Ту-160 е един от най-добрите бомбардировачи на СССР, проекиран по западен модел

Всички военни действия в света са базирани на силата на авиацията. Благодарение на нея, битки могат да се печелят изключително лесно, а с иновации като крилати ракети, бойни дронове и друга технология, загубите се намаляват значително.

През 60-те години на миналия век, когато светът е в разгара на Студена война и двата големи лагера ще инвестират милиарди в производството на свръхзвукови тежки бомбардировачи.

НАТО разполага с впечатляващи наследници на легендарния Boeing B-52 – Rockwell B-1 Lancer и North American XB-70 Valkyrie. Първите прототипи излизат някъде през 1964 г. и демонстрират особени възможности в поразяването на далекобойни цели.

Проблемът е, че СССР все още няма такива и бързо иска да направи самолет, който да противодейства. Отваря се заявка към всички видове авиационни конструкторни бюра и тъй като поръчката е изключително апетитна, няма производител без идея, колкото и абсурдна да звучи за времето си.

Конструкторно бюро Туполев идва с възможно най-доброто предложение, макар и повечето дизайни все пак да приличат повече на вече познатия XB-70. Господата ще произведат новия тежък свръхзвуков бомбардировач – Ту-160, но западът го кръщава с още едно по-добро име – Blackjack.

Още в началото на тестовете става ясно, че инженерите виждат позитива от вариаторните крила, ако те се движат, свиват и разпъват по време на полет, могат да постигнат доста сериозно въздушно съпротивление, с което самолетът да се изкачва бързо, да се носи с висока скорост и да редуцира значително разхода на гориво. След това решават да поставят и кръстовидна опашка. Избрани са два двигателя Кузнецов НК-32 турбоджет, като всеки от тях има достатъчно мощност, за да постигне необходимата скорост и да отговаря на изискванията на съветската авиация.

Крайният резултат е впечатляващ, макар Ту-160 да прилича много на легендарния В-1 американски бомбардировач. Руската машина има разлика между крилата, както и скоростта. Американският бомбардировач постига скорост от Mach 1.25, докато руският има скорост от близо Mach 2. Има разлика и във въоръжението, като руският Ту-160 може да носи повече от 12 ракети, включително и ядрен товар на борда си.

Нито един от двата самолета няма никаква връзка с така наречените Stealth технологии, по това време няма запознати с възможностите за прикриване от радара. Разликата между двете машини е, че американската има ограничена скорост, но е в пъти по-маневрена, докато руската машина има висока скорост. В това съревнование наистина е трудно да се открие победител, тъй като и двата бомбардировача имат положителни и отрицателни страни.

Една интересна идея, която повечето инженери виждат за Ту-160 е, че може да се поставят външни космически апарати, а самият бомбардировач да се използва като платформа, от която да излитат. Планът на инженерите е, че ако държава от Варшавския договор поиска да има сателит, при това с тегло от 850 килограма. Руснаците изпращат Ту-160 до определена база, товарят сателите и след това започват изкачване и пускат сателита на ракета-носител, с което значително да спестят средства за създаване на друга далеч по-скъпа технология за изстрелване.

Въпросната система носи името Бурлак и на хартия звучи чудесно, но с напредване на времето е изоставена. Друго предложение за Ту-160 е било, че може да се използва като въздушна площадка за изстрелването на дронове, но дори това продължава да е критичен елемент.

Във времето, в което този бомбардировач влиза на въоръжение в един доста проблемен момент – далечната 1987 г. вече е успяла да се отрази негативно на СССР и финансирането започва да излиза извън контрол. Произведени са близо 37 бомбардировача, като 9 от тях остават тестови модели, останалите отиват на въоръжение. Най-голямата изненада е, че когато СССР официално колабира и се оказва, че е водил война на изтощение, около 19 Ту-160, при това с ядрено въоръжение, се оказват в територията на Украйна.

Новите собственици нямат абсолютно никаква полза от този вид оръжие, особено след като се изискват милиони долари за поддръжка и всеки полет ще коства доста. Повечето самолети стоят свободно на украинските летища и никога не влизат в употреба.

Руската федерация има желание да върне машините си обратно, но точно в този момент няма никакви средства, за да плати на Украйна. Водят се най-различни преговори и накрая Украйна е съгласна да продаде 8 Ту-160 на Русия, заедно с ядреното въоръжение, като в замяна се опрощават дългове, които Украйна има. Пристигат руски експерти, които избират 8-те най-здрави машини. Останалите 11 самолета в Украйна са изпратени за скрап, а един остава в музей с научни цели.

По време на самите преговори, Украйна получава няколко оферти за предоставяне на бомбардировачи на западна компания – Platforms International Copr. Идеята на американската компания е, че иска да превърне бомбардировачите в частни луксозни самолети, но руските инженери са скандализирани и отказват да предоставят подобна технология на запада. Освен това цитират спогодбата от Star II, в която се забранява предоставянето на оръжие на друга държава, подписано от Украйна и СССР във времето си.

Напред в историята ще открием, че Ту-160 често получава обновления и модификации, последно е използван във войната в Сирия, а преди това е влизал за бойни учения във Венецуела през 2008 и 2013 г. Производството на тази машина изисква сериозни суми и все по-рядко намира необходимото внимание. Въпреки броя на подобренията, повечето такива самолети не откриват достатъчно възможности за стартиране на дейност.

Въпреки опитите на Руската федерация да продължи да използва Ту-160, шансовете му са доста ограничени, междувременно трябва да признаем, че същият е един от най-успешните на конструкторното бюро, макар и никога да няма възможност да се докаже.