Великите военни изцепки: Талвисота – Зимната война (1939-1940 г.)

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.

Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

Европа в края на 1939 г. е мрачно място. Огромната част от континента е доминирана от авторитарни режими, а съюзът между СССР и Германия е надвиснал като грамадна сянка над Стария континент. Полша вече е разпарчетосана, Чехия и Австрия са изчезнали. Кървавият Франко е спечелил Гражданската война в Испания. Крайнодесни организации привличат все повече и повече последователи из Европа, лозунгите и посланията им носят обещание за насилие и тормоз над различните.

Съгласно пактът Молотов-Рибентроп, Берлин и Москва си поделят Източна Европа на сфери на влияние. Балтийските републики и Финландия, заедно с източна Полша и Бесарабия остават за СССР, а Германия получава западна Полша и Литва. В действителност, Сталин нарушава тази договорка и анексира Литва заедно с останалите балтийски територии. Ябълката на раздора между двамата диктатори ражда първите си плодове. От друга страна, решени да откъснат Москва от германската орбита, Великобритания и Франция отказват да изпълнят договорите си с Полша. Лондон и Париж е трябвало да обявят война на СССР на 17-ти септември, 1939 г., но това не се случва. Също както Хитлер през 1938 г., Сталин започва да вярва, че всичко може да му се размине.

Снимка: By Post of the Soviet Union. Художник А. М. Любимов, текст Б. Н. Тимофеева; uploaded by Nickpo – Personal collection, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7531305

Последните десет години са изпълнени с много събития и катаклизми в СССР. Техен архитект и вдъхновител е „вождът на народите“ – Йосиф Висерионович Джугашвили, познат с прякора си Сталин (Железният). С Хитлер ги свързва обща съдба – политическите убеждения на двамата се формират окончателно в сянката на Първата световна война.

И двамата започват образование в поприща, в които не успяват да се развият – Хитлер не става художник, а Сталин не става свещеник. И двамата заемат челните позиции в своите политически сили през първата половина на 20-те години на XX век. Разликата е, че Сталин действа в рамките на държава, вече доминирана от идеологията, която той изповядва, докато Хитлер ще трябва да почака цяло десетилетие, докато Световната икономическа криза (1929 г.) не радикализира германците достатъчно, че да изберат дребният австриец за свой водач.

Сталин променя из основи същността на Съветския съюз. Той е представител на „интровертното“ крило в комунистическата политика. Ленин и Троцки са мечтаели за световна революция и превръщането на руските земи в плацдарм за нейното изнасяне зад граница. Сталин е привърженик на идеята за вътрешно развитие, укрепване и едва след това за налагане на комунистическите идеи навън.

Крайно консервативен, вероятно и на база духовническото си обучение, той не е привърженик на твърде либералните ценности, които младата Съветска държава допуска в началото на 20-те години. Ужасите на Гражданската война раждат едно анархично общество, което не е по вкуса на Сталин и той се заема да го претвори според собствената си промисъл.

Между 1927 и 1938 г., Сталин се отървава физически от всички инакомислещи комунисти по върховете на КПСС. Армията е прочистена от всички твърде автономни и авторитетни елементи. Държавният апарат и войските са превърнати в покорни слуги на Вожда. Цената за това покорство е платена с липсата на адекватна вътрешна политика, довела и до Глодомор-а в  Украйна, както и с отстраняването на всички хора, способни да проявят креативност и въображение.

Снимка: By Unknown author – https://finna.fi/Record/sa-kuva.sa-kuva-105710, Finnish Wartime Photograph Archive (SA-Kuva), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=549538

СССР се е превърнал в индустриален гигант на база скоковете в производството, но данните от Петилетките са компрометирани и често нереални. Качеството на продукцията е неадекватно. СССР произвежда хиляди танкове и самолети за армията, но много от тях са набързо завършени, пълни с неизправности и дефекти. Важното обаче е бройките да бъдат отчетени. А те са впечатляващи, поне на хартия. Работническо-селската Червена армия (РККА) разполага със 110 пехотни дивизии, 44 кавалерийски и общо 5 отделни танкови бригади. В арсенала на Съюза фигурират близо 20 000 бронирани машини от различен тип. Съветските ВВС разполагат с ок. 14 000 различни самолета.

