Американската гражданска война избухва през април 1861 г., след като южните щати обявяват отделянето си от Съюза и създават Конфедеративни американски щати.
Съюзът е название, използвано за федералното правителство на Съединените щати, подкрепяно от двадесет свободни щата и пет гранични робски щата.
Основната причина за конфликта е дълбокото разделение между Север и Юг - индустриалният Север защитава политиката на силен централен съюз и се стреми към ограничаване на робството, докато аграрният Юг иска запазването на робския труд като основа на своята икономика и повече автономия за отделните щати.
Напрежението достига своя връх, когато Южна Каролина и още десет щата се отцепват и войната започва с атаката над форт Съмтър в залива Чарлстън.
През първите години боевете се водят на много фронтове, като и двете страни претърпяват тежки загуби. Постепенно Съюзът успява да затвори достъпа на Юга до морето и да завземе ключови територии.
През 1863 г. победите при Гетисбърг и Виксбърг дават решителен тласък на Севера. От този момент стратегията на генерал Юлисис Грант е да упражни постоянен натиск върху южняците, изтощавайки техните ресурси.
В този план влиза и генерал Уилям Шърман, който поема командването на западния театър на войната. Неговата задача е да проникне дълбоко в сърцето на Конфедерацията и да удари там, където тя е най-уязвима - железниците и индустриалните центрове.
След падането на Чатануга през 1863 г. следващата цел става Атланта - най-важният транспортен и производствен център на Юга след столицата Ричмънд. Именно тук през лятото на 1864 г. се разгаря една от най-решаващите битки на войната - Битката при Атланта.
През лятото на 1864 г. Конфедерацията се задъхва. Съюзът насочва поглед към останалата ѝ "корона" - индустриалния и железопътен център Атланта, Джорджия.
След като Юлисис Грант поема поста главнокомандващ на всички сили на Съюза, прякото командване на западния театър на войната преминава към генерал Уилям Шърман.
И двамата генерали са известни със своята настъпателност, а Шърман иска бързо да сложи край на войната, като завземе оставащите южни железници и индустриални центрове.
Това означава овладяване на жизненоважния град Атланта, през който минават четири линии, свързващи всички части на Конфедерацията.
Битката при Атланта носи голяма победа на Съюза - както стратегически, така и поради широкото ѝ отразяване в северните вестници.
Това вдига морала на Севера в решаващ момент - наближаващите президентски избори през 1864 г. Макар че Северът вече не е под заплаха от нашествие, както при Антиетам през 1862 г. и Гетисбърг през 1863 г., много граждани са уморени от кървавата война.
Президентът Ейбрахам Линкълн е изправен пред риска да загуби изборите от съперник, готов да сключи мир с Конфедерацията.
Генерал Шърман се приближава към Атланта в началото на юли и е посрещнат от атака на генерал Джон Бел Худ, който се надява да го отклони от града, като заплаши снабдителните му линии. Вместо това Шърман продължава настъплението и принуждава Худ да го атакува пряко.
Замислената изненадваща атака сутринта на 22 юли се проваля поради закъснели южняшки части и поради това, че опитни войници на Съюза случайно се оказват на правилното място, за да я пресекат.
До края на деня Конфедерацията не успява да победи силите на Шърман и се оттегля обратно в Атланта.
През пролетта на 1864 г. армията на Съюза настъпва на юг по широк фронт, водейки война на изтощение, за да изчерпи ресурсите и човешкия потенциал на Конфедерацията.
Предишният ноември Съюзът завзема Чатануга, Тенеси, овладявайки железопътните линии там, но други линии и фабрики остават по на юг в Джорджия.
От края на пролетта генерал Шърман постепенно отблъсква генерал Джоузеф Джонстън към Атланта в поредица от битки. На 17 юли правителството на Конфедерацията в Ричмънд го заменя с генерал Джон Бел Худ, надявайки се, че по-агресивен командир ще промени хода на събитията.
На 20 юли Шърман вече е достатъчно близо до Атланта, за да започне артилерийски обстрел. Худ решава да атакува, за да го отблъсне от града.
За нещастие на Худ замислената изненадваща сутрешна атака започва едва по обяд, губейки ефекта на изненадата. Въпреки първоначални успехи, настъплението е спряно. Около 15:00 ч. Худ организира втори удар от изток, който отново има известен успех, но също е спрян.
До вечерта южняците се връщат на първоначалните си позиции в защита на града. Започва дългата обсада на Атланта.
Атланта, разположена в северно-централна Джорджия, е следващата важна цел за Съюза след падането на Чатануга през ноември 1863 г.
Тя е най-големият индустриален и железопътен център, останал в ръцете на Конфедерацията извън столицата Ричмънд. Генерал Шърман е уверен и смята, че моментът е настъпил - духът на Съюза е висок след поредица от победи, а той вече е победил генерал Джонстън в Джорджия.
Макар мнозина на Юг да осъзнават, че градът не може да бъде спасен, през последната година са изградени сериозни отбранителни линии. Наследникът на Джонстън - Джон Бел Худ - решава да атакува северно от града в опит да постигне стратегическа победа.
Ако успее да спре Шърман, това може да купи време за подсилване на защитата. Но дори такъв успех едва ли би бил траен - още от май хиляди жители вече са напуснали Атланта.
Освен това Съюзът не е длъжен непременно да завземе самия град, за да унищожи железопътните линии към него.
Битката при Атланта е решаваща, защото унищожава последния реален шанс на Конфедерацията да удържи града - най-важния ѝ център извън Ричмънд.
Той произвежда храна, муниции и облекло за армиите, а освен това е символ на южната култура и аристокрация. Макар че градът не може да бъде удържан завинаги, някои южни лидери се надяват да го запазят поне до изборите през ноември на Север, което би отслабило Линкълн.
Победата на Съюза при Атланта обаче означава, че градът пада преди изборите на 8 ноември. Опонентите на Линкълн вече не могат да твърдят, че войната е в застой и че трябва мирен договор с Конфедерацията.
Особено важно е, че северната преса отразява победата широко, вдигайки подкрепата за войната и за самия Линкълн. На 8 ноември той печели убедително преизбиране, подкрепен от скорошни победи като тази при Атланта.
Битката при Атланта не остава само в историческите хроники, а намира своето място и в литературата. Тя е описана в световноизвестния роман "Отнесени от вихъра" (1936) на Маргарет Мичъл.
През очите на главната героиня Скарлет О'Хара, читателят преживява не само разрухата, донесена от войната, но и драматичния момент на падането на Атланта.
В романа градът се превръща в символ на рухналия Юг - пламъците, бягството на жителите и хаосът отстъпват място на усещането за загуба на един цял свят. Така художественото произведение придава на историческите събития емоционална дълбочина и ги превръща в траен образ на трагедията и надеждите на едно поколение.
