Как финландците измамиха руснаците при бомбардировките над Хелзинки

Макар че често е засенчена от по-големи бойци, Финландия е замесена във Втората световна война почти от първия й ден. Само няколко месеца след като Германия нахлува в Полша, Съветският съюз напада границите на финците. Докато Червената армия смята, че превъзходната й военна сила ще доведе до бърза победа, тя е шокирана, когато открива, че Финландия оказва значителна съпротива.

Новата стратегия на съветите

Напредъкът на СССР във Финландия е толкова слаб, че принуждава съветските сили да спрат, да се прегрупират и да преосмислят стратегията си. Те се завръщат с нови сили през февруари 1940 г. и довършват Финландия. Следващият месец е подписан Московският мирен договор, който предава значителни части от страната на Съветите и довежда до края на Зимната война.

Германия нахлува в Съветския съюз през 1941 г. Финландия осъзнава, че това е нейната възможност да си върне изгубената земя и решава да се присъедини към инвазията, отбелязвайки началото на Карелската кампания (или Съветско-финландската война 1941 – 1944). Като съюзник на Германия, страната получава помощ, оръжие и доставки.

Въпреки това, до 1944 г. вече е ясно какво ще става на Източния фронт.

Германия е разбита и очевидно няма да победи съветите. Това постави Финландия в несигурно положение. След спирането на офанзивата на Виборг-Петрозаводск през лятото на 1944 г., страната знае, че не може да издържи още много. СССР също знае, че Финландия е на ръба на поражението и започва бомбардировка, за да изтласка финландските сили до ръба. Сталин се надява, че ще успее да застане между Финландия и Германия и да извади поне един от тях от войната.

Изкуството на измамата

Когато започват бомбардировките, Финландия за пореден път доказва, че опонента никога не трябва да се подценява, колкото и малък да е той. Страната създава сложна отбранителна мрежа от примамки и противовъздушни батареи, за да запази столицата си в безопасност и въпреки че Червената армия разполага над 2000 бомбардировача и хвърля 16 000 бомби, планът е до голяма степен успешен.

Точно както по време на Зимната война, финландците използват средата си в своя полза.

Столицата Хелзинки се намира на брега на Балтийско море и е заобиколена от множество малки, необитаеми острови. Тъй като съветските набези се извършват през нощта, тяхната точност е слаба и самолетите нямат никакъв начин да разберат върху какво хвърлят бомбите си. Знаейки това, финландците използват близките острови като примамки, които да заблудят бомбардировачите да хвърлят товара си над тях и да мислят, че удрят града.

Това е смел план, тъй като целият район трябва да бъде контролиран, за да се запази градът скрит. Прожекторите за следене на небето и земята през нощта са активни само в източните покрайнини на Хелзинки, за да направят позицията му неясна, докато на околните острови са разположени огньове по начин, който ги караше да приличат на улици от въздуха.

За да се гарантира, че бомбардировачите са привлечени към островите, в самия Хелзинки има строго затъмнение и е добавена отбранителна противовъздушна мрежа.

Въздушни удари в столицата

При първото въздушно нападение в началото на февруари 1944 г. 730 съветски бомбардировача хвърлят 350 бомби над града. Въпреки че това причини известни щети, околните острови понасят тежестта на атаката, като са ударени с над 2500 бомби. Очевидно планът на финландеца работи достойно, но има място за подобрение, тъй като над 100 жители на Хелзинки са убити, а близо 200 сгради са повредени или разрушени.

Това отчасти се дължи на факта, че градът има няколко фалшиви тревоги преди реалното нападение, което означава, че много не реагират както трябва, когато съветските бомбардировачи наистина идват. Когато следващото нападение се случва 10 дни по-късно, населението на Хелзинки се справи много по-добре. Тъй като финландското разузнаване прихваща съобщения за нападението, голяма част от населението успява бързо да се евакуира. Тези, които остават, търсят подслон и стриктно се придържат към правилата за тъмно.

В допълнение, ескадрила от 12 на брой самолета Messerschmitt Bf 109, оборудвани с нощна бойна техника, ловува вражеските бомбардировачи в небето. Пристигат 380 бомбардировача, но само 100 бомби са хвърлени върху града, докато над 4000 падат в морето и на островите. 25 души са убити, а 70 сгради са разрушени.

Третото и последно нападение настъпва отново 10 дни по-късно като е извършено от голяма сила от почти 900 съветски бомбардировача. За пореден път финландците научават за нападението чрез прихванати съобщения и включват сирените за въздушно нападение. Населението на Хелзинки незабавно търси подслон, всички светлини са изключени и машините са спрени.

Когато бомбардировачите са на 25 минути разстояние, нощните изтребители излитат, за да ги изчакат. Когато пристигат, освен че не успяват да определят къде точно е града, те са посрещнати с яростен зенитен огън. Атаката идва на три вълни за близо 12 часа. Първата е насочена към града; втората е насочи неговите защити; а третата има за цел да унищожи всичко останало.

В 6:30 сутринта на 27 февруари 1944 г. алармите за отминалата атака започват да звънят и гражданите излизат, за да открият град, който е получил относително леки щети, тъй като са го ударили само 290 бомби.

Общо в тези три въздушни нападения загиват 146 души, значително по-малко от тези с подобни размери над други европейски градове.

През септември 1944 г. е сключено прекратяване на огъня между Финландия и СССР, което слага край на Съветско-финландската война. Когато съветските служители посещават града след войната, те са в пълен шок от състоянието му, защото смятат, че е изравнен със земята.