Опирайки се на цифрите и абсолютната си власт, Сталин решава да притисне Финландия така, както вече е успял да подчини Естония, Литва и Латвия. Заплашени от възможността за директна инвазия, трите балтийски републики са капитулирали и са анексирани от СССР. Претенциите към Финландия са по-ограничени, но фактически отнемат на републиката всякаква естествен защита по границите й и я правят лесно достъпна за по-нататъшна съветска агресия. Сталин се стреми да подсигури достъпите към най-важното съветско пристанище – Ленинград, но също така и напълно да контролира Карелския провлак – единствената естествена защита по финландската граница.

Финландия, за разлика от много други държави в Европа, се съвзема относително бързо от Голямата депресия. Опитът за преврат от страна на крайнодесните партии е провален през 1932 г. и страната попада в ръцете на по-скоро демократично-центристки сили. Постепенното развитие на промишлеността води до значително подобряване на жизнения стандарт и укрепване на обществото. В тази среда, Финландия разполага със самочувствието на малка (в сравнение с СССР), но силна и сплотена държава, която няма просто да коленичи пред неприятелите си.

Това проличава и в поредицата преговори, проведени с СССР в периода 1938-39 г., в които Хелзинки твърдо отхвърля ултимативните искания на Москва. Изчерпали дипломатическите средства за натиск, Съветите решават да използват германските прийоми от края на август, 1939 г. РККА инсценира обстрел от финландските сили срещу съветска гранична застава край селището Майнила на 26-ти ноември, 1939 г.

Снимка: By Unknown author – https://finna.fi/Record/sa-kuva.sa-kuva-110943, Finnish Wartime Photograph Archive (SA-Kuva), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=64832174

Външният министър на СССР Вячеслав Молотов настоява финландците да изтеглят всичките си войски на 20 километра от границата – ултиматум отхвърлен категорично в Хелзинки. Ситуацията ескалира бързо, следвайки замислите на Сталин. За това свидетелства и предварителната концентрация на сили от съветска страна – четири армии (7-ма, 8-ма, 9-та и 14-та) в състав общо 21 дивизии – ок. 420 000 души (до края на войната ще нараснат до 750 000), 2500 танка (до края на войната са ангажирани над 6000) и над 3800 самолета (в общия ход на войната).

7-ма армия има за задача да напредне през Карелския провлак, 8-ма армия трябва да обходи Ладожкото езеро от североизток, 9-та армия трябва да напредне през областта Кайнуу в централна Финландия, а 14-та армия трябва да атакува от далечния север и да поеме контрол върху границата между Финландия и Швеция с цел да се прекъснат всякакви възможни доставки и подкрепления, най-вече през арктическото пристанище Петсамо ( дн. Печенга – Русия).

Финландците могат да разчитат на своята наборна войска и мобилизирания запас. Основното им предимство е т.нар. линия „Манерхайм“ – поредица от отбранителни съоръжения на Карелския провлак, които пазят южната граница от към Ленинград ди защитават ключовото пристанище Виборг (дн. Выборг, Русия). Командвани от прославилия се в Първата световна война и Финландската гражданска война командир Карл-Густав Манерхайм, финландците разполагат с ок. 250-300 000 войници в началото на войната, немалко от тях белогвардейски емигранти.

От гледна точка на танкове и самолети, Финландия е далеч от нивото на СССР – разполагат с общо 64 танка, от които само 10 са били годни за военни действия в началото на войната, както и с 216 аероплана, от които половината са само тренировъчни и разузнавателни. По всичко изглежда, че военната разходка, очаквана от Сталин и тримата му водещи маршали на фронта – Мерецков, Ворошилов и Тимошенко, ще се състои в рамките на броени дни. СССР се надява да повтори светкавичния успех на Германия по време на полската кампания. Съдбата е подготвила свой собствен сценарий.

