Опитът на Сирия да произведе ядрено оръжие

Израелските ВВС са известни с някои интересни походи в региона, както и невидими изяви. Именно те ще се постараят да спрат Саддам Хюсеин да използва своя ядрен реактор за изследователски цели. През последната година се твърди, че неизвестни ВВС са успели да ударят летище на Сирия и товарни самолети, насочени към Русия. Това обаче не е потвърдено от никого и присъства само като слух.

Интересен факт е, че това не е единствената разходка на Израел до Сирия, при това с бойни самолети. На 6 септември, 2007 г. израелските изтребители взривяват една мистериозна инсталация близо до река Ефрат. Ударът има много малка реакция от Дамаск. Кибер-атаките и опитите на Сирия да мобилизира своята армия, остават заглушени от дипломацията и никой не обръща особено внимание на тупането им в гърдите.

Нито едно друго арабско правителство не коментира атаката, дори Израел не признава, че е летял до тази точка и има нещо общо.

Унищожаването на неизвестната сграда не е определяно като акт на агресия. По това време ще открием, че разузнаването посочва редица проблеми и всички идват от Ирак, но междувременно никой не може да се фокусира върху другите проблеми. Мосад изиграва една особена роля, но какво точно можеше да се случи, ако тази атака не се беше случила?

Трудно е да се потвърди до каква степен е било развитието на Сирия в разработката на ядрено оръжие, но усилията не могат да бъдат игнорирани. Най-вероятно никога няма да бъде ясна и пълната легенда относно интересите на Сирия за добиването на ядрено гориво и създаването на оръжие за масово поразяване, това ще продължи да е една секретна история, която няма да получи никакво място в легендите, но знаем, че „топлите“ чувства между Сирия и Израел ще останат заледени завинаги.

Сирия ще отрича до края на света, че някога е разполага с инсталация, работеща по ядрена програма, но Международната Атомно-енергийна агенция ще потвърди, че по снимките, предоставени от сателити, това прилича на ядрен реактор. Има много въпроси по темата: каква точно е била програмата, колко напред са били сирийците и кои са били благодетелите, които са доставили необходимите атрибути. Сигурно е, че не са били точно толкова близо, колкото Северна Корея и Иран, но най-вероятно техническата помощ е била предоставена от тях, като Северна Корея е помогнала с построяването близо до Ефрат.

Дамаск трябва да премине през серия от технически изпитания, за да може да достигне до някакво по-специално развитие. Сирийската икономика не може да си позволи такива инвестиции или дори да поддържа различните индустриални техники, особено след като не говорим за ТЕЦ, а за атомен реактор.

Сирия има много по-висок БВП от Северна Корея, но винаги е зависима от своите ресурси и често не може да се справи с техническите проблеми, които възникват в процеса. Сирия няма и огромния петролен ресурс, който носеше независимост на Иран и Ирак, за да финансират програмата си.

Това става ясно, след като ударът е успешен и Асад няма как да плати необходимата стойност, за да се радва на ядрено оръжие. Не успяват да инвестират дори средствата, за да построят или да поддържат въпросните фабрики и лаборатории.

Когато една страна се сдобие с ядрено оръжие, не е трудно да забележим, че веднага ще привлече вниманието на съседите си. Сирия е в убийствена близост до Израел, следователно Мосад и компания ще следят зорко всяко грешно движение. Трудно е да си помислим, че подобен опит ще остане незабелязан. Една такава програма ще бъде винаги уязвима в най-различни точки.

Никой няма как да потвърди, че Сирия някога ще добие ядрени мощности и ще успее да изкове своята златна карта за въздържание от нападение, но дори и това да е така, Израел няма намерение да залага на шанса. Преди да се говори за сила и независимост, пристига Арабската пролет, а след нея и Сирийската гражданска война. Режимът на Асад ще трябва да плати доста скъпо, за да запази дори мечтата за производство на атомна бомба.

Не е ясно дали ако войната не беше повлияла като фактор, Сирия щеше да успее да постигне плановете си. Войната се разви с доста рискове и надежда на анти-режима да получи помощ от Европа и САЩ. Помощта е риторична и не успява да наклони изобщо везните. По изчисление на разузнаването ще открием, че до 2011 година няма да има никакъв успех. От друга страна е ясно, че Асад щеше да спечели много позиции и да използва именно тази заплаха.

Възможно е да се създаде плутоний, разработването на някакви технологии и тренирането на бъдещите инженери, които да довършат започнатото. Подобна изненада ще накара всички да се замислят за присъствието на Сирия в атомната карта, особено с режима на Асад.

Още по-притеснителен фактор е, че ако имаше някакво чудо и ядреният материал беше стигнал до ръцете на Ислямска държава, шансовете да се озове навсякъде другаде или да се стигне до една нова катастрофа, изобщо не е малък. Точно тази терористична група ще контролира въпросната точка. Най-вероятно активният реактор щеше да се пази доста по-сериозно, но до това не се стигна. Повече от ясно е, че организацията нямаше да започне разработката на ядрено оръжие. Най-вероятно Сирия сама щеше да сложи край.

Израел или някоя невидима приятелска страна на Израел, успява да прелети и да сложи край на всички опити. Програмата е един отчаян опит да  е основна стъпка за създаването на атомна програма, но приключва толкова безславно, колкото и в самото начало. Няма информация относно използваните ракети и точки.