Бръмченето секва и в ефира прозвучава мъжки глас, който явно не подозира, че го излъчват.
Мъжът се оплаква, че до него не стига сигналът от генератора, и добавя, че неизправността идва от апаратната - съседното помещение с техниката. Някой е забравил микрофона включен.
Датата е 3 ноември 2001 г., честотата - 4625 килохерца, а слушателите в половин Европа за пръв път чуват кой стои от другата страна на сигнала: човек на смяна, който се оплаква от повредена техника.
Радиолюбителите наричат станцията "Бръмчалката", пресата - "радиото на Съдния ден". През 1982 г., когато е направен най-ранният запис, честотата издава къси писукания.
Едва в началото на деветдесетте те отстъпват на бръмченето, което днес се повтаря около двайсет и пет пъти в минута, денонощно.
Какво стои зад загадъчната радиостанция - военна тайна от най-висок ранг или обикновена служебна честота?
Първият глас: машината, която не бива да спира
По-разпространеното обяснение е апокалиптично. Според него еднообразният тон е свързан с "Периметър" - съветската система за автоматичен ответен ядрен удар, известна на Запад като "Мъртва ръка".
Според тази версия звукът е доказателство, че военното командване е живо. Изчезне ли, системата приема, че ръководството на страната е унищожено, и сама дава ход на ответния ядрен удар.
Ари Бундер от бюлетина Numbers & Oddities е чувал и по-крайни версии: фар за НЛО, уред за контрол над съзнанието.
Вторият глас: честота, която някой държи заета
Радиоинженерите обясняват звука по съвсем различен начин. "В самия сигнал няма никаква информация", казва Дейвид Стъпълс, професор по електронни и радиосистеми в "Сити Юнивърсити" в Лондон.
Според него тонът е маркер: докато върви, никой друг не може да заеме тази честота, най-вероятно запазена за нуждите на руските военни комуникации.
Съобщенията, които прекъсват бръмченето, също следват един и същ ред: позивна - краткото съчетание от букви, с което една радиостанция се представя в ефир, няколко цифри и една дума.
Според Римантас Плейкис, бивш министър на съобщенията на Литва, така се проверява дали дежурните във военните части, които слушат тази честота, са на поста си.
Изследователите от priyom.org говорят за командна мрежа на Ленинградския военен окръг.
Самото название също е обект на спор. В записа от 24 декември 1997 г. - първият известен случай, в който бръмченето спира и се чува човешки глас - позивната е УЗБ-76.
Гласът я прочита, следват няколко групи цифри и една-единствена дума: БРОМАЛ.
Оттогава позивната се сменя многократно и от декември 2020 г. е НЖТИ.
Стъпки зад тона
Според слушателите, бръмченето не идва от предавателя. То вероятно излиза от отделно устройство, поставено в помещение, а пред него стои микрофон, включен денонощно.
Затова и през годините "необясними" звуци стигат до слушателите: стъпки, хлопане на врата, приглушен разговор в дъното на помещението, а през септември 2010 г. - и няколко такта от "Лебедово езеро".
Според любителски записи, когато уредът се разваля, се чува как някой го удря, докато проработи. В друг случай е излъчен служебен рапорт: дежурен офицер от свързочния възел "Дебют" - военно поделение за свръзка - докладва, че е получил контролно обаждане.
Някой е позвънил, за да провери дали връзката работи, и дежурният е отговорил по установения ред.
Радиото на Съдния ден се оказва работно помещение с дежурни хора, счупен уред и телефон, който звъни за проверка.
През 2010 г. се случва и най-драматичният епизод от историята на "мистериозното" радиопредаване. През юни станцията замлъква, а през септември позивната се сменя на МДЖБ.
Междувременно съоръжението, което подава сигнала в ефира, е изнесено от мястото, откъдето работи от десетилетия.
Въпросното място е Поварово - заградено военно селище в горите на четирийсетина километра северозападно от Москва. То става известно едва след записа от 1997 г., когато слушателите засичат откъде идва сигналът.
По разказите на местни жители военните изпразват обекта за час и половина.
Година по-късно градски изследователи влизат в изоставената база и намират дневниците на емисиите - тетрадките, в които дежурните са вписвали часовете на излъчване на 4625 килохерца. Изнесен е предавателят, останала е документацията.
Къде отива сигналът, остава спорно. Радиолюбителите засичат посоката му; резултатите сочат ту Керо Масив край Санкт Петербург, ту Псковска област, ту Наро-Фоминск.
Есента, в която бръмченето спря
През януари 2022 г., седмици преди руското нахлуване в Украйна, честотата е превзета от пирати с предаватели, управлявани от компютър.
Върху познатото бръмчене звучат "Gangnam Style" и "Never Gonna Give You Up" на Рик Астли, а през програма, която превръща звука в изображение, шумът се вижда като маски и миймове.
Машината на апокалипсиса се оказва заглушена от любител с антена.
Записите показват, че активността расте: през декември 2024 г. за едно денонощие са отчетени двайсет и четири гласови съобщения, а през 2025 г. в ефира звучат кодове часове след руско-украинските преговори в Истанбул.
Съвпаденията са ефектни и нищо повече - честотата се следи най-ревностно точно в моменти на международни кризи.
През есента на 2025 г. станцията отново привлича внимание. След излъчване на думата HOTEL от 8 септември, на 17 ноември сред седемте съобщения за деня е и "НЖТИ НЖТИ 15854 ЛАТВИЯ 5894 4167". Daily Express чете това като сигнал за удар срещу прибалтийските държави; руски издания отвръщат, че същия ден са прочетени и "жребче", "галванизатор" и "болонезе".
Три дни по-рано тя изобщо не работи. Руските държавни медии съобщават, че украински дрон е поразил електрическа подстанция, след което излъчването е прекъснало заради спиране на тока.
Машината, за която се твърди, че отговаря на мълчанието с ядрен удар, остава без електричество и нищо не се случва.