Войната започва без да бъде обявена от съветска страна на 30-ти ноември, 1939 г. СССР нарушава общо три международни договора – двата пакта за ненападение с Финландия от 1932 и 1934 г., както и конвенцията на ОН, подписана от Москва през 1934 г. Съветските ВВС започват бомбардировки над цивилното население в градовете, най-вече Хелзинки. Световната общност отправя поредица от остри критики, на които Молотов отговаря с твърдението, че самолетите не хвърляли бомби, а храна за гладуващото финландско население.

Снимка: By Unknown author – https://finna.fi/Record/sa-kuva.sa-kuva-105124lng=en-gb, Finnish Wartime Photograph Archive (SA-Kuva), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=64834706

Стиснали зъби, финландците се подсмихват и наричат съветските бомби „Молотови кошници с хляб“. Като добавка към „храната“, финландците наричат в чест на Молотов запалителните смеси, които използват за да атакуват напредващите през земите им танкове. В крайна сметка държавният алкохолен монополист „Алко“ започва да произвежда коктейлите „Молотов“ в заводите си – бутилирани, с готов, прикрепен фитил и прикрепен кибрит за тяхното запалване.

Уверени в своя окончателен и бърз успех, Съветите дори бързат да създадат марионетно финландско правителство и да провъзгласят т.нар. Финландска демократична република – ясен сигнал за дългосрочните им намерения в атакуваната страна. Политическата каруца обаче се оказва поставена пред военния впряг. Още първите атаки на РККА срещу линията „Манерхайм“ са отблъснати с огромни загуби и без никакъв сериозен негативен ефект върху финландската отбрана.

Съветските 8-ма, 9-та и 14-та армии затъват в блатата и горите на централна и северна Финландия, където почти няма пътища. За капак, зимата на 1939-40 г. се оказва, както и следващата, една от най-студените в историята. През януари, 1940 г., на Карелския провлак са отчетени смразяващите -43 градуса по Целзий.

Студът взима тежък дано от Червената армия. Като цяло, дивизиите започват добре екипирани със зимни униформи, но очакването за бърза победа води до подценяване на нуждата от настаняване. Липсват палатки и запаси за по-дълъг период от време, освен това хроничното подправяне на данни за раздадени на войниците униформи, оставя немалко от тях без защита от студа и ги принуждава да импровизират с подръчни средства.

Крайният резултат е ужасяващ – над 61 000 души (по руски оценки) страдат от измръзване. Оправданието че финландците са свикнали и пощадени от студа е нелепо. Тяхната армия няма адекватни зимни униформи да поеме нуждите на свиканите наборници и повечето финландски войници носят домашните си зимни дрехи с пришити военни знаци. Голямото им предимство е масовото умение за ползване на ски. По този начин, финландските части могат лесно да се придвижват през дълбоките преспи, в които РККА затъва с разтеглени тънки километрични колони войници, лесно уязвими за вражески атаки.

Към края на декември, 1939 г., Червената армия затъва в снега по всички фронтове. Линията „Манерхайм“ остава непробиваема. На Ладожко-карелския фронт, 8-ма армия успява да изтласка финландците от предните им позиции, но след това спира в хода на битката при река Коллаа, която реално трае до края на войната. Именно в тези сражения се ражда легендата на Бялата Смърт – Симо Хаюха – един от най-успешните снайперисти в историята. Хаюха е обикновен местен жител, любител ловец и изключителен стрелец. Облечен в бял камуфлаж, придвижващ се тихо на своите ски, той успява да убие около 500 (според личния му дневник) съветски войници, голяма част с пушката си, при това без да използва оптика.

