shareit

Руските самолетоносачи имат трагична и куриозна съдба – един се модернизира, два са увеселителен парк, хотел-музей и един остава на въоръжение в Китай

| от |

В епохата на атомни подводници, атомни самолетоносачи и най-различни други технологии за бързо плаване, единственият пощаден руски самолетоносач – Адмирал Кузнецов, използва мазут. Повечето моряци, които са служили на този кораб, могат да признаят, че мазутът е една важна част от легендите, които разказват. Плътното черно гориво е известно в цял свят като токсично, лепкаво и трудно за почистване от дрехите. Въпреки негативните качества на горивото, руските морски сили продължават да го използват. Това е причината самолетоносача да пуши като стара печка на дърва със запушен комин, но според някои източници, това е изключително добро гориво – изключваме природата.

Въпросното гориво се използва до края на 60-те и 70-те години за задвижването на бойни и търговски кораби. Поради високата плътност, горивото дава изключително висока енергия за задвижване на огромните двигатели. За да гори, то трябва да се нагрява постоянно и да преминава през различни процедури. Заради проблемите и високото замърсяване, повечето страни се отказват от въпросното гориво. Освен това и процесите за обработка натоварват допълнително крайната цена. Ето защо и западните страни използват газови турбини, които да задвижват корабите им след санкциите.

Те използват природен газ, който освобождава допълнително място, но реално дава същите показатели. На този етап всички американски кораби се задвижват с газ, но има и изключения, където ще открием ядрен реактор – по тази причина се наричат и ядрени, а не защото могат да изстрелват точно такова оръжие. Проблемът е, че Руската флота отказва да направи подобно подобрение. Повечето по-леки кораби на флотата са обновени, но по-тежките им бойни машини продължават да използват мазут и дори сега се произвеждат точно с такава технология.

В миналото оправданието е, че съветските сили не могат да произведат толкова много газови турбини, но очевидно и днес не се опитват. Адмирал Кузнецов може да се обнови и да използва ядрен реактор, както повечето бойни кораби в същия клас. По-късните бойни кораби във флотата също са планувани по този начин, но не е Кузнецов. Причината е, че корабът от ранния клас Киев, няма достатъчно място, за да използва тази технология. Някои от инженерите твърдят, че раждането на този самолетоносач идва с редица проблеми. Още при завършването на самолетоносача се посочва, че Кузнецов има слабо сърце, а то е такова, поради лошия корабен стандарт на корабостроителницата Николаев в Черно море.

Адмирал Валентин Селавинов ще посочи, че още в самото начало са поставени много слаби и евтини тръби в бойлерите. Благодарение на тях, не всички бойлери могат да помогнат за активирането на пълния капацитет на машинното отделение, следователно се използва само един бойлер, предоставящ възможност за максимална скорост от четири възела.

През 2016 г. бяха забелязани допълнителни шлепове, които да изтеглят малко по-бързо Кузнецов до Сирийското крайбрежие. Поради липсата на правилно калибриране на двигателя можем да установим и още един проблем – пушеците при движение. Поради лошата настройка на инжекциона, мазутът може да не е достигнал оптималната си температура или с други думи, не изгаря напълно и води до черния пушек.

Повечето експерти посочват, че има три вида пушек, които могат да индикират какво точно се случва в една горивна камера. Сивият цвят е за горене на масло, белият е за вода, а черният за гориво. За да няма толкова голяма драма и самолетоносача да не се смята за поредния неуспешен експеримент на СССР. Адмирал Иван Василев заявява весело, че черния пушек е умишлен, за да може британците да знаят, че адмиралът е пристигнал. Това била някаква морска традиция.

И точно по тази причина днес ще открием, че същият кораб е изпратен за доработка и модернизация. Плановете за пускане на Кузнецов бяха официално подготвени за тази или следващата година. Поради наличието на редица дефекти в самата конструкция, сега фирмата се застрахова и споделя, че самолетоносача ще бъде пуснат обратно в действие към 2024 г. Може би истината е, че кораб от 80-те години не може да се модернизира и да достигне до модерната висота, особено след като дизайнът не отговаря на модерните стандарти.

