Трагедията в Лидице, най-известният град в историята на света
През 1947 г. осемгодишният Вацлав Зеленка се връща в чешкото село Лидице като последното от изгубените деца в града. Пет години по-рано той и останалите 503 жители на селото са безмилостно нападнати от нацистите. Така момчето прекарва остатъка от Втората световна война с осиновителите си в Германия, без никога да осъзнае, че е откраднат от дома си в Чехословакия.
Всъщност, Зеленка има късмет: той е едно от едва 17 деца, оцелели клането на нацистите на 10 юни 1942 г., което в крайна сметка отнема живота на 340 жители. Въпреки първоначалното си нежелание да напусне Германия, Зеленка се приспособява към новия си стар живот и по-късно дори става кмет на вече възстановения град.
Светът за първи път научава за Лидице от предаване по нацистко радио, излъчено в деня след нападението: „Жените са прехвърлени в концентрационен лагер. Децата са откарани в образователни центрове. Всички къщи в Лидице са изравнени със земята и името на тази общност е заличено.“
Въпреки че нацистите се надяват да направят Лидице пример за това как се заличава цяла общност от историята, тяхната смела прокламация, придружена от множество фотографски доказателства за жестокостта, вбесява съюзниците до такава степен, че Франк Нокс, секретар на ВМС на САЩ, заяви: „Ако бъдещите поколения ни питат за какво се борихме в тази война, ще им разкажем историята на Лидице.“
Когато новината за клането в Лидице се разчува, международната общност отговаря с възмущение и обещание да запази паметта на града жива. Малък квартал в Джолиет, Илинойс, приема името на Лидице, а президентът Франклин Д. Рузвелт пуска изявление, в което хвали жеста: „Името на Лидице трябваше да бъде изтрито от историята“, казва той. „Но вместо да умре, както искаха нацистите, Лидице получи нов живот.“ В английския квартал Стоук он Трент, народният представител Барнет Строс провежда кампания „Лидице ще живее“ и събира пари за възстановяване на града. Художници допълнително обезсмъртяват трагедията в творби.
За сравнение, отговорът на съюзниците към Окончателно решение на еврейския въпрос на нацистите, който отнема живота на 6 милиона евреи (включително и 263 000 чешки евреи), беше умишлено uмерен. На 17 декември 1942 г. правителствата на САЩ, Великобритания и други съюзници издават изявление, в което осъждат действията на нацистите към европейски евреи. На хората в Лидице се гледа като на универсални жертви – мирни цивилни, които имат нещастието да станат свидетели на нацисткото незачитане на човешкия живот. Но европейското еврейско население представлява много по- политически натоварена демографска група. На фона на нарастващите антисемитски настроения и германската пропаганда, обвиняваща съюзниците, че се кланят на „еврейските интереси“, Лидице изглежда като неутрален, безспорно осъдителен пример за нацистката безнравственост, но основната дискусията е за Холокоста.
Ако не беше едно несвоевременно любовно писмо, Лидице може би щеше да се отърве от войната невредимо. Чехословакия е една от първите цели на нацистите: Германия поема контрола над Судетенланд (букв. Судетска област) – чешка територия, населена с много етнически германци – през 1938 г. и нахлу в останалите чешки земи през март 1939 г.
Лидице, миньорско селище на около 20 километра от Прага, попада под контрола на Райнхард Хайдрих, високопоставен служител на SS и заместник на протектората Бохемия и Моравия, но не изглежда да е в непосредствена опасност. Докато Хайдрих работи за смазването на чешката съпротива, положението става напечено. На 27 май 1942 г. Хейдрих е критично ранен и почина от сепсис на 4 юни.
Разгневеният Адолф Хитлер нарежда незабавно отмъщение. Той решава да даде пример с Лидице, защото вярва, че няколко от жителите му са свързани с чешката съпротива. В близкото Кладно Гестапо прихваща любовно писмо, написано от заподозрян участник в убийството на Хейдрих. То е адресирано до местен работник във фабрика, който след разпит споменава Хорак, семейство, живеещо в Лидице.
Известни симпатизанти и съмишленици на съюзниците, Хорак дори имат син, който се бие в чешката армия на Великобритания, но след като разследват, нацистите не намират връзка между семейството и смъртта на Хейдрих. Хитлер, решен да накаже чешкия народ независимо от съучастието им, продължи напред със своя план.
Малко след полунощ на 10 юни нацистки служители пристигат в Лидице. Мъжете над 15-годишна възраст са отведени във фермата на семейство Хорак, а жени и деца в училище в Кладно.
До следобед нацистите систематично екзекутират 173 мъже. Жертвите са изведени в групи от 10 и наредени срещу плевня, която е покрита с матраци, за да се предотврати рикоширането на куршумите. Длъжностните лица предложиха милост на местния свещеник Йозеф Стембарка в замяна на това да успокои на събора му, но той отказа. „Живях със стадото си – казва той, – и сега ще умра с него.“
Жените, които отказват да напуснат съпрузите си, също са застреляни, а мъжете, които случайно са далеч от селото, по-късно са открити и убити.
Решени да заличат Лидице, нацистите унищожават всяка сграда и дори изкопават градското гробище. Изхвърлиха жертвите на клането в масов гроб, изкопан от затворници от близкия концлагер Терезин, и весело заснемат последствията от унищожението. Кадрите скоро ще се използват за нацистка пропаганда, предназначена да потуши по-нататъшната съпротива.
