

Осъзнавайки, че са направили една огромна грешка, американците се връщат обратно на бялата дъска и започват да мислят. В този момент идват и анализите, които посочват, че това превозно средство е било използвано между 1870 г. до 1945 г. Времената са се променили драстично. Джунглата обича смели хора на велосипеди, но когато не се налага да носят тежко бойно снаряжение или боеприпаси, а планинските бегачи са били все още твърде скъпи. Похарчените пари за колела ще бъдат използвани по предназначение, все пак има много виетнамчета, които ще ги карат, но накрая остават само малки части на велосипеди, които най-често пренасят военната кореспонденция.