Според новите модернизации ще може да пренася около 24 бойни самолета и 12 хеликоптера, въоръжени с противовъздушни и противокорабни ракети. Това означава, че най-вероятно и горивната система се променя, за да се освободи толкова място. Отново напомняме, че модернизацията започна през 2017 г. и се смяташе, че трябва да завърши до 2022 г. Миналата година руснаците заявиха, че датата за пускане ще е 2023 г. С повишаването на бойния потенциал ще се повиши и времето на службата – между 10 и 15 години.

Какво се случва с всички останали самолетоносачи? Някои се озовават в резерва на Pepsi и са продадени за скрап, други са нарязани от руснаците. Единственият оцелял е Кузнецов, който се смята за най-модерното им оръжие от 80-те години. Поради комплексната структура и лошото изпълнение, самолетоносача е отговорен за отнемането на животи, при това на самите моряци. През 2009 г. избухва пожар близо до брега на Турция. Един месец по-късно корабът успява да разлее около 300 тона мазут в океана, докато се презарежда.

По време на неговата бойна мисия, два изтребителя се разбиват в океана, докато се опитват да кацнат. Останалите са насочени към друго летище. По официални данни ще трябва да се премахнат старите компоненти и ракетни силози, подменя се цялата електроника и системи за сигурност. С добрите намерения откриваме и жестоката съпротива на Кузнецов. Инсталирания плаващ кей, който трябва да го държи на повърхността, потъва през 2018 г. Извикания кран, който трябва да стабилизира кораба успява да направи дупка в мостика и да убие един работник.

Само една година по-късно избухва пожар, докато повечето работници са в машинното отделение. Двама души са убити и още единадесет са ранени. Дори и в този момент има съмнения за горивото, поради простата причина, че в момента руската флота разполага с много ограничени ресурси, както и липсва достатъчно място за инсталирането на ядрени сили. Някои от старите самолетоносачи са продадени на Китай, за да се превърнат в хотел и музей – вече не плават. Индийците успяват да наследят още един, който използват от 2013 г. насам. Сестрата на Кузнецов е продадена на Китай в една доста сенчеста сделка, която остава в тайна, докато самият кораб не се появи през 2012 г. във въоръжението на Китай. Неговата история също е забавна.

Официалното изявление на Пекин показва, че те никога не са искали кораб от такъв клас, а и днес произвеждат такива, следователно не е била чак такава голяма драма. По-интересното е, че покупката е като виц. Лицето, което закупува бойния кораб е баскетболист с амбиция да изгради плаващо казино. Първите апетити на Китай са записани още през 70-те години на миналия век. Високото напрежение между двете страни, безумната цена на руснаците, както и ограничените ресурси на китайската армия, бързо слагат край на преговорите. Първият руски самолетоносач не може да се похвали с много успехи.

10 години по-късно е модифициран, за да позволи на изтребители Su-33 Flanker да кацат и с това показва далеч по-добри възможности. Интересът вече е друг, но има и още проблеми. Забранява се на кораб с тегло около 15 000 тона да преминава през Черно море, да се насочи към Босфора и след това да стигне до Китай. За да отговорят на изискванията, руснаците завършват кораба само на 2/3 и премават въоръжението, както и някои електроники. През 1992 г. приключва и неговата разработка. След 1992 г. корабът вече е украински и украинците изобщо не го искат. Китай, Русия и Индия отказват изобщо да преговарят, това е едно огромно ръждясващо корито. Поради факта, че Китай не може толкова явно да закупи кораба и да не повиши напрежението сред съседките си, трябва да се измисли друг вариант.

През 1996 г. група офицери, включително шефа на китайското разузнаване – генерал Джи Шенгде ще се обърнат към баскетболиста Хю Зенгпинг. Атлетът вече е професионален бизнесмен и не се занимава със спорт, но неговото име е достатъчно популярно. Предложението на партията е именно той да купи кораба като гражданин, за да го използва като казино, като така ще се преминат всички видове ограничения. Корабът ще остане на негово име, докато политическите течения не бъдат малко по-добри за развиването на армия. Китай не купува само един самолетоносач, той купува три. За да се поддържа версията, единият е увеселителен парк, а другият е музей.

Единият собственик днес го е превърнат в център за видео игри и удоволствието му струва около 4.4 милиона долара, за да може да го премести от Шанхай до Нантонг. Другият е хотел в Тианджин. По-модерният самолетоносач разполага и с много по-добри показатели. Баскетболиста заплаща 30 милиона долара в Хонконг за сделката и след това поддържа версията, че е готов да го превърне в казино. Хю дори притежава лиценз за хазарт от Макао – по това време все още е колония на Португалия). През 1998 г. Хю пристига в Украйна и се среща със собствениците.

След 5 дена в преговори и редица подкупи – той самият споделя, че общият им брой е около 50 бутилки от най-скъпия алкохол, който може да намери, сделката е подписана за 20 милиона долара. Това е сумата, която днес се плаща за един изтребител. Поради факта, че не може да плати веднага, а година по-късно, цената се повишава с 10 милиона долара. По това време американското разузнаване открива, че лицензът вече е изтекъл, Хю няма фирма, нито телефонен номер, но това вече няма значение.

Американската флота дори се смее, че корабът не е завършен и няма как да се превърне в самолетоносач. През 2000 г. китайците поставят двигателите – преди това не са монтирани – предоставени са всички схеми, извикана е холандска компания, която да тегли 306-метровия кит във водата и така да стигне до Китай.

Не изглежда чак толкова страшно, докато не разберем, че близо 500 дена кораба трябва да се върти около Истанбул. Турските власти отказват коридор през Босфора. Те имат и разумна причина, поради липсата на собствена сила на самолетоносача – двигателите са поставени, но не са свързани – корабът може лесно да се завърти и да блокира всички останали преминаващи. Освен това може да заседне или да удари един от двата моста, които свързват Истанбул.

Притоците са едва 700 метра широки, а за тегленето са необходими около 6 курса и корекции за преминаване. През последната година има стотици регистрирани големи кораби, които са успели да нанесат поражения. Китай е на мнение, че всичко това е опозиция на тяхното отхвърляне на войната в Югославия, която Турция подкрепа, а Китай отхвърля. Бъдещият китайски самолетоносач прекарва 16 месеца в теглене, а цената за ден е 8500 долара. През август 2001 г. Пекин обещава, че ще предостави на всички турци възможност да го посетят и да се забавляват, когато конструкцията бъде завършена.

На 1 ноември Турция позволява преминаването и повече от 24 кораба започват да теглят огромното корито през Босфора. Следващата спирка са Дарданелите. Китайската покупка е застигната от буря със скорост на вятъра от близо 100 км/ч и някои от теглещите кораби имат редица проблеми, но все пак го запазват на повърхността. Следващата спирка е Суецкия канал. Там е достатъчно лесно да се мине, но властите отказват да пуснат плавателен съд без двигатели.

Ето защо се налага отклонение от маршрута през Африка. По стария и вече утвърден стил на Васко да Гама, коритото се движи със седем мили в час. Финалният час идва през март 2002 г. с пристигането на първия самолетоносач/казино и кошмар за холандците, които е трябвало да го теглят. След три години самолетоносача е поставен на сушата, за да бъде модернизиран и подготвен за служба. Двигателите са възстановени, модернизирани и инсталирани през 2011 г.

По-важното е, че макар да не е толкова модерен, колкото останалите в света, китайските инженери успяват да спестят около 15 години в експерименти и директно да разгледат технологията. За съжаление Хю не печели много от партията. Удоволствието струва около 120 милиона долара, които пък се отразяват на неговия бизнес и продажбата на всички активи. Генерал Джи е арестуван през 2001 г. за контрабанда и пране на пари, следователно той няма как да плати, както и неговите подчинени.

Пекин плаща само 20 милиона долара на бедния инвеститор, но дори те се озовават в сметката на холандците. Поне Китай разполага със самолетоносач, а Хю признава, че е платил милиони в подкупи, които също не са се покрили от партията.  

 
 
Коментарите са изключени за Руските самолетоносачи имат трагична и куриозна съдба – един се модернизира, два са увеселителен парк, хотел-музей и един остава на въоръжение в Китай

Повече информация Виж всички