Немски боен кораб от Втората Световна война изплува в Сърбия – споменът на провалената немска флота
Река Дунав започна да разкрива своите тайни, когато нивото ѝ драстично започна да се понижава. Артефактите на миналото в този случай ни показват спомена за Втората Световна война, след като дузина кораби изплуваха от дълбините. Немската флота е била в дълбините от близо 8 десетилетия. Благодарение на различни индустриални зони, както и употребата на една от най-големите реки в Европа, нивото се понижава и застрашава транспорта, както и риболова в реката. Човешката намеса тук е пагубна, но освен глобалното затопляне не трябва да се изпускат и други човешки фактори.
Реките започнаха да разкриват тайните си. Така бяха открити основите на мост в Рим от преди 2000 години. Рибар успя да открие 450-килограмова бомба в река По в Италия. Дунав обаче показва нещо повече, той изненада жителите с немски боен кораб, принадлежал някога на Нацистка Германия като част от Черноморския флот. По това време повечето кораби се опитват да се върнат в Германия през Дунав, а по-големите, които не могат да плават там, са потапяни, за да не бъдат пленени и използвани от Съветската армия.
Останките на кораба пазят доста боеприпаси, които все още не са изследвани. Въпросният кораб е открит в Сърбия, като властите поставят сумата от 30 милиона долара, за да бъде премахнат. Според местни жители, немската флотилия поставя под риск всички местни. Така наречените плачещи камъни също се показват в Дунав. Въпросните са били наблюдавани от местните и всеки път, когато започнат да се разкриват, те осъзнават, че реколтата ще бъде изключително слаба. Река Елба също може да се похвали с такива скали. На една от тях е написано „Ако четеш това, плачи!“. Надписът датира от XVII век.
Интересен въпрос е: защо немските кораби са се опитвали да се върнат обратно в Германия, използвайки Дунав и какво се случва с тях, че никога не успяват да се върнат у дома? Още в началото на войната ще открием, че записките на адмирал Ерих Редер дават много точна информация за състоянието на флотата. В началото на 1935 г. флотата има изключителен състав от кадри, подготвени за най-различни сценарии. На разположение са около 26 подводници, които позволяват плаване в Атлантическия океан, но със сигурност не са достатъчно, за да дават резултат срещу англичаните. Според адмирала, неговите моряци могат да показват само смелост и чест в смъртта си, но не и да печелят битки.
Флотата може да се окаже и един голям проблем за германците. Някои историци са на мнение, че същите ресурси спокойно могат да се използват за армията и Луфтфаве, вместо да се наливат във флота.
Около четири дена след поемането на пълния контрол през 1933 г. Адолф Хитлер обявява пред военните лидери на Германия, че трябва да се подготвят за изравняването на силите. За целта е предоставен празен чек, който трябва да покрие всички възможни изисквания. Повечето се насочват към строенето на най-различни машини, без да мислят изобщо за слабостите на немската икономика. Никой дори не взима и стратегическите проблеми при евентуална война с англичаните. По това време адмирал Редер успява да получи своята флота от бойни кораби, тежки круизери и дори подводници, но никога не залага на самолетоносачите – нарича ги огромни танкери и нищо повече.
Не можем да отречем, че през 40-те години на миналия век Германия ще успее да покори Скандинавия с помощта на същата флота. Цената за тази победа не е много малка. По това време британците дори не подозират, че ще има подобна атака. Хари Хинсли, един от анализаторите на военните действия, който по това време дори няма своята диплома от Кеймбридж, бърза да напомни, че немците ще се опитат да нападнат Скандинавия.
Както много други, той е игнориран, сякаш това никога няма да се случи, но именно тази грешка поставя на колене кралската флота на Норвегия. През юни 1940 г. Хинсли ще продължи да пише, че немските бойни кораби продължават да се намират около северните точки на Норвегия, неговите началници пак го игнорират. Немците успяват да потопят британски самолетоносач с всичките му кораби на борда. Веднага след атаката се връщат обратно в своите пристанища.
По пътя са ударени от самолети, както и от подводници, с което бързо се напомня, че очевидно не могат да се справят толкова добре със съпротивата. Ремонтите продължават до декември същата година. Германците не изпращат други кораби, за да не се налага да демонстрират своите сили и по този начин да причинят още повече дупки в бюджета на Германия. По това време Хитлер напомня на адмирала, че се подготвя морска инвазия във Великобритания, но той игнорира всички заповеди и щом идва времето за нападение, той разполага само с един работещ тежък круизър и шепа унищожители.
Двата пострадали кораба в Норвегия ще се върнат обратно в боя едва през 1941 г. Заедно с други тежки кораби, те успяват да направят обсада близо до морските линии на Великобритания и постигат някакъв скромен успех. Потапят повече от 115 000 тона стока, която трябва да помогне за продоволствената криза, но нищо повече. По-късно ще германците ще бъдат удряни от ВВС на Британия докато са в базите си, докато други ще бъдат торпилирани.
През май 1941 г. са изпратени и някои особени машини. Тежкият боен кораб Бисмарк, заедно с Принц Еуген ще бъдат пуснати в Атлантика. След като успяват да потопят британския Худ, Бисмарк е нападнат от британски самолети на HMS Ark Royal – онези самолетоносачи, които Редер е отписал много по-рано. Едно торпедо успява да неутрализира системата за управление на тежкия кораб и го оставя да се движи само в кръгове в средата на Атлантическия океан. Екипажът очаква своята съдба, която за съжаление не е положителна, докато идват и останалите бойни кораби на британците.
При Баренцово море има също много проблеми. През 1942 г. корабът Лутзоу и тежкия круизер Адмирал Хипър изостават значително. Успяват да потопят един унищожител от конвойна верига, докато останалите успяват да стигнат спокойно до целта си. Хитлер официално спира всички морски експерименти и заменя Редер с адмирал Карл Дониц. Новият кадър няма какво да направи, флотата се оказва в плачевно състояние и отчасти благодарение на стария управник. Двойникът на Бисмарк, който охранява норвежкия фьорд е потопен през ноември 1944 г. и няма никакви възможности дори да се съпротивлява. С това приключва и официалната съдба на експериментите на Редер. Неговите огромни кораби са изключително лесна мишена за противника.
В подводничарските мисии отново се удря на камък. Германия има 57 подводници през 1939 г. и само 26 от тях са за далечни океански пътувания. Те са предоставени на Дониц, който има много опит от Първата Световна война. Той има доверие, че неговите хора и техника могат да наклонят везните в полза на Германия. За съжаление опитът в едно сражение не може дa прерасне в лидерство. Дониц има стратегия и тактика, но не се интересува от потенциала на собствените си подводници и винаги смята, че са далеч по-добри и способни, отколкото производителя казва.
По това време вярва, че е важно да унищожава корабите с провизии и очаква войната да се води именно по бреговете на Великобритания. Командирът очаква да ги намери изключително лесно, но за голяма изненада се случва точно обратното. Преди войната, нито един немски моряк не може да кандидатства и да се изучава в американски военен колеж. Следователно никой не знае какви игри ще играят американците и как да предсказват ходовете. Американците дават ясен и прост съвет, там където има подводна активност, веднага да се увеличи бойната техника, която да се справя с проблемите.
В резултат на това, подводничарите са изпратени в океана. Конвоите имат много по-сериозно място за маневриране и избягване на атаките. Вълчите нападения на Донец не могат да работят толкова добре, колкото около бреговете. Освен това има нареждане от самия него да се правят лодки за бреговете на Великобритания, а не за открити битки. Повечето имат къс периметър за опериране, а това е жизнено важно. Много малко от немските подводници имат възможността да стигнат до САЩ. Стратегическата грешка е, че дори не се опитват да създадат поече от далекобойните подводници, а продължават да се фокусират върху далеч по-слабите подводници.
Във войната влизат 35 подводници и след първата година около 28 са потопени. Благодарение на победата във Франция, германците имат сериозен достъп до френските бази, което е сериозен плюс. Инвазията през канала е много по-реална заплаха през лятото и есента на 1940 г. Всичките британски кораби се фокусират от двата края на канала и очакват нападението. Тогава за първи път се усеща предимството на немските подводници. Атаките върху конвоите са успешни, докато самите кораби нямат абсолютно никакви защити. През зимата повечето английски кораби се връщат обратно в защита.
Британците залагат повече на технологията и разработката на системи за прихващане на вражеските подводни лодки. Именно тези системи ще позволят далеч по-стабилна и сигурна съпротива. Поставят се първите подводни сонари, които позволяват по-точна охрана и засичане на противника. Подводните бомби също се радват на подобрения и сега могат да се спускат до далеч по-сериозна дълбочина, ранявайки арсенала на Донец фатално. До 1941 г. британците вече са успели да се справят с тази напаст и могат спокойно да отговорят на подобни нападения. През март 1941 г. Хитлер ще започне да получава информация за потопени подводни лодки, при това управлявани от някои особено добри ветерани. С помощта на въздушните атаки, повечето машини официално вече нямат никаква възможност да отговорят или да бъдат адекватни в битките.
По същото време и кодиращата машина Енигма ще изпее своята тайна, а с нея ще е ясно какво прави Донец и неговия персонал. Идеята идва на онзи млад пъпчив разузнавач на име Хари Хинсли. Той си спомня, че немските метеорологични кораби носят Енигми в себе си, както и книги с кодове, следователно предлага да се направи една нападателна операция, за да може най-накрая да се чете личната кореспонденция на Хитлер. Това е една от няколко успешни операции за залавянето на Енигма. Дори и след промяната на някои настройки, британците вече могат да приемат и улавят радио сигнали, кодирани с този шифър.
Всяка една атака се контролира с такава лекота, че когато плановете на немците за нападение се пуснат по радиото, те вече знаят кой ще е нападнатия конвой и кои други охрани няма да са необходими. След около 5 дена става ясно, че Донец не може да се справи с тази задача, при преследване успява да потопи едва 5 търговски кораба и да изгуби две подводници в това сражение. През юли 1941 г. британците успяват да намалят загубите на провизии от 292 829 тона на едва 61 676 тона.
След обявяването на война, Редер и Дониц ще поискат да изпълнят задачата си, да нападат директно американците и да унищожават корабите, преди да са пристигнали в Европа. Американският адмирал Адолфос Андрюс дори не подозирал, че ще има такова нападение, докато немските подводници не го хващат неподготвен. До януари 1942 г. американците ще изгубят повече от половин милион тона провизии. Американските бойни кораби отказват да съдействат с британските, макар и вторите вече да имат решението на проблема. През 1942 г. американците ще започнат да използват въздушни конвои и да патрулират около крайбрежието си. Повечето немци трябва да се преместят от Мексиканския залив и Карибите, защото просто не знаят как да се защитават. Въпреки това ще има още загуби. До първата половина на 1942 г. са потопени повече от три милиона тона техника и провизии в американските води. По това време са потопени едва шест подводници. Дониц продължава да вярва, че е на ръба на победа, но тя е много далече и най-вероятно никога няма да бъде достигната. През юли немските успехи падат до 1/3 и загубите се повишават.
През 1941 г. вече е ясно, че Енигма е разбита, но и този проблем се решава. Немските инженери поставят още един допълнителен ротор и британците вече срещат проблеми. По това време американците работят и без жокерите от британското разузнаване. До първата половина на 1942 г. са потопили 21 подводници и броят им ще нарасне на 65 в края на годината.
Дониц ще получи около 30 нови подводници в последните 6 месеца на 1942 г. Подобрени са значително, но отново нямат радари и така става още по-трудно да идентифицират конвоите и да знаят кого да нападат през нощта. За него всичко продължава да бъде игра на тактика, а не на технология. Новите лодки не могат да компенсират липсата на опит в моряците. Опитните капитани отдавна са на дъното на океана, а новите наистина не са готови за сложните маневри на техния адмирал.
Тези проблеми дават около 60% по-висока успеваемост на американците да зареждат Великобритания с материали и храна. Американците също разработват свои бойни кораби за борба с подводниците. Кампанията им в Северна Африка се оказва проблем, защото там немският дежурен сценарий продължава да се играе. Междувременно в края на годината ще започнат бури и ще ограничат подводничарите от страна на действия.
Битката в Атлантическия океан продължава през февруари 1943 г. Британците отново успяват да счупят немските кодове и вече имат предимството. Германците също имат информация за предаването на кодирани съобщения. Играта се оформя така: кой първи ще покаже, че зннае тайните на другия? Оказва се, че германците правят тази грешка. Веднъж след като има информация за разбиването на тази система, британците спират дейност и работят за нови херкулесовски мерки, с които да премахнат допълнителния слушател в ефира.
През тази година немските подводници отново успяват да потопят почти 1 милион тона от вражеска техника. Загубите започват да се трупат отново. Изгубени са 18 подводни лодки, а до май броят им ще бъде 41. Най-накрая подводничарят е принуден да се оттегли от тази кампания и да се предаде.
По това време Германия се бори ден за ден и вече няма дългосрочни планове, което наистина е лошо. За пореден път използват тактики и стратегии, които реално нямат никаква стойност. Тяхната бойна стратегия е остарял и датира от Първата Световна война. Технологичните промени идват твърде късно, за да има някаква разлика. Британци и американци обединяват силите и опита си, за да бъдат ефективни и с една съвършена защита вече няма кой да им се опре.
До края на 1943 г. броя изгубени подводници ще е над 143. През следващата се потапят още 249 и то в рамките на 5 месеца. През 1945 г. загубите са 159. През последните месеци на войната се губи по една подводница на всеки два потопени търговски кораба. Повече от 30 000 моряка ще умрат на борда на подводниците на Дониц. През цялата война ще стане ясно, че глупостта на Дониц и поставянето на радари ще изиграе една фатална загуба.