Снимка: By Unknown author – https://www.finna.fi/Record/sa-kuva.sa-kuva-108548?lng=en-gb, Finnish Wartime Photograph Archive (SA-Kuva), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=64835142

Общата тактика на финландците е да разделят по-многобройните съветски части на малки звена, които да обкръжават. Тези „чували“ са наричани от фините моти-та – терминът, използван разговорно за кубик дърва за огрев. Основният проблем на тактиката е, че финландците не разполагат с достатъчно хора и муниции за да унищожават тези обкръжения и вместо това са принудени да ги поддържат със седмици докато съветските войски в тях не измрат от глад и студ или не капитулират. Това ангажира немалко фински войници, които са нужни другаде.

Въпреки това, липсата на адекватна координация и шока от понесените големи загуби, сковават съветската тактическа, оперативна и стратегическа инициатива. Фронтовите части на РККА са обхванати от паника, смут и нисък морал. Честите атаки, провеждани от финландците през дългите зимни нощи, водят до масови случаи на това, което днес определяме като Посттравматичен стрес, но тогава е слабо отчитано от властите и военното командване.

Положението на 9-та армия в провинция Кайнуу е не по-малко отчайващо. В битката при Суомусалми, продължила 1 месец между 7-ми декември 1939 и 8-ми януари, 1940 г.,  общо 11 000 фински войници удържат настъплението на над 50 000 души от РККА, подкрепени от цяла танкова бригада. Финландците използват множеството езера и блата, както и липсата на каквито и да е пътища, за да ограничат максимално движението на противника.

Същевременно, всички прийоми на партизанската война са вкарани в употреба. И до днес операциите около Суомосалми са предмет на изучаване във военните академии по света. Девета армия губи между 30 и 40% от личният си състав под формата на убити и изчезнали. Над 2000 войници и 40 танка попадат в плен, заедно с голям брой камиони и коне, използвани в обоза.

Далеч на север, РККА завзема Петсамо, но с това се изчерпват всичките й успехи. С помощта на отделни батальони, фините успяват да спрат и отблъснат цели съветски дивизии. Силите на РККА в Лапландия са задържани на поредицата от уязвими позиции, понасяйки постоянни загуби от студа и партизанските атаки на фините. Това положение се запазва до самия край на войната.

Към средата на февруари, 1940 г., ситуацията във Финландия се изменя. Разгневеният Сталин заповядва удвояване на ангажираните във войната сили. Финландската отбрана е изтощена, а липсата на каквато и да е външна подкрепа обрича армията на все по-засилваща се липса на муниции и провизии. След мащабна офанзива в през февруари 1940 г., линията „Манерхайм“ е пробита. Фините успяват да задържат РККА в поредица от забавящи сражения, но в дългосрочен план е ясно, че няма шансове за успех.

Снимка: By Unknown author – https://finna.fi/Record/sa-kuva.sa-kuva-111734, Finnish Wartime Photograph Archive (SA-Kuva), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=65509885

Продължаващите бомбардировки от страна на съветските ВМС и ВВС срещу финските градове също вземат своя дан. От друга страна, Москва се притеснява от интервенция от страна на Франция и Великобритания, както и от засилващият се антагонизъм на Германия, където общественото мнение е твърдо на страната на Финландия. Победите в началото на м. март, 1940 г., все пак дават шанс на Москва да засили дипломатическия натиск. Под угрозата голяма част от войските им да бъдат обкръжени и смазани в Карелия, финландското правителство капитулира пред съветските искания и на 12-ти март, 1940 г., в Москва е подписан мирен договор, който измества границата между Финландия и СССР до настоящите й измерения.

Карелия, земите северно от Ладога и стратегическото пристанище Петсамо са предадени на СССР. Сигурността на Ленинград е частично гарантирана – ход, който се оказва решаващ през 1941 г., когато Германия напада Съюза. Победата е постигната, но с цената на над 300 000 жертви – убити, ранени и изчезнали, както и над 2000 унищожени танка. За Финландия, макар и загубена, Зимната война се превръща в символ на сплотяване и национално единство, който е част от идентичността и националната им гордост и до ден днешен.

Заглавна снимка: By Unknown author – https://finna.fi/Record/sa-kuva.sa-kuva-106977, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=549346