Единствената подводница, потопена от друга подводница, докато са под вода

Въпреки че филмите обичат да ни показват интензивни битки между подводници, които се водят единствено под водата, този тип битки всъщност са изключително редки. Всъщност толкова редки, че всъщност само една-единствена подводница е потопена, докато и тя, и нападателят й са се били под повърхността. Това се случва точно в края на Втората световна война, в двубой между британска и германска подводница, заподозряна в транспортиране на свръхсекретни стоки до Япония.

Прелюдия

Може да изглежда, че подводните дуели са доста обичайни, но този тип схватка всъщност е изключително сложен за изпълнение. Това отчасти е и причината потъването на U-864 да е толкова значително събитие.

Всичко се случва през февруари 1945 г., само месеци преди войната в Европа официално да приключи. Двубоят се води между две подводници – Venturer на Кралския флот и U-864 на Кригсмарине.

Venturer (на снимката) е британска подводница от V клас, пусната през май 1943 г. Тя е дълга 62 метра, измества 740 тона, когато е потопена, и е въоръжена с четири 533 мм торпедни апарата. На повърхността дизелово-електрическото й задвижване позволява максимална скорост от 21 километра в час. Докато е потопена, тя все още може да ускори до 19 к/ч. Venturer е атакуваща подводница, чиято работа е да търси цели, да ги унищожава и да избяга бързо без да се включва в продължителни битки.

V клас е успешен дизайн за подводници, но HMS Venturer има едно особено предимство: неговият капитан Джими Ландърс. Ландърс е изключително способен професионалист, който е силно уважаван от екипажа си. Той има голям интелект и склонност към математиката, която е полезна в подводната война за разгадаване на сложните изчисления, свързани с установяването на разстоянието, скоростта и посоката на движение на целта.

Въпреки че работата му на борда на Venturer е първата му в подводница, той бързо се доказа като велик командир както на своя екипаж, така и на машината. Преди срещата с U-864, Venturer, под командването на Ландърс, вече беше потопил четири кораба, включително германска подводница.

Един от членовете на екипажа му каза за Ландърс: „Ние му се доверихме. Знаехме, че той е добър командир. Щяхме да отидем до края на Земята с него… защото беше толкова добър.“

На противоположната страна на конфликта е U-864, 90-метров 1800-тонен звяр, проектиран за операции, които изискват пресичане на океан и въобще плаване дълги разстояния. Тя е командвана от Ралф-Реймар Волфрам. През декември 1944 г. подводницата напуска Кил, Германия, като част от операция Цезар – тайната мисия на Германия да изпраща доставки до Япония, за да помогне на все по-отчайващото им положение.

Тя носи 65 тона живак и редица чертежи, части и специалисти, които се занимават с производството на реактивни самолети. След като напуска Кил, тя изпитва проблеми с шнорхела си и се наводнява, така че се насочи към Берген за ремонт. След като е поправена, тя вече замина за Япония. Но отново възникват проблеми, вероятно свързани с прескачане на двигателя. Силен тропащ шум лесно би могъл да бъде открит от хидрофони и затова й е наредено да се върне в Берган за още ремонт.

Без германците да знаят, техните кодирани морски комуникации са подслушвани от съюзниците, които знаят за свръхсекретната мисия на U-864 и нейното грубо местоположение. Така Кралският флот изпраща HMS Venturer, за да намери и потопи U-864.

Подводница от същия клас като U-864

Потъването на U-864

Venturer е изпратен до очакваното местоположение на U-864, но екипажът не знае за последните механични проблеми на врага си. За съжаление на U-864, нейното обратно пътуване до Берган щеше да я върне именно към Venturer. Когато британската подводница влезе в тази зона, Ландърс взема рискованото решение да изключи сонара си. Сонарът се използва за точно локализиране на плавателни съдове, но можеше да бъде засечен от врага.

Вместо това Venturer ще разчита на своя хидрофон, много по-стара и по-груба технология, която по същество позволява на оператора да слуша шумове извън подводницата. Операторът на хидрофона чува странен шум, който първоначално си помисли, че е двигател на цивилна лодка. Шумът, който успява да чуе обаче всъщност е звукът на зле работещия двигател на U-864.

Подводницата се приближава към шума и забелязва подводен шнорхел, който излиза от водата. Осъзнавайки, че това наистина е целта им, те тихо я последват, за да изчака да изплува. Невероятно, но Ландърс следва U-864, използвайки само хидрофон – изключително трудоемка задача.

U-864 открива, че ги следят и започна да се движи зигзагообразно през океана. Знаейки, че врагът няма да изплува на повърхността, Ландърс решава да опита да потопи подводницата, докато тя е във водата и плува зигзагообразно.

По онова време това е практически невъзможен изстрел. Без да може да се види визуално целта, би било изключително трудно да се знае нейното разстояние, скорост и посока, което се влошава още повече от усиленото й маневриране. Изчисленията, свързани с такъв изстрел, са просто умопомрачителни. Но капитанът и екипажът му успяват да го направят.

Предвиждайки бъдещите движения на U-864, Ландърс нарежда изстрелването на четири торпеда. U-864 засича входящите торпеда и успява да избегне първите три, но докато прави това, тя се насочва директно към четвъртото.

U-864 потъва бързо, а всичките 73 души на борда загиват. Тя пада на морското дъно 150 метра под повърхността и ще бъде открита чак през 2003 г.

Venturer и нейният екипаж продължават да работят до края на Втората световна война. След войната тя е продадена на Норвегия, където е известна като HNoMS Utstein. След това е бракувана през 1964 г.

Днес останките на U-864 представляват сериозна опасност за околната среда поради 65-те тона живак, които все още са в корпуса й. Норвежкото правителство планира да погребе останките с пясък и скали, за да предотврати евентуално замърсяване. Депутатът от консерваторите Ове Трелевик казва пред Express: „Това е екологична бомба, която рано или късно ще има големи последици за обществото“.

Бавно стоманените съдове на живака се разяждат и изпускат от отровното си съдържание в околната вода.