Пол Тибетс, който хвърля атомната бомба върху Хирошима, е погребан без церемония и надгробен камък

Бригаден генерал Пол Тибетс, по-известен като човекът, който пилотира Енола Гей по време на бомбардировките над Хирошима, става добре известна фигура в Съединените щати в края на Втората световна война. Но въпреки славата си, той иска след своята смърт да не получава официално погребение или надгробен камък.

Boeing B-29 Superfortress

Как Пол се записва във военновъздушния корпус на американската армия

Тибетс започва кариерата си като коремен хирург, преди да се запише във въздушния корпус на армията на САЩ. Първоначално служи в продължение на три години и се квалифицира като пилот през 1938 г., след което решава да остане на активна служба, когато САЩ влизат във Втората световна война. Въпреки че е най-известен с работата си в Тихоокеанския театър, Тибетс първо участва в бомбени мисии в Северна Африка и Франция. Той е и личен пилот на генерал Джордж Патън от 1940 до 41 г.

До есента на 1943 г. вече е призован да служи като пилот-изпитател по време на разработването на Boeing B-29 Superfortress, а една година по-късно получава задачата да преобучи други пилоти в 17-то бомбардировъчно крило за оперативно обучение да летят със самолета.

През 1944 г. е избран да командва 509-та комбинирана група, която в крайна сметка е обучена да хвърля атомни бомби с B-29.

Бомбардировка над Хирошима

През май 1945 г. Пол Тибетс и хората му са прехвърлени в Тиниан, където провеждат бомбардировки срещу контролирани от Япония острови, докато се обучават с прототипи на атомни бомби. Когато 509-ти получава разрешение да бомбардира Япония, Пол поема пилотирането на бомбардировача, който ще хвърли Малкото момче (Little Boy) – прякора на бомбата, хвърлена над Хирошима. Той нарича самолета Енола Гей на майка си.

Тибетс и неговият екипаж, както и два самолета за ескорт, отиват на мисията и, както знаем, успешно хвърлят бомбата върху японския град на 6 август 1945 г. След бомбардировката пилотът си спомня, че Хирошима е бил обвит в гъбен облак веднага след като Момчето се удря в земята.

Докато някои членове на екипажа излитат отново, за да пуснат втората атомна бомба, Дебелото момче, върху Нагасаки, Тибетс остава, но това няма значение, защото вече е първият човек в историята, използвал атомно оръжие срещу вражески град.

Затова той е и национален герой, когато войната приключи – награден е с кръста за отличителни заслуги за престоя си в чужбина и е поканен от президента Хари Труман да посети Белия дом. През 1976 г. дори демонстрира бомбардировката над Хирошима на авиошоуто в Харлинген, Тексас. Японците в публиката не са очаровани – и Тибетс казва, че „не е имал за цел да обиди никого“, а правителството на САЩ се извинява.

През последните години са повдигнати въпроси относно морала на използването на атомни бомби, но Тибетс е твърдо на мнение, че това е било правилното действие. Той не се гордее с убийството на толкова много хора, но е щастлив, че планът слага край на войната.

Ала именно тези антиядрени оръжия и антивоенни вярвания повлияха на решението на Тибет за последното му място за почивка.

Здравето на Пол се влошава няколко месеца преди смъртта му; месеци, през които той дава да се разбере, че не иска да има гроб или погребение, защото се притеснява, че парцелът му ще бъде използван като място за протест от онези, които са против действията на Америка в Япония и/или срещу ядрените оръжия. Освен това се притеснява и, че ще бъде осквернен.

Вместо официален гроб, Тибетс иска да бъде кремиран и прахът му да бъде разпръснат над Ламанша. Избра това място, защото много пъти го беше прелитал по време на войната.

След като почива, на 1 ноември 2007 г., на 92-годишна възраст, неговите желания са почетени и прахът му е разпръснат от неговото семейство.