През 30-те години на миналия век ще открием, че света е изпаднал в една от най-свирепите икономически кризи, до тогава, които могат да влияят на целия свят. Последвана е от по-късната рецесия в периода от 1937-1938 г. Според различни изчисления се смята, че именно този период може да се маркира като една от най-лошите икономически кризи на XX век. Малко след Първата Световна война ще открием, че САЩ не само не е доволна от крайния резултат – нейните искания дори не са разглеждани, а тя самата е победител.
Точно по тази причина няма как да пропуснем и още един факт – дълговете за войната още дори не са изплатени. Актът за неутралност продължава да се приема от 1935 до 1937 г. и в него се включва търговията с оръжие, която е забранена на трети страни, както и транспортирането на такива. САЩ затваря своята оръжейница и оставя всички да се оправят сами. Това прави страната абсолютен неутралитет за целия свят.
Всичко върви до 1939 г. с проявите на Германия, Япония и Италия. Като агресивни държави, Рузвелт иска да се опита всячески да задържи техните желания за проявата на агресия. Законът се променя и позволява на застрашените държави да закупуват оръжие, друга военна техника и да заплатят със своите пари, но рискът за транспорт трябва да остане техен. Това означава, че те товарят стоката си на кораби под техен флаг и няма никаква гаранция, че същите ще стигнат до бреговете на конкретната страна.
В началото на Втората Световна война, огромно количество немски подводници посрещат корабите с продоволствия и военна техника към Великобритания. С нападението над Полша, тази идея официално пропада и неутралният закон излита през прозореца. Вече започва да се продава амуниции, с което се намесва във войната. След падането на Франция през 1940 г. Великобритания обявява война на Германия и Италия, следвайки инвазията на Италия в Гърция.
До този момент британците заплащат своите стоки в чисто злато. В същият период Херман Гьоринг продължава да смята, че САЩ не трябва да се намесва по никакъв начин във войната и фокусът трябва да остане към Западна Европа, докато СССР може да се занимава с Източна Европа и да извършва прословутото Катинско клане. САЩ се подготвя за мобилизация, но все още няма намерение да започва своята война. Бюджетът им за армията се увеличава от 2 милиарда долара до 10 милиарда долара.
Междувременно Чърчил пише писмо от 15 страници до Рузвелт. В него обяснява, че САЩ трябва да се намеси в помощта на Великобритания и да позволи на всеки един военен да започне своята по-сериозна битка. Законът обаче не позволява открита търговия и Чърчил ще предложи една нова идея „Заем-лизинг“. По този начин ще се заобиколи изискването за предоставянето на оръжие, което по-късно трябва да бъде заплатено. Чърчил посочва, че подобна помощ ще позволи повторното избиране на Рузвелт в следващата кампания за президент.
През септември 1940 г. британците изпращат специалисти, които да вземат индустриални открития на американците, включващи радарни системи, реактивния двигател и други. Разбира се, британците не успяват да култивират технологията на двигателя до края на войната. Какво точно дава САЩ като помощи за Европа по време на Втората Световна война? Ще открием, че бюджета за заем-лизинг по време на Втората Световна война е сумата от 50.1 милиарда долара – през 2020 г. това е сумата от 582 милиарда долара през 2020 г. Около 31.4 милиарда долара отиват за помощи на Великобритания.
Следващите, които получават помощи са СССР със сумата от 11.3 милиарда долара или около 131 милиарда долара днес. Франция получава оръжейна помощ на стойност от 3.2 милиарда долара или 18.6 милиарда долара днес. Китай получава 1.6 милиарда и около 2.6 милиарда долара на всички останали съюзници. Уговорката в този случай посочва, че употребата на техниката продължава до връщането ѝ или до унищожаването ѝ на фронта. Военната техника пристига във Великобритания под формата на дългосрочен лизинг. СССР получава и други помощи, освен оръжие.
През 1929 г. компаниите на Форд създават заводи за производство на автомобили. Със стартирането на войната, същите бързо се променят и започват да произвеждат военна техника и локомотиви. Повече от 92.7% от железопътните линии са построени между 1942 и 1945 г. Произведени са близо 1911 локомотива и още 11 225 вагона. Логистиката на СССР се подсилва с помощта на камиони, като една трета от тази сила е именно с американски машини като Dodge и Studebaker.
По това време те са най-добрите и отговарят на по-сложните изисквания на Източния фронт. САЩ изпраща телефонен кабел, алуминий, консерви с храна, дрехи и други, които за суровия руски климат са от огромно значение. По договора за заем-лизинг се предлага и високо количество оръжия и муниции. Военно въздушните сили на СССР се подсилват с помощта на 18 200 самолета, които представляват около 30% от самолетите на страната. Изпратени са около 7000 танка от САЩ и още 5000 танка от Великобритания, които да влязат в употреба.
Ето защо по време на Техеранската конференция именно Сталин ще признае, че без необходимата американска помощ и приносът на ОН, шансовете да се спечели тази война, стават абсолютно нулеви. САЩ изпраща към СССР около 400 000 джипа, 12 000 бронирани машини (включително танкове), 11 400 самолета, 1.75 милиона тона храна. Общото изпратено тегло е 17.5 милиона тона военна техника, индустриални провизии и храна. За сравнение около 22 милиона тона са предоставени на европейските партньори. Логично е да обърнем внимание и как точно се разплаща този лизинг-заем след войната.
Всяка една изпратена стока до Европа е била пресметната за около 90% по-малко от нейната основна стойност. Малко след края на войната, Великобритания заявява, че желае да запази оборудването, като се подписва договор, в който трябва да плати 10% от номиналната стойност и след това да предостави заем от 1.075 милиарда паунда. Изплащането започва от 1951 г. и върви с 2% лихва. Окончателното разплащане е направено на 31 декември 2006 г. и сумата възлиза на 83.3 милиона долара.
Междувременно СССР по някаква причина излиза от сметките. САЩ получава около 2 милиона долара по този договор, макар и да не е очаквала никакво разплащане. Сумата е изплатена под формата на горива, транспортни самолети, други машини и прочие. Официално САЩ иска около 1.3 милиарда долара, за да приключи дълга, макар и оригинално да дава над 10 милиарда, но таксува всички с 10-те процента от номиналната стойност. СССР може да предложи само 170 милиона долара. И спорът продължава до 1972 г., когато се изплаща сумата от 722 милиона долара под формата на жито за САЩ.
По време на лизинга, СССР изпраща и различни материали, с които да погасява поне лихвата си. В определени периоди СССР изплаща своите годишни вноски по време на войната под формата на чисто злато. Изискването показва, че всяка година трябва да има разплащане, следователно може да се замислим къде отива българският златен резерв през 1944 г. Отговорът не е необходим. По време на войната са изпращани злато, платина, диаманти и други. Някои от потъналите кораби по-късно са открити и ресурсите са събрани от различни изследователи и майстори.
Снимки: Wikipedia
Обърнете внимание на заглавната снимка и факта, че има изписани символите „V“ и „Сталин“. Историята тук е, че това е танк, произведен от Великобритания за СССР, при това на Свети Валентин, тоест британците изпращат тежка техника, вместо валентинка и признание за дружба и любов – очевидно първото е имало по-висока тежест.