shareit

Адмирал Ий Сун Шън – неопитният мореплавател, който унижи японската флота

| от |

Историята познава редица велики личности, чийто живот е предначертан към изкуството на войната. Някои откриват това призвание в самото начало, а други в последствие, както е написал Алфред Шултц в своя „Чужденец“. Историята на Ий Сун Шън започва през 1545 г. в Суел, Корея. Тогава все още не съществува разделението между Северна и Южна Корея. Шън започва да опознава света около себе си, но колкото и да се опитва да избяга от изкуството на войната, това е единственото, което задържа интереса му. През цялото си детство изучава бойните изкуства и прекарва с часове в упражнения със своя меч.

Щом умората надделее, бъдещият боец започва да изучава военни тактики, практикува езда и с подръчни материали успява да произведе лък и стрела. Родителите му осъзнават, че няма друг път за тяхното момче и го изпращат в престижна военна академия. С приключването на обучението идва време и за назначение. Шин е изпратен в северната част на страната, където опитен и добре познат враг в лицето на джурчените, застрашава народа. Тунгиският народ и до днес събужда редица теории относно произхода и унощожената корейска държава Бохай.

Chungmugong_Yi_Sun-Sin_Statue_in_front_of_Busan_Tower

Снимка: By Mobius One – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=81550829

Пришълците, които започват да създават своето историческо минало от X век са имали реномето на марудери. Незащитените райони винаги ли били апетитна хапка за господата, но в резултат на това бързо води редовата армия в засегнатите райони и именно там бъдещият пълководец успява да натрупа опит. Ий за първи път има възможност да демонстрира и своята жестокост и след няколко бойни срещи успява да залови лидера на групата и след четири часа мъчения го убива. Посланието е достатъчно силно за останалите мародери. Успехите и бойната слава не можели да се дадат на младия боец и точно по тази причина неговия командващ офицер пуска слуха, че Шън е избягал от сражение по време на най-важната битка.

Първата голяма награда от успешна битка е разжалване и жестоко наказание, което за малко да коства живота му. След като излежава своята присъда, възпитаникът на военната гимназия получава най-ниския възможен ранг – редник. Необходими са няколко месеца и бившият победител започва да изкачва отново ранговете в армията. Много скоро е назначен за командир на военната академия, а малко след това получава ранг Адмирал и отговаря за флотилията на Корея. В този момент флотилията трябва да е на висота, особено след като Японската империя е обединена от Тойотоми Хидейоши.

Подобна политическа маневра означава само още главоболия за Корея, особено след като японците имали желание да покоряват Китай и Корея. През 1592 г. флотилия от 1700 бойни кораба напуска японските брегове и тръгва към Корея с единствена мисия – да унищожи противника и да получи колкото се може повече земя. Очевидно задачата ще е лесна, защото настоящият адмирал никога не е участвал във водно сражение. На борда на японските кораби плавали най-добрите самураи, пехота и дори наемна войска в лицето на нинджи. Първото бойно кращене на адмирала е именно в битката за Окпо.

TurtleShip1795

Снимка: By I, PHGCOM, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2250538

Около 50 японски кораба нарушават заповедта на Хидейоши – да не нападат селата и да не мародерстват, но очевидно незащитените жители били достатъчно изкушаващи. При пристигането на Шън, корейските брегове били запалени и създавали достатъчно добро прикритие. Противникът дори не забелязал корейската флота. Посрещането на гостите е жестоко и мнозина успяват да избягат в планините, други се предават, а онези, които търсят изход в бягство, бързо са настигнати от домакина.

Опитът на японските войници да използват огнестрелно оръжие – аркебузата, но същото е ефективно само и единствено при наземни сражения, срещу корабите няма почти никакво влияние.

Междувременно корейската корабни оръдия продължавали да изсипват гнева си върху нашествениците. В резултат на тази дързост, повече от 26 транспортни кораба са унищожени. Корейските плавателни съдове дават едва три загуби и две от тях са в следствие на грешни маневри, попаднали под приятелския огън. Желанието на корейските моряци да последват врага е охладено, но пък добрата новина за жадните за кръв идва с нареждането за атака на други 5 японски кораба. След преследване, вражеските моряци акустират на брега на Хапо и също бягат. Шин нарежда корабите да бъдат изгорени. На следващият ден идва ново съобщение със същия сценарий, японски транспортни кораби ограбват корейски села.

Когато флотата пристига за втори рунд, противниците отказват да се сражават и просто бягат. Въпреки желанието за преследване на врага и по вода и по суша, нарежданията за завръщане на родните пристанища и Шин изпълнява заповедите. Много скоро противниците ще се срещнат отново. На 8 юли 1592 г. пристигат новините, че японската армия е успяла да акустира на брега на Сачеон. Пехотата е успяла да завземе ключова позиция над пристанището и по този начин има важната висота в сражението. Японските войници имат осигурено прикритие от още 12 големи бойни кораба. Корейският адмирал решава да запази безопасно разстояние и дава достатъчно време на противника да го забележи.

След това дава команда за отстъпление и се отдалечава колкото се може по-далече. Решили, че имат по-сериозно предимство, японците бързо се впуснали в битка, но за голяма изненада не открили страхиви моряци, а 23 бойни кораба, които с нетърпение желаят бърза среща с японския капитан Уакизаки Ясухару. Цифровото надмощие и корейската дисциплина надделяват и всички 17 вражески кораба са потопени. Останали без защита, японските войници били посрещнати от разгръщаща се армада, която обстрелва спокойно позицията им. Мнозина успяват да избягат, но жертвите продължавали да се повишават. Корейските части отчитат само 5 ранени, включително и адмирал Шин, който е прострелян.

Korea100Won1970Obverse

Снимка: By Berlin-George – Own work, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7082346

Вместо да унищожи всички кораби, адмиралът пощадява малките и се надява, че противника ще се изкуши да ги използва за бягство. Историята продължава да разказва славните подвизи на Шин. Той влиза в много битки и винаги резултатът е един и същ – потопени кораби, изплашена армия и никакво желание за сражение. Цената за всички сражения е едва 11 ранени войника. В този период корейската флота е много класи над японската и това също дава своя принос. Преди всяко сражение, той използва информацията от местните рибари и така подготвя сраженията си изключително добре. По време на инвазията се съсредоточава предимно върху транспортните кораби, които носят жизненоважните материали.

Друг проблем е фактът, че самураите са изключително ефективни на земя, но след като не са добри моряци, техните умения не са от особена полза. Стратегията им през цялото време е да вземат кораб на абордаж. Шин обаче пази дистанция и оставя артилерията му да говори вместо него. И за да охлади страстите на противника, създава така наречените кораби-костенурки. Това са бързи плавателни бойни лодки с метално покритие, което да предпази моряците от вражески огън и стрели, а при абордаж, врагът може да уцели едно от много добре позиционираните остри копия, пръснати по целия кораб.

Костенурките разполагали с около 30 оръдия, страховити дракони на носа на кораба и достатъчно опитми моряци, които знаели какво да правят с новата техника. И ако оръдията не помагали, подсиленият корпус бил достатъчно силен, за да премине през вражеската лодка и да я раздели на две. Към края на годината около 56 костенурки се насочват към остров Хансан. Там е щабът на японската армия и в този момент се охранявал от 73 бойни кораба. За пореден път Ий прави маневрата на бягство и за пореден път японците го следват в открита битка. Резултатът е нови 59 потопени кораба. Моралът на противника плувал към дъното заедно с останките. До края на сражението, корейският флот успял да заварди всички възможни канали за доставка. Тойотоми наредил на японските адмирали да не влизат повече в морски битки.

Междувременно се подписва кратко примирие между двете страни, но всичко било измама. На японските острови се подготвяли нови бойни кораби, които да се върнат. Освен това, изкуството на войната никога не е отричало употребата на шпиони. Японският имперски двор успял да използва такива и мнозина подшушнали на корейският император, че се подготвя много тежко сражение в притоците на Чилчон. Адмирал Шин получил нареждания да се отправи към капана, но за втори път в кариерата си отказва да изпълни директна заповед. Отново е разжалван и бичуван.

Неговите кораби са дадени на Вон Гюн. Той повежда 169 бойни кораба в притоците и влиза директно в капана на японците. За няколко часа повече от 30 000 корейски бойци падат под мечовете на самураите, които отдавна очаквали среща с врага. Само 13 кораба успяват да избягат. И както обикновено, след такова поражение Ий е върнат обратно на поста. Осъзнавайки, че има само 13 кораба, заявява, че докато ги има, противника няма да плава спокойно.

AdmiralYi-BusanTower

Снимка: By GhostCollision: Jeff Harr – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4516740

През 1597 г. след такова страховито поражение, 13-те кораба стават мишена на японска флотилия с цели 300 бойни кораба. Последното сражение очевидно ще се води при Мьонгнянг. Противникът използва силата на течението и се засилва с голяма скорост срещу останалите 13 кораба. Вместо да ги посрещне фронтално Ий използва скоростта на противника в своя полза. Поддържа разстояние и обстрелва всички, без да позволява атака на абордаж. Същевременно след всеки обстрел има релокация. С вдигането на пушека, 13-те корейски кораба са успели да потопят 123 вражески и с това да отнемат живота на 12 000 моряка, включително и главнокомандващия адмирал на японската флота.

Загубите на Ий са трима ранени и двама убити. Позорният разгром окончателно сломява духа на японската флота. В битката за Норянг към корейските кораби се присъединяват и китайски. С общи усилия успяват да победат армада от 500 враженски кораба. Повечето се опитват да избягат обратно в Япония.

За съжаление това е последната битка на адмирала. По време на сражението е прострелян в лявата подмишница от японски войник. Осъзнавайки, че това е краят му, нарежда на племенника му да облече неговата броня, да се бият бойните барабани и никой да не обявява смъртта му. Другият човек, който разбира за смъртта му е по-големият му син. Никой друг не знае, че безстрашният морски вълк е починал. Когато адмирал Чен Лин иска да се срещне Ий, за да благодари за помощта, а вместо това пред него застава племенника Уан, очевидци записват как Чен е падал няколко пъти на земята, плачейки и бичувайки се сам с удари в гърдите. Тялото на великия адмирал е върнато в родния му град Асан. Там по корейска традиция е погребан до баща си.

Заглавна снимка: By Unknown author – 동아대학교 박물관 [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=24507566

 
 
Коментарите са изключени за Адмирал Ий Сун Шън – неопитният мореплавател, който унижи японската